Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (14)

13.
Възстановка

В седем часа същата вечер петима солидни мъже се срещат в зала 13 на Катедрата по съдебна медицина в Каролинския институт. Криминален инспектор Юна Лина настоява да поеме предварителното разследване в случая с откритата мъртва жена на яхта в стокхолмския архипелаг. Макар че е събота, е поканил прекия си шеф Петер Неслунд и прокурор Йенс Сванейелм за възстановка на събитията с цел да ги убеди, че всъщност става дума за разследване на убийство.

Една от неоновите лампи на тавана премигва и луминесцентната светлина трепти по стените с ослепително бели плочки.

— Трябва да се смени лампата — казва тихо Нолен.

— Добре — съгласява се Фрипе.

Петер Неслунд промърморва нещо неразбираемо от мястото си до стената. Широкото му решително лице сякаш подскача при премигванията. До него чака прокурор Йенс Сванейелм с недоволна, младолика физиономия. Той като че ли преценява рисковете да остави ли коженото си куфарче на пода и да се облегне на стената със спретнатия си костюм.

В помещението силно мирише на дезинфектант. Масивни, подвижни лампи са монтирани на тавана над маса от неръждаема стомана с двойни чешмяни кранове и дълбоко корито. Подът е покрит със светлосив балатум. Големият цинков леген, подобен на онзи от яхтата, е вече наполовина пълен. Юна Лина излива в него кофа след кофа от крана на стената над коритото на пода.

— Не може да говорим за престъпление само защото някой е открит удавен на яхта — нетърпеливо възразява Сванейелм.

— Съгласен съм — добавя Петер.

— Възможно е да се касае за нещастен случай, за който все още не е съобщено — продължава прокурорът.

— Водата в дробовете е като тази, в която е плавала лодката, но няма и петънце от нея по дрехите или по други части на тялото — намесва се Нилс Олѐн.

— Странно — учудва се Сванейелм.

— Със сигурност има разумно обяснение — усмихва се Петер.

Юна изпразва последната кофа с вода в легена, оставя я на пода, вдига поглед и благодари на четиримата, че са намерили време да дойдат.

— Знам, че в почивните дни всички искат да се приберат вкъщи. Но мисля, че забелязах нещо.

— Разбира се, че ще дойдем, щом казваш, че е важно — любезничи Сванейелм и най-накрая пуска куфарчето между краката си.

— Извършителят се е качил на борда на яхтата — започва Юна със сериозно изражение. — Слязъл е по стълбата във форпика и е видял спящата Пенелопе Фернандес, върнал се е на кърмата, спуснал е кофата с въжето в морето и е напълнил намиращия се наблизо леген.

— Пет, шест кофи — обажда се Петер.

— Едва когато е напълнил легена, е слязъл в каютата и е събудил Пенелопе. Повлякъл я нагоре по стълбата, излезли на палубата и там той я е удавил в легена.

— Кой би извършил подобно нещо? — пита Сванейелм.

— Все още не знам, може би става въпрос за физически тормоз, разпит…

— Отмъщение? Ревност?

Юна накланя глава и казва замислено:

— Това не е обикновен убиец, може би е искал да изкопчи информация, да я накара да разкаже или да признае нещо, преди да я натисне под водата, докато спре дъхът й.

— Какво ще каже патологът? — не спира с въпросите си прокурорът.

Нолен поклаща глава:

— Ако е била удавена, щях да открия следи от насилие по тялото, синини и…

— Да изчакаме с възраженията — прекъсва го Юна. — Защото бих искал да започна показно как си представям ситуацията, как са се стекли обстоятелствата, как се подрежда случилото се в главата ми. И когато приключа, всички заедно ще отидем да погледнем трупа, за да проверим дали теорията ми е основателна.

— Защо никога не правиш нищо както трябва? — пита Петер.

— Скоро трябва да се прибирам — предупреждава прокурорът.

Юна го поглежда с леденосив блясък в светлите очи. Усмивка заиграва в ъгълчетата на устните му, но погледът остава сериозен.

— Пенелопе Фернандес — започва инспекторът. — Преди това да се случи, е седяла на палубата и е пушила канабис. Денят е бил топъл, била е изморена, слязла е да си почине и е заспала, облечена с дънковото яке.

Прави жест към младия асистент на Нолен, който чака на вратата.

— Фрипе обеща да ми помогне с възстановката на случката.

Младежът пристъпва напред и се усмихва широко. Боядисаната му черна коса се стеле по гърба, износеният кожен панталон е осеян с капси. Закопчава внимателно дънковото яке над черната тениска със снимка на рок групата „Юръп“.

— Погледнете — спокойно казва Юна и демонстрира как хванал с едната ръка двата ръкава на якето, може да закопчее ръцете на Фрипе на гърба, а с другата здраво да държи дългата му коса. — Сега напълно контролирам Фрипе, без да оставям синини по него.

Юна вдига ръката на младежа зад гърба му. Фрипе простенва и се навежда напред.

— Успокой топката — смее се той.

— Няма що, доста по-едър си от жертвата, но все пак вярвам, че ще успея да натикам главата ти в легена.

— Внимавай — предупреждава Нолен.

— Само ще му разваля прическата.

— Внимавай — шегува се Фрипе.

Настъпва тишина, чува се само пъшкане при схватката. Нолен гледа с безпокойство, Сванейелм също е притеснен. Петер изригва една псувня. Без особено затруднение Юна набутва главата на Фрипе в легена, задържа я известно време, после я пуска и се дръпва назад. Фрипе се изправя, залитайки, а Нолен се забързва към него с една хавлия.

— Нима само разказът нямаше да е достатъчен? — казва ядосан.

Младежът се подсушава набързо и всички смълчани се запътват към съседното помещение, където в хладината смърди ужасно на нещо гнило. На една от стените има вратички на хладилни камери от неръждаема стомана на три етажа. Нолен отваря номер 16 и дръпва към себе си. На тясна подставка лежи млада жена. Гола и бледа, с кафяви разширени вени около шията. Юна сочи тънките, заоблени линии над гърдите й.

— Съблечи се — обръща се към Фрипе.

Младежът разкопчава якето и сваля черната тениска. На гръдния му кош личи слаб розов отпечатък от ръба на легена, извита линия, приличаща на усмивка.

— Мамка му — изругава Петер.

Нолен се приближава и се вторачва в корените на косата на мъртвата. Изважда малко фенерче и го насочва към бледата кожа на скалпа.

— Не ми трябва микроскоп, някой здраво е държал главата й.

Изключва фенерчето и го пъха в джоба на лекарската престилка.

— С други думи… — казва Юна.

— С други думи, разбира се, си прав — отвръща Нолен и започва да ръкопляска.

— Убийство — въздъхва Сванейелм.

— Впечатляващо — възхищава се Фрипе и трие молива за очи, разтекъл се по бузата му.

— Благодаря — разсеяно отвръща Юна.

Нолен го гледа въпросително:

— Какво има? Юна? Какво гледаш?

— Не е тя — казва инспекторът.

— Какво?

Юна среща погледа на Нолен и посочва тялото.

— Това не е Пенелопе Фернандес, а някоя друга. Мъртвата не е Пенелопе. Видях шофьорската й книжка и съм сигурен, че не е тя.

— Но какво…

— Може и тя да е мъртва. Но в такъв случай още не сме я открили.