Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (23)

22.
Непонятното

На „Решюлгатан“ във Вестерос има една много дълга и светеща от белота сграда. Живущите в квартала имат на две крачки училище „Лилхагсскулан“, футболно игрище и тенискорт.

От вход номер 11 излиза младеж с мотоциклетна каска в ръка. Казва се Стефан Бергквист и скоро ще навърши седемнайсет, учи в техникум и живее с майка си и приятеля й.

Има дълга руса коса и сребърна халка на долната устна, облечен е в черна тениска и изсулени дънки, прокъсани от настъпване с маратонките.

Без да бърза, крачи надолу към паркинга, окачва каската на кормилото на мотора и бавно потегля по пътеката около блока, продължава покрай двата реда железопътни релси, под надлеза на Северното шосе, през големия индустриален район и спира до строително бунгало, изрисувано със сини и сребристи графити.

Стефан и приятелите му често се срещат тук и се състезават на пистата покрай насипите, карат върху коловозите и после се връщат на шосе „Терминалвеген“.

Събират се тук от четири години, откакто откриват ключа за бунгалото, скрит на пирон отзад между репеите. Бунгалото е стояло непокътнато близо десет години. Кой знае защо било забравено след голям строеж.

Стефан оставя мотоциклета, отключва катинара под капака, маха стоманеното резе и отваря дървената врата. Влиза, затваря, поглежда часовника на телефона си и вижда, че майка му е звъняла.

Не забелязва, че е наблюдаван от мъж на около шейсетте със сиво велурено яке и светлокафяв панталон. Мъжът стои зад контейнер за боклук до ниската заводска постройка от другата страна на железопътната линия.

Стефан отива до мивката, взима пакета с чипс, който лежи в нея, изсипва последните остатъци в ръката си и ги изяжда.

Светлината в бунгалото влиза през двата прозореца с решетки и изпоцапани стъкла.

Докато чака приятелите си, разглежда едно от старите списания, забравено в купчината над канцеларското шкафче. На заглавната страница на „Лектюр“ под заглавието: „Представи си да те ближат и да ти плащат“ се вижда млада жена с разголена гръд.

Мъжът с велуреното яке хладнокръвно напуска скривалището си, подминава високия електрически стълб с висящи кабели и пресича кафявия насип на двойната железопътна линия. Продължава към мотора на Стефан, вдига стъпенката и го затътря до вратата на бунгалото.

Непознатият се оглежда и слага мотора на земята, натиска го с крак така, че здраво да се вклини във вратата. Отваря капачката на резервоара и оставя бензина да изтече под бунгалото.

Стефан продължава да разгръща старото списание, разглежда избледнелите снимки на жени в затвор. Широко разкрачена блондинка в килия, показваща се на надзирател. Той гледа снимката и се стряска от тракането навън. Ослушва се, струва му се, че долавя стъпки, и бързо затваря списанието.

Мъжът с велуреното яке е извадил червената туба с бензин, скрита от момчетата в гъсталака до бунгалото, и я изпразва наоколо. Едва когато заобикаля отзад, се чуват първите викове отвътре.

Момчето блъска вратата и се опитва да я отвори, стъпките му кънтят по пода, уплашеното му лице се мярка зад мръсния прозорец.

— Отвори вратата, не е забавно! — вика той.

Мъжът с велуреното яке кръжи около бунгалото, излива последния бензин и връща тубата на мястото й.

— Какво правиш? — крещи момчето.

Хвърля се към вратата, опитва с ритници, но е невъзможно да я помръдне. Звъни на майка си, но телефонът й е изключен. Сърцето му ще изскочи от страх, когато се опитва да види нещо през прозорците на сиви райета, мести се от единия на другия.

— Луд ли си?

Изведнъж усеща острата миризма на бензинови пари, тялото му изтръпва от ужас, стомахът му се свива.

— Ей! — вика уплашен. — Знам, че си тук!

Мъжът изважда кибритена кутия от джоба си.

— Какво искаш? Моля те, кажи само какво искаш…

— Ти нямаш вина, но кошмарът е неизбежен — казва мъжът, без да повишава глас, и запалва една клечка.

— Пусни ме! — крещи момчето.

Мъжът хвърля клечката върху мократа трева. Огънят лумва като бързо издуто от вятъра голямо платно. Светлосиният пламък се разпалва с такава сила, че мъжът се дръпва няколко стъпки назад. Момчето вика за помощ. Огънят поглъща бунгалото. Непознатият продължава да се отдалечава, чувства топлината върху лицето си и чува обезумелите викове.

Бунгалото пламва за няколко секунди, стъклата зад решетките се пръсват от топлината.

Момчето надава рев, когато горещината не пощадява косата му.

Мъжът пресича релсите, застава до заводската постройка и гледа как старото бунгало гори като факла.

Минути по-късно от север се задава товарен влак. Бавно навлиза в коловоза, стържейки и скърцайки, редицата кафяви вагони се нижат покрай високите пламъци, докато мъжът със сивото яке изчезва по улица „Стенбюгатан“.