Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paganinikontraktet, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Цветана Добрева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2019)
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Договорът „Паганини“
Преводач: Цветана Добрева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Излязла от печат: 30.05.2013
Редактор: Марта Владова
Художник: Анна Георгиева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-050-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3095
История
- —Добавяне
16.
Грешката
Юна изпраща Клаудия Фернандес до таксито, което я чака, помага й да се качи, стои, докато колата обърне и изчезне, преди да започне да рови из джобовете за телефона. Разбира, че го е забравил, и се връща обратно в Катедрата по съдебна медицина. Нахлува в кабинета на Нолен, грабва телефона от плота, сяда зад бюрото, набира номера на Ериксон и чака връзка.
— Остави хората да поспят — отговаря Ериксон. — Та нали днес е неделя.
— Признай си, че си на яхтата.
— На яхтата съм — признава Ериксон.
— Значи не е имало бомба — казва Юна.
— Не и в истинския смисъл, но беше прав. Можеше да гръмне всеки момент.
— Какво имаш предвид?
— Изолацията на кабелите на места е сериозно повредена, изглежда, са били смачкани… металът не се допира, иначе предпазителят би отишъл на кино, но е оголен… и ако се включи двигателят, почти веднага ще се получи късо съединение… с дъга.
— И какво ще стане?
— Дъгите са с температура, по-висока от 3000 градуса, и биха могли да стигнат до старата възглавница, напъхана там. От нея огънят ще плъзне към маркуча на горивната помпа и…
— Бърза поредица?
— Появата на дъгата може да трае десетина минути, дори повече… но после всичко става мигновено — огън, още огън и бум — яхтата почти веднага ще се напълни с вода и ще потъне в морето.
— Значи щеше да се запали и взриви при включване на двигателя?
— Да, но може и да не е планирано — обяснява Ериксон.
— Не може ли кабелите да са повредени случайно? А възглавницата просто да е попаднала там?
— Разбира се — потвърждава криминалистът.
— Но не ти се вярва? — пита Юна.
— Не.
Юна мисли за яхтата, открита в Юнгфрюфйерден, изкашля се и казва замислено:
— Ако убиецът го е направил…
— Значи не е обикновен убиец — добавя Ериксон.
Полицаят повтаря последното изречение на себе си, сякаш да се убеди, че нямат работа с обикновен убиец. Обикновените убийци не остават безчувствени, дори да са планирали действията си. Винаги влагат емоция в „играта“, а убийството обикновено ги довежда до истерия. Плановете им се избистрят постфактум, както и опитите за прикриване на следите и скалъпването на алиби. Но в този случай извършителят като че ли е имал по-изпипана стратегия още от самото начало.
И все пак е допуснал грешка.
Юна се взира за миг пред себе си и написва името Виула Фернандес на лист от бележника на Нолен. Огражда го и добавя Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг отдолу. Двете жени са сестри. Пенелопе и Бьорн са обвързани. Бьорн е собственик на яхтата. Виула пита дали може да ги последва и се качва на борда в последния момент.
Дълъг път предстои до откриване на мотивите за убийството. Юна предполага, че Пенелопе Фернандес е жива, и то не само, опитвайки се да успокои напрежението, но какво от това.
Мисълта му убягва, както се е появила. Ако следваше методите на отдел „Убийства“, подозренията веднага щяха да се насочат към приятеля на Виула, а защо не и към Пенелопе, и Бьорн, нали и те са били на яхтата. Имало е и алкохол, и дрога. Може би е станал скандал, сериозна драма от ревност. Лейф Г. В. Першон скоро ще се появи по телевизията и ще съобщи, че извършителят е някой от обкръжението на Виула, вероятно настоящото или бившето гадже.
Юна се концентрира върху резервоара и плановете яхтата да бъде взривена и се опитва да схване логиката на подобно намерение. Виула е удавена в цинковия леген на кърмата, извършителят я пренася на леглото.
Полицаят разбира, че прекалено много мисли се въртят в главата му едновременно. Трябва да се поспре и да започне да подрежда това, което знае, въпросите, които все още чакат отговори.
Отново огражда името на Виула и започва отначало.
Известно му е, че Виула Фернандес е удавена в леген и сложена на леглото във форпика, и че Пенелопе Фернандес, и Бьорн Алмскуг все още не са открити.
„Но това не е всичко“, казва на себе си и отгръща нов лист.
Детайлите.
Написва думата „затишие“.
Пълно безветрие, когато откриват клатушкащата се яхта в Стуршер.
Ударена е отпред при доста силен сблъсък.
Криминалистите вероятно са се натъкнали на следи и са взели отпечатъци.
Юна запраща бележника на Нолен в стената и притваря очи.
— По дяволите — изругава шепнешком на фински.
Нещо отново му се изплъзна, а го държеше в ръцете си, убеден, че се е добрал до решаваща улика.
Предчувствие, и то осъзнато, но после изгубено.
„Виула, мисли си Юна. Умряла си на кърмата на яхтата. Защо са те преместили след смъртта ти? Кой те е преместил? Убиецът или някой друг?“
Този, който я е открил безжизнена на кърмата, би трябвало да й се притече на помощ, да се обади на централата на SOS или поне така би следвало да реагира. А ако е разбрал, че е мъртва, че е прекалено късно, че няма да се съживи, сигурно не би я оставил да лежи там, би я преместил вътре, би я покрил с одеяло. Мъртъвците са тежки и трудни за носене, дори и за двама, но не би било чак толкова непосилно да се пренесе в салона. Какво са някакви си пет метра, да се мине през широката стъклена врата и да се слезе само едно стъпало.
Всеки би се справил. Но едва ли би я влачил надолу по стръмната тясна стълба, за да я сложи на леглото в каютата.
Би го направил само ако иска да я открият удавена в стаята си на потопената яхта.
— Точно така — промърморва той и става.
Поглежда навън през прозореца, забелязва един почти син бръмбар, който пълзи по белия перваз, вдига поглед и вижда жена на колело да изчезва между дърветата. Изведнъж се връща онова, което му бе убягнало.
Сяда отново и започва да барабани по бюрото.
Не Пенелопе, а сестра й Виула е открита мъртва на яхтата. Лежала е обаче не в собственото си легло, в своята каюта, а във форпика, в леглото на Пенелопе.
„Убиецът сигурно е допуснал същата грешка като мен, сеща се Юна и тръпки го побиват. Помислил си е, че е убил Пенелопе Фернандес.“
Затова я е сложил на леглото във форпика.
Само така си го обясняваше.
А това означаваше, че Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг не са замесени в смъртта на Виула, защото не биха объркали леглата.
Юна се стряска от затръшнатата врата на кабинета. Нолен я блъсва с гръб. Влиза заднешком с голяма, продълговата кутия в ръце. Отпред са нарисувани пламъци с надпис „Guitar hero“.
— С Фрипе ще започнем да…
— Тихо — прекъсва го Юна.
— Какво се е случило? — пита Нолен.
— Нищо, просто мисля — отговаря той припряно.
Юна става и излиза, без да каже нито дума повече. Минава през фоайето и не чува какво му казва любезната рецепционистка. Навън го посрещат слънчевите лъчи. Спира на тревата до паркинга.
„Някой непознат на двете жени е убил Виула, върти се в главата му. Убил е Виула, но си е мислил, че е убил Пенелопе. Това означава, че Пенелопе е била жива, когато е умряла сестра й, иначе не би допуснал подобна грешка.
Може би все още е жива, но е възможно и обратното: да лежи мъртва някъде в архипелага, на някой остров или дълбоко във водата. Да се надяваме на първото, защото ако е жива, скоро ще я открием.“
Юна крачи широко към колата, без да знае накъде да я подкара. Вижда телефона си върху купето. Сигурно го е забравил, когато е заключвал. Взима нагорещения телефон и се обажда на Аня Ларшон. Никакъв отговор. Отваря вратата на колата, влиза, слага предпазния колан, но не тръгва, продължавайки да търси грешката в разсъжденията си.
Задушно е, наситеният, кипящ аромат на люляка до паркинга най-сетне измества киселата миризма на труп в носа му.
Телефонът иззвънява в ръката му, поглежда дисплея и отговаря.
— Току-що говорих с лекаря ти — казва Аня.
— Защо? — учудва се Юна.
— Януш ми каза, че не искаш да отидеш — продължава тя укорително.
— Всъщност нямах време.
— Но все пак пиеш лекарството?
— Отвратително е — шегува се Юна.
— Сега по-сериозно… обади се, защото се притеснява за теб.
— Ще говоря с него.
— Когато приключиш със случая, така ли?
— Имаш ли лист и химикалка? — пита Юна.
— Имам, разбира се.
— Жената, открита на яхтата, не се казва Пенелопе Фернандес.
— А Виула, знам. Петер ме информира.
— Добре.
— Сгрешил си, Юна.
— Да, знам…
— Признай си го — смее се тя.
— Винаги греша — казва той тихо.
Млъкват за миг.
— Не може ли да се пошегувам? — пита Аня предпазливо.
— Успя ли да разбереш нещо за яхтата и Виула Фернандес?
— Виула и Пенелопе са сестри. Пенелопе и Бьорн Алмскуг имат връзка, или как се казва, заедно са от четири години.
— Да, почти както предполагах.
— Аха. Да продължавам ли, или няма нужда?
Юна не отговаря, само отмята глава назад и вижда, че предното стъкло е покрито с цветен прашец от някакво дърво.
— Виула не е трябвало да бъде на лодката — продължава Аня. — Скарала се е с гаджето си Сергей Ярушенко сутринта и разплакана се е обадила на майка си. Майка й предложила да попита Пенелопе да ги придружи на яхтата.
— Какво знаеш за Пенелопе?
— Всъщност насочих се към жертвата — Виула Фернандес, тъй като…
— Въпреки че убиецът е мислил, че е ликвидирал Пенелопе.
— Чакай, сега пък какви ги говориш, Юна?
— Допуснал е грешка, опитал се е да потули убийството, да го представи като нещастен случай с потънала яхта, но е поставил Виула в грешното легло.
— Защото си е мислил, че Виула е Пенелопе.
— Трябва да разбера всичко за Пенелопе Фернандес и нейното…
— Тя е един от моите идоли — прекъсва го Аня. — Защитничка на мира, живее на „Санкт Полсгатан“ 3.
— Обявихме ги заедно с Бьорн Алмскуг за вътрешно издирване — допълва Юна. — Морски спасители претърсват района около Даларьо с два хеликоптера, но трябва да се организира и спасителен отряд от морската полиция.
— Ще следя събитията.
— Някой трябва също да разпита гаджето на Виула и Бил Першон, рибаря, който я открил на яхтата. Налага се да обсъдим техническата експертиза на лодката и да побързаме с резултатите от Националната криминално-техническа лаборатория.
— Да позвъня ли в Линшьопинг?
— Ще говоря с Ериксон, той ги познава, и без това ще се срещнем, за да огледаме апартамента на Пенелопе.
— Звучиш като главен следовател. Такъв ли си?