Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (115)

114.
Последната битка

Прошареният бодигард тихомълком се изнизва от столовата, промъква се между вратите и бързо притичва покрай остъклената част на палубата с оръжие на рамо. Очилата му блестят. Юна вижда, че се е насочил към Нико, който е напълно беззащитен от тази страна, за да го нападне в гръб.

Бодигардът вдига карабината и слага пръст на спусъка.

Юна бързо се надига, прицелва се, прави крачка напред и го улучва с два куршума в гърдите. Прошареният мъж полита назад, протяга ръка и се обляга на парапета, за да не падне. Оглежда се наоколо, вижда Юна насреща си и вдига автомата. Едва сега се забелязва, че е със защитна жилетка под черното яке.

Юна е вече пред него, замахва с едната ръка и отмества встрани дулото на оръжието, като едновременно го удря с пистолета в лицето. Силен удар по носа и очилата. Краката на бодигарда се подгъват, той блъска глава в перилата с притъпен звук и тялото се свлича.

Юна и Нико продължават, всеки от своята страна на столовата, към носа на яхтата. Роторът на хеликоптера бръмчи все по-бързо.

— Хайде! Качвай се на борда — вика някой.

Полицаят се затичва покрай стената. Забавя се, внимателно прекрачва последните метри и наднича към откритата палуба. Синът на Рафаел Гуиди вече седи в хеликоптера. Сенките на перките трептят по пода и парапета.

Юна чува гласове от мостика и прави крачка напред, когато вижда, че другият бодигард го е забелязал. Светлокосият мъж стои на двайсетина крачки от ченгето с насочен право към него пистолет. Няма време за реакция. Чува се кратък пукот. Юна усеща нещо като удар с камшик по лицето и всичко наоколо побелява. Строполява се върху няколко шезлонга. Пада върху металния под, удря врат в парапета на терасата, ръката с пистолета се отпуска върху преградата. Китката увисва, оръжието се изплъзва и звънти, падайки през парапета надолу към носа.

Юна примигва, зрението му се възвръща и той пропълзява зад стената, без да осъзнава напълно какво се е случило. Ръцете му треперят, топла кръв се стича по лицето му, той се опитва да стане, но му е нужна помощта на Нико, за да разбере къде се намира бодигардът.

Прокарва бързо ръка по бузата си. Болката е много силна, но куршумът само е профучал покрай слепоочието и е причинил повърхностна рана.

Чува странен звън в лявото си ухо. Когато се вдига на крака, защитен от металната стена, му се струва, че главата му ще се пръсне. Юна притиска палец към челото между веждите и затваря очи, за да прогони светкавичната болка.

Вперва поглед в хеликоптера, опитва се да открие Нико, очите му се лутат по палубата.

Бойният кораб на военноморския флот се приближава отзад като тъмна сянка върху гладкото море.

Юна изтръгва металната рамка на един счупен шезлонг, за да има средство за отбрана срещу бодигарда.

Притиска се към стената и изведнъж забелязва Рафаел и Аксел на палубата. Отстъпват заднешком към хеликоптера, застанали плътно един до друг. Рафаел е обгърнал с дясната си ръка Аксел. В нея държи нож с острие, насочено към врата му. В другата си ръка държи цигулка. Дрехите и косите им се развяват от вятъра от въртенето на перките.

Бодигардът, уцелил Юна, плавно се измества странично, за да го види зад стената. Не е сигурен дали го е улучил в главата.

Юна знае, че онзи го търси и се опитва да се дръпне назад, да избяга, но болката в главата го забавя.

Трябва да спре.

Не сега, мисли си и усеща как потта се стича по гърба му.

Бодигардът заобикаля ъгъла, вдига оръжието, зърва рамото на Юна и част от гърба, а също врата и главата му.

Изведнъж Нико Капанен се втурва от другата страна с вдигната карабина. Бодигардът е бърз, обръща се и стреля с пистолета. Серия от четири изстрела. Нико изобщо не забелязва първия куршум, който го улучва в рамото, но се спира от втория, който се забива в корема му. Третият е неуспешен, но четвъртият засяда право в гърдите му. Краката му се огъват и той пада настрани зад защитната преграда на хеликоптерната площадка. Ранен е сериозно и вероятно не съзнава, че натиска спусъка на карабината, докато се свлича на пода. Куршумите се разхвърчават във всички посоки. Изпразва целия пълнител за две секунди право в морето, докато оръжието не изщраква.

Нико пъшка, забелва очи, плъзва се по гръб, оставя кървава следа върху преградата и изпуска оръжието. Гърдите му се раздират от болка. За миг притваря клепачи и когато ги отваря, вижда с мътен поглед яките болтове от долната страна на хеликоптера. Забелязва, че ръжда е разяла белия цвят около големите гайки, но не усеща как десният му бял дроб се изпълва с кръв.

Кашля немощно, почти изгубил съзнание, но внезапно мярка Юна, скрит зад стената на столовата с метален прът в ръцете. Очите им се срещат, Нико събира сили и ритва карабината към него.

 

 

Аксел е уплашен, изстрелите звучат в ушите му, той целият трепери. Рафаел го използва за щит. Заедно се олюляват, острието леко прорязва шията. Той усеща стичащата се надолу по гърдите кръв. Вижда как последният бодигард приближава скривалището на Юна Лина, но нищо не може да направи.

