Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paganinikontraktet, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Цветана Добрева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2019)
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Договорът „Паганини“
Преводач: Цветана Добрева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Излязла от печат: 30.05.2013
Редактор: Марта Владова
Художник: Анна Георгиева
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-619-164-050-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3095
История
- —Добавяне
47.
Четвъртият в ложата
Сага Бауер отбива от пътя и спира. Високата трева в канавката опира в прозореца. Юна Лина седи неподвижен и разглежда снимката.
Нещо замъглява горната част на образа, но иначе е изключително ясен. Вероятно фотоапаратът е бил скрит и снимката е направена тайно.
Четирима души в просторна ложа в концертна зала. Трима мъже и една жена. С ясно видими лица. Само един е полуобърнат, но не напълно скрит.
Шампанското се изстудява в кофа с лед, масата е сервирана, така че да пийват и да разговарят, докато слушат музика.
Юна веднага разпознава Карл Палмкруна с издължена чаша за шампанско в ръка, а Сага — двама други.
— Това е Рафаел Гуиди, търговецът на оръжие, споменат в изнудваческото писмо — казва тя и сочи мъжа с оредялата коса. — А този, обърнатият, е Понтус Салман, шеф на „Силенция Дифенс“.
— Оръжие — тихо казва Юна.
— „Силенция Дифенс“ е сериозна фирма.
Под светлината на прожекторите на сцената зад мъжете в частната ложа се вижда струнен квартет: две цигулки, една виола и едно чело. Музикантите са мъже. Седнали са в полукръг, обърнати един към друг със спокойни и съсредоточени лица. Не може да се определи дали очите им са притворени или затворени, дали погледите им са спрели върху нотите, или са замижали и се вслушват в музиката.
— А четвъртата, жената? — пита Юна.
— Ще се сетя след малко — замислено отвръща Сага. — Позната ми е, но… По дяволите…
Сага млъква и съсредоточава поглед върху лицето й.
— Трябва да разберем коя е — казва Юна.
— Да.
Включва двигателя и в момента, когато излиза на шосето, казва:
— Агате ал Хайи… Военен съветник на президента Омар ал Башир.
— Судан — пояснява Юна.
— Да.
— Откога е военен съветник? — пита Юна.
— От петнайсет години, може би повече, не си спомням.
— И какво й е на снимката?
— Не знам, нищо, имам предвид… не е странно, че четиримата се срещат и обсъждат възможностите за сключване на сделки — обяснява Сага. — Напротив. Подобна среща е в реда на нещата. Първата стъпка. Хората се събират, разказват за намеренията си и сигурно се интересуват от предварителното становище на Карл Палмкруна.
— Ако то е положително, Инспекторатът за стратегически продукти навярно ще издаде заключителното разрешение за износ.
— Точно така, това е индикация.
— Швеция изнася ли боеприпаси за Судан? — пита Юна.
— Не, едва ли — отвръща тя. — Трябва да се консултираме със специалист в тази област. Струва ми се, че Китай и Русия са най-големите износители, но не е сигурно дали все още продължават да бъдат. Нали в Судан бе сключено примирие през 2005 година, след което, предполагам, пазарът е напълно отворен.
— Тогава какво всъщност означава тази снимка? Защо е накарала Карл Палмкруна да сложи край на живота си? Щом единственото, което излиза наяве, е, че се е срещнал с тези хора в една ложа.
Смълчани пътуват на юг по прашната магистрала, докато Юна разглежда снимката: обръща я, гледа откъснатия ъгъл и мисли.
— Значи самата снимка не е никак опасна? — пита той.
— Не, не и в моите очи.
— Да не би Палмкруна да е посегнал на живота си, защото е осъзнал, че този, който е направил снимката, ще разкрие някаква тайна? Може би тя е само предупреждение. Може би Пенелопе и Бьорн са по-важни от снимката?
— Знаем едно голямо нищо.
— Да, така е — казва Юна. — Проблемът е, че не можем да свържем късчетата, които открихме. Все още можем само да гадаем за мисията на наемника, но по всичко личи, че той е търсил тази снимка, за да я унищожи, че е убил Виула Фернандес, смятайки, че убива Пенелопе.
— Пенелопе може да е фотографът — казва Сага. — Вероятно е така, но не се е задоволил само с убийството й.
— Точно за това си мислех. Ние не знаем последователността на събитията… Дали снимката води към фотографа, възприет като истинска заплаха?
— Първата цел на наемника е била апартаментът на Бьорн.
Продължават да пътуват в мълчание половин час и почти стигат до полицията на Кунгсхолмен, когато Юна отново поглежда снимката. Четиримата в ложата, четиримата музиканти на сцената зад тях, инструментите, тежката завеса, бутилката шампанско, високите чаши.
— Гледам я — казва Юна. — Виждам четири лица… и си мисля, че един от онези, които са били в ложата, стои зад убийството на Виула Фернандес.
— Да — отвръща Сага. — Палмкруна е мъртъв, така че почти можем да го изключим. Остават всъщност трима… като двама от тях не можем да разпитаме.
— Трябва да накараме Понтус Салман да говори — лаконичен е Юна.
— Да го извикаме на разпит?