Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (77)

76.
Безопасният апартамент

Карлос, Сага и Юна бързат по дългия коридор, който води към помещенията на разузнаването. Вернер Зандѐн вече се е настанил на мекия диван и ги очаква. Без да губи време за поздрав, започва да говори веднага щом те затварят вратата след себе си:

— Клара Улуфсдотер от Международната прокурорска камара е намесена… Задачата на Националната полиция и разузнаването е много сериозна, но кого, по дяволите, се опитваме да заловим?

— Знаем много малко — отвръща Сага. — Дори дали действа сам, може да става въпрос за професионалисти от Белгия или Бразилия, или за специалисти, напуснали КГБ, или откъдето и да било от стария Източен блок.

— Всъщност не е сложно да се подслушва радиовръзката ни — казва Карлос.

— Наемникът, естествено, знае, че Пенелопе е под охрана, че ще бъде трудно да се добере до нея — казва Юна. — Но понякога вратите ще се отварят, пазачите ще се сменят, ще й се носи храна, ще се среща с майка си, с психолог, с Никлас Дент от отдела за профил на извършителите и…

Спира, когато телефонът му иззвънява, бързо поглежда номера и затваря:

— Приоритетът ни е, без съмнение, да пазим Пенелопе — допълва Сага. — Но наред с това имаме възможността да заловим мъжа, убил колегите ни.

— Предполагам, не е нужно да напомням, че е опасен — предупреждава Юна. — Никога никой от нас няма да срещне по-опасен човек.

 

 

Защитеното жилище се намира на улица „Стургатан“ 1 с прозорец към улица „Сибилегатан“ и изглед към площад „Йостермалмсторг“. Отсреща няма сгради, най-близката е на повече от сто метра.

Сага Бауер държи стоманената врата, докато доктор Даниела Ричардс внимателно превежда Пенелопе от оловносивия полицейски бус. Заобиколени са от тежковъоръжени полицаи.

— Това е най-безопасното жилище над земята в цял Стокхолм — пояснява Сага.

Пенелопе не реагира на думите й. Следва Даниела Ричардс до асансьора. Навсякъде, на входа и на стълбището, има наблюдателни камери.

— Инсталирали сме детектори за движение, много модерна алармена система и кодирани директни линии към свързочната централа — разказва Сага, докато се качват нагоре.

На третия етаж Пенелопе минава през бронирана врата към топла връзка, където стои униформена полицайка. Тя отваря друга бронирана врата и ги въвежда в жилището.

— Апартаментът е с висока пожароустойчивост, има собствено електрозахранване и собствена вентилационна система — казва Сага.

— Тук ще си на сигурно място — допълва Даниела Ричардс.

Пенелопе вдига очи и поглежда лекарката с празен поглед.

— Благодаря — казва тя почти беззвучно.

— Мога да остана, ако искаш.

Пенелопе поклаща глава и Даниела напуска апартамента заедно със Сага.

Заключва вратата и застава до един от бронираните прозорци с изглед към „Йостермалмсторг“.

Някакво фолио на стъклото го затъмнява от външната страна. Поглежда навън и си мисли, че много от хората долу, на площада, вероятно са цивилни полицаи.

Внимателно се движи покрай прозореца. Отвън не се чува нищо.

Изведнъж на вратата се звъни.

Пенелопе трепва, сърцето й започва да бие силно и бързо.

Отива до монитора и натиска копчето на домофона. Полицайката в коридора поглежда в камерата и съобщава, че е дошла майка й.

— Пени, Пени? — чува тя тревожния глас на майка си.

Пенелопе завърта ключалката, механизмът отговаря с кликване и отваря тежката стоманена врата.

— Мамо — казва тя с усещането, че гласът й не може да надвика мъртвата тишина, възцарила се в апартамента.

Пуска майка си, затваря и заключва отново, като остава на вратата. Стиска устни и започва да трепери, но прогонва всякаква емоция от лицето си.

Поглежда майка си, но не се осмелява да срещне погледа й. Готова е да приеме укора й, че не е защитила сестра си.

Клаудия прави няколко предпазливи крачки в антрето и внимателно се оглежда наоколо.

— Грижат ли се за теб, Пени? — пита тя.

— Сега се чувствам добре.

— Но трябва да те охраняват.

— Правят го, тук съм в безопасност.

— Това единствено има значение — казва Клаудия едва доловимо.

Пенелопе се опитва да преглътне сълзите си. Заседнали са в гърлото и й причиняват болка.

— Трябва да се справя с много неща — продължава майка й и извръща лице. — Не мога да проумея… просто не мога да проумея, че трябва да организирам погребението на Виула.

Пенелопе бавно кима. Изведнъж майка й протяга ръка и нежно я погалва по бузата й. Пенелопе трепва неволно и майка й бързо отдръпва ръката си.

— Казват, че скоро всичко ще приключи — обяснява Пенелопе. — Полицията ще залови оня мъж… който… уби Виула и Бьорн.

Клаудия кимва и се обръща към дъщеря си. Лицето й е открито и беззащитно и Пенелопе учудена вижда, че майка й се усмихва.

— Благодаря ти, че си жива — казва Клаудия. — Че те имам, това единствено има значение за мен, само това…

— Мамо.

— Малкото ми момиченце.

Клаудия отново протяга ръка, но този път Пенелопе не се отдръпва.