Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (20)

19.
Пейзаж от пепел на вълни

Инспектор Юна Лина изкачва стълбите, спира, застава на място и наднича в черна стая. Подът, стените, таванът са покрити със сажди. Вонята е неописуема. От вътрешните стени, които не са носещи, не е останало почти нищо. Черни сталактити се спускат от тавана. Овъглени греди стърчат в пейзажа от пепел на вълни. На места през двойния под се вижда направо долната стая. Вече не е възможно да се разграничи апартаментът на Бьорн Алмскуг на етажа.

Сив найлон е опънат на зейналите прозорци, срещу слънчевата светлина и зелената сграда от другата страна на улицата.

Никой не е пострадал, защото повечето хора са били на работа.

В единайсет и пет бил подаден първият сигнал и макар че пожарната на Кунгсхолмен се намира много близо до блока, огънят бил толкова мощен, че успял да унищожи четири апартамента до основи.

Юна си спомня разговора с разследващия пожари Хасан Сюкюр. Беше категоричен, че имайки предвид скалата на Националната криминално-техническа лаборатория, според резултатите пожарът е започнал в дома на осемдесетгодишната съседка на Бьорн Алмскуг — Лисбет Вирѐн. Тя отишла до съседния магазин, за да вземе печалба от някаква лотария и да купи нови билети, и не могла да си спомни дали не е забравила ютията.

Огънят плъзнал мигновено, по всичко личало, че искрата пламнала във всекидневната, съдейки по остатъците от ютията и дъската за гладене.

Юна оглежда пространството между почернелите апартаменти на етажа. От мебелите са останали само изкривени метални части, хладилник, креват, обгорена вана.

Слиза по стълбите. Стените и таванът са опушени. Спира до ограничителната лента на полицията, обръща се и пак поглежда нагоре към чернилката.

Когато се навежда под лентата, забелязва, че разследващите са изпуснали на пода няколко пакетчета, които се използват за съхранение на летливи вещества. Продължава към облицования в зелен мрамор вход, излиза на улицата, тръгва към полицията, изважда телефона и пак се обажда на Хасан Сюкюр. Той отговаря веднага и намалява звука на радиото.

— Откри ли следи от запалителни течности? — пита Юна. — Изпуснал си няколко пакетчета на стълбището, мислех…

— Всъщност, ако има запалителна течност, тя първа лумва…

— Знам, но това, което…

— Но… въпреки всичко аз успявам да открия следи — продължава Сюкюр. — Често се стича в процепите между дъските на пода, попада между гредите, в стъклената вата или под плочата.

— Но не и тук? — пита Юна, докато продължава надолу по склона на „Хантверкаргатан“.

— Нищо.

— Ако някой обаче знае къде се събира течността, може да я прикрие.

— Естествено… никога не бих допуснал подобна грешка, ако бях пироман — шегува се Хасан.

— Сигурен си, че ютията е причината за пожара в този случай?

— Да, било е злополука.

— Значи си прекратил разследването? — пита Юна.