Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (114)

113.
Острието на ножа

Прошареният бодигард продължава надолу по стълбата с оръжие, насочено към панорамния прозорец и редицата от куршумени дупки. Карабината е обвита в дим, гилзите подскачат, дрънчейки по стъпалата.

Петер се е сгушил, затиснал с ръце ушите си.

Бодигардът излиза мълком от столовата през странична врата.

Аксел се лута между масите с цигулката и лъка в ръка. Рафаел го сочи с ножа.

— Как може да си толкова глупав — крещи той и го следва. — Ще ти разрежа лицето, ще…

— Татко, какво става? — вика Петер.

— Вземи пистолета ми и ела при хеликоптера, напускаме яхтата!

Момчето кимва, лицето му е пребледняло, брадичката трепери. Рафаел подгонва Аксел между масите. Той отстъпва назад, събаряйки столове.

— Зареди с парабелум, заоблен връх с дупка — нарежда Рафаел.

— Един пълнител ли? — уточнява момчето.

— Да, достатъчен е, но побързай! — отговаря бащата и отстранява един стол с ритник.

Аксел се опитва да отвори вратата от другата страна на помещението, завърта ключалката, но не успява.

— Не сме приключили — ти и аз — реве Рафаел.

Аксел бута вратата със свободната си ръка и вижда високо монтираното резе. Рафаел е само на няколко метра. Приближава се с ножа и Аксел действа импулсивно. Обръща се и хвърля красивата цигулка срещу преследвача си. Тя лети червена и блестяща във въздуха. Домакинът прави бърза крачка встрани и се препъва в прекатурен стол, за да спаси инструмента, почти го улавя, изпуска го, но успява да смекчи удара.

Цигулката пада, плъзгайки се по пода със странен звук.

Аксел отваря вратата и се озовава в разхвърлян коридор. Толкова много вехтории, през които е трудно да се провреш. Покатерва се на купчина възглавници за шезлонги и се подхлъзва между очила за плуване и водолазни костюми.

— Идвам — вика Рафаел и го следва с цигулката в едната ръка и с ножа в другата.

Аксел пада върху навита на кълбо мрежа за тенис, оплита краката си във въжетата, пълзи далеч от