Юна бързо се протяга напред, достига загрятата карабина с ръка и я придърпва към себе си. Бодигардът на хеликоптерната площадка стреля два пъти по него. Куршумите рикошират между стените, пода и парапета. Юна изважда празния пълнител и вижда, че Нико преравя джобовете си за още патрони. Той пъшка, отпаднал и притиска ръка към окървавения си корем. Бодигардът крещи на Рафаел да заеме мястото си. Хеликоптерът е готов да излети. Нико рови в единия джоб на бедрото си и когато изважда ръка, една бонбонена обвивка отлита с вятъра, но той стиска един патрон. Кашля тихо, поглежда единствения патрон и го търкулва по пода към Юна.

Той дрънчи по металната повърхност, месинговата гилза и медният връх блещукат.

Юна го улавя и бързо го пъхва в пълнителя.

Нико вече е със затворени очи, балонче кръв излиза от устните, гърдите все още се надигат в ускорено дишане.

Тежките стъпки на бодигарда се чуват по пода.

Юна вкарва пълнителя в карабината, зарежда единствения патрон, вдига оръжието, изчаква няколко секунди и напуска скривалището.

Рафаел отстъпва назад, държейки Аксел пред себе си. Синът вика нещо от хеликоптера, пилотът му маха да се качи.

— Трябваше да ми целунеш ръка, когато имаше шанс — шепне Рафаел в ухото на Аксел.

Струните на цигулката издават звук от допира.

Бодигардът приближава Нико с широки крачки, навежда се над преградата и насочва пистолета към лицето му.

— Jonottakaa — вика Юна на фински.

Вижда го да променя посоката на оръжието към него и бързо се отмества странично, опитва се да намери точната посока за стрелба, трябва да улучи с единствения куршум.

Става въпрос за секунди.

Непосредствено зад бодигарда стои Рафаел и притиска ножа към гърлото на Аксел. Дрехите им се развяват, прехвърчат пръски кръв. Юна се снижава малко, повдига мерника няколко милиметра и стреля с карабината.

„Jonottakaa“, мисли си. „Застанете на опашка.“

След гърмежа усеща силния откат в рамото си. Куршумът се изстрелва със скорост 800 метра в секунда. Без ни най-малък звук влиза през гръкляна и излиза през врата на бодигарда, продължава, без да губи много от скоростта си, през плешката на Рафаел и пада в морето.

Ръката му трепва и ножът издрънчава на палубата.

Аксел Рисен се навежда.

Бодигардът гледа вторачен Юна, кръв се стича по гърдите му, той вдига пистолета, олюлявайки се, но губи сили. Хърка странно, кашля, и устата и брадичката му се опръскват с кръв.

Сяда на пода, опипва с ръка шията си, примигва два пъти и изцъкля очи.

Рафаел седи на силния пулсиращ вятър с пребледнели устни и притиска ръката с цигулката към кървящото си рамо, втренчен в Юна.

— Татко! — вика синът от хеликоптера и му хвърля пистолет, който пада с трясък, отскача и се озовава в краката на Рафаел.

Аксел седи с премрежен поглед до перилата и се опитва да спре кръвта си с ръка.

— Рафаел! Рафаел Гуиди! — провиква се Юна колкото му глас държи. — Тук съм, за да те арестувам.

Рафаел стои на пет метра от хеликоптера с пистолет в краката. Спортният екип се развява на вятъра. С мъка се навежда и взима пистолета.

— Заподозрян си в контрабанда на оръжие в особено големи размери, отвличане и убийство — казва Юна.

Лицето на италианеца е обляно в пот, пистолетът трепери в ръката му.

— Хвърли оръжието! — вика Юна.

Рафаел държи тежкия пистолет в ръката си, но сърцето му трепва, когато среща спокойния поглед на Юна.

Аксел се опитва да извика на полицая да бяга.

Юна не помръдва.

Всичко се случва като насън.

Рафаел вдига пистолета към Юна и натиска спусъка, но оръжието само изщраква. Опитва отново и въздиша, когато разбира, че синът му не е изпълнил обещанието си да зареди пълнителя. Чувства ужасна самота като смразяваща плесница.

Разбира с въздишка, че е прекалено късно да хвърли оръжието и да се предаде. Три слаби гърмежа проехтяват един след друг откъм морето. На Рафаел му се струва, че някой го удря силно в гърдите, после идва пронизващата болка, която го поваля назад.

Хеликоптерът се позабавя, отделя се от площадката без Рафаел Гуиди и с бучене се извисява във въздуха.

Патрулният кораб „Ханко“ на финландския военноморски флот е вече до яхтата. За втори път трима снайперисти натискат спусъка. Всички куршуми се забиват в тялото на Рафаел. Той отстъпва крачка назад и пада, опитва се да седне, но остава неподвижен.

Гърбът му е топъл, но краката вече са леденостудени.

Взира се в хеликоптера, който бързо се издига в мъгливото небе.

Петер гледа надолу към смаляващата се луксозна яхта. Баща му лежи на кръглата площадка вътре в кръговете като в мишена.

Рафаел Гуиди все още стиска цигулката на Паганини. Черната локва кръв бързо се разширява под него, но погледът му вече е мъртъв.

Юна е единственият на палубата, който все още се държи на краката.

Не помръдва, докато белият хеликоптер не изчезва.

Небесната светлина е кристална и пуста. Върху гладкото море са застинали три кораба: като изоставени се носят на повърхността един до друг.

Скоро ще пристигнат спасителните хеликоптери от Финландия, но сега цари странно затишие като в мига, когато прозвучават последните концертни акорди, а публиката, все още омагьосана от музиката, е като заслепена от дебнещата тишина.