Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (84)

83.
Извършителят

Пенелопе стои между Сага Бауер и Юна Лина зад брониран минибус на улица „Скарпьогатан“ пред японското посолство. Те са само на петдесет метра от входа на немското посолство. Защитната жилетка тежи върху раменете й и притиска гърдите.

След пет минути трима души ще получат четирийсет и пет минутен достъп до района на посолството, за да се опитат да разпознаят и арестуват заподозрения извършител.

Пенелопе не възразява, когато Юна окачва допълнителен пистолет в кобур на гърба й. Инспекторът дълго намества ъгъла, за да може лесно да измъкне резервното оръжие.

— Тя не иска — намесва се Сага.

— Не се безпокой — отвръща Пенелопе.

— Не знаем какво ни очаква вътре — казва Юна. — Надявам се всичко да мине спокойно, но ако не се окажа прав, може би това оръжие ще влезе в работа.

Целият район гъмжи от шведски полицаи, агенти от разузнаването, спецчасти и линейки.

Юна Лина гледа останките от изгорялото волво. Останало е почти само обгорялото шаси. Частите са разпръснати на кръстовището. Ериксон вече е открил една капсула и остатъци от нитроамини.

— Вероятно хексоген — казва той и намества очилата на носа си.

— Експлозивна смес — допълва Юна и поглежда часовника си.

Немска овчарка обикаля около краката на един полицай, ляга на асфалта и диша тежко с увиснал език.

Спецчасти съпровождат Сага, Юна и Пенелопе до оградата, където четирима немски военни ченгета ги очакват с намръщени лица.

— Не се безпокой — обръща се Сага внимателно към Пенелопе. — Само ще го идентифицираш, след това ще те изведем навън. Служителите по сигурността в посолството ще изчакат, преди да го изкарат, докато не си в безопасност.

Як полицай с луничаво лице отваря вратата, пуска ги в двора на посолството, поздравява любезно и се представя: Карл Ман, шеф на охраната.

Следват го до главния вход.

Сутрешният въздух е все още хладен.

— Става въпрос за изключително опасен човек — предупреждава Юна.

— Разбираме, информирани сме — отвръща Карл Ман. — Но съм тук през цялата сутрин, има само дипломати и немски граждани.

— Можете ли да ни покажете списък? — пита Сага.

— Мога само да кажа, че в момента преглеждаме записите от наблюдателните камери — обяснява Карл Ман. — Защото си мисля, че колегата ви е сгрешил. Струва ми се, че извършителят се е промушил покрай оградата, вместо да влезе, просто е заобиколил посолството и е продължил по поляната към кулата на радиото.

— Възможно е — не възразява Юна.

— Колко души има в сградата? — пита Сага.

— Приемно време е и сега има четири срещи.

— С четирима души?

— Да.

— А колко е персоналът? — пита Сага.

— Петнайсет.

— А охраната?

— В момента са петима — отвръща той.

— Само толкова?

— Да.

— Няма дърводелци или бояджии, или…

— Не.

— Общо двайсет и пет — казва Сага.

— Сами ли ще обиколите в началото? — пита сдържано Карл Ман.

— Предпочитаме да ни придружите — казва Сага.

— Колко от нас? — пита Карл Ман.

— Възможно най-много и с възможно най-тежко въоръжение — отвръща Юна.

— Наистина смятате, че е опасен — усмихва се немецът. — Мога да прежаля още двама души.

— Не знаем какво ни очаква след…

— Мислите, че е ранен в рамото — съмнява се Карл Ман. — Не бих казал, че се страхувам.

— Може и изобщо да не е влязъл, може вече да е излязъл от посолството — тихо казва Юна на мъжа. — Но ако е тук, ще трябва да очакваме загуби.

В мълчание Юна, Сага и Пенелопе заедно с трима военни полицаи с карабини и шокови гранати вървят по коридора на нивото на улицата. Сградата на посолството е в ремонт, така че основната му дейност бе преместена на „Артилеригатан“. Но макар че ремонтът не бе приключил, през пролетта се бяха върнали на същото място. Мирише на боя и прясна дървесина, а част от подовете все още са покрити с хартия.

— Първо искаме да се срещнем с посетителите, тези, които не са от персонала — казва Юна.

— Разбирам — отвръща Карл Ман.

С учудващо спокойствие Пенелопе крачи между Сага Бауер и Юна Лина. Някак не й се вярва, че ще срещне преследвача си тук, в посолството. Мястото й се струва прекалено делнично и спокойно.

Но ето че забелязва колко внимателен става Юна, как се променят движенията му, как търси с поглед врати и решетки на отдушници.

Изведнъж се чува писукаща аларма и групата спира. Карл Ман вдига радиостанцията и кратко разговаря с колегата си на немски.

— Алармата на врата, която заяжда — обяснява след това на шведски. — Вратата е заключена, но алармата реагира като отворена от трийсет секунди.

Продължават по коридора и Пенелопе усеща пистолета, който се поклаща в такт със стъпките й.

— Там, в дъното, работи Мартин Шенкел, който е търговски аташе — пояснява Карл Ман. — Има посещение от Роланд Линдквист.

— Бихме искали да ги видим — казва Юна.

— Помоли да не го безпокоят преди обяд.

Юна не отговаря.

Сага хваща Пенелопе за ръката и двете спират, докато останалите продължават до затворената врата.

— Почакайте малко — казва военният полицай на Юна и почуква.

Отвътре отговарят, изчаква, докато получи разрешение, отваря вратата, прекрачва прага и затваря след себе си.

Юна поглежда в далечината към стая без врата. Сив найлон закрива входа. Вижда се купчина от гипсокартон. Найлонът се издува, леко шумолящ, като платно. Прави крачка натам, но долавя нещо зад затворената врата на кабинета на търговския аташе: гласове и силно тупване. Пенелопе се отдръпва назад, готова да побегне.

— Ние ще чакаме тук — тихо казва Сага и изважда пистолета си.

Пенелопе си мисли, че това посолство през пролетта на 1975 година е било окупирано от бандата на Холгер Майнс. Държали са за заложници дванайсет души. Спомня си, че настоявали за освобождаването на Андреас Бадер, Улрике Майнхоф, Гюдрюн Енслин и още двайсет и трима затворници от фракцията „Червената армия“ от затвор в Западна Германия.

По същите коридори са тичали и крещели един на друг, тук са влачели посланик Дитрих Щьокер за косата и са блъскали окървавеното тяло на Хайнц Хилегарт надолу по стълбите. Не си спомняше какво се беше говорило, не знаеше как са изглеждали преговорите, но след като германският канцлер Хелмут Шмит бе съобщил на шведския министър-председател Улуф Палме, че няма да удовлетвори исканията, двама от заложниците били застреляни. Карл-Хайнц Делво крещял с писклив глас, че ще застрелва по човек на час, ако не изпълнят настояванията им.

Сега Пенелопе вижда как Юна Лина се обръща и отива до вратата на стаята на търговския аташе. Другите двама военни полицаи не помръдват. Юна изважда голям, сребристо лъскав пистолет, освобождава предпазителя и чука на вратата.

Някаква миризма като от изгоряло ястие се разнася по коридора.

Юна почуква повторно, ослушва се и долавя монотонен глас, сякаш някой повтаря една и съща фраза. Изчаква няколко секунди, скрива пистолета зад гърба си и натиска дръжката на бравата.

Началникът на военните полицаи Карл Ман стои под лампата, с карабина, висяща до бедрото му. Вижда Юна и се обръща към човека, седнал във фотьойл в отдалечения край на стаята.

— Господин Шенкел, това е шведският инспектор — казва той.

На пода са разхвърляни книги и папки, като че съборени в изблик на гняв от бюрото. Търговският аташе Мартин Шенкел седи във фотьойла, загледан в телевизора. Предават директно футболен мач от Пекин: Германия срещу Китай.

— Нямахте ли посещение от Роланд Линдквист? — пита Юна внимателно.

— Тръгна си — отговаря Мартин Шенкел, без да сваля поглед от телевизора.

Продължават по коридора. Настроението на Карл Ман е развалено, пътьом той дава на другите двама охранители отсечени команди. Жена в светлосива плетена рокля бързо върви по кафявата предпазна хартия, с която е покрит прясно изцикленият под на следващия коридор.

— Коя е тази жена? — пита Юна.

— Секретарката на посланика — отговаря Карл Ман.

— Искаме да се срещнем с нея и…

Виеща аларма внезапно оглася цялата сграда, глас на запис обяснява на немски, че това не е противопожарно учение, че всички трябва незабавно да напуснат и да не използват асансьора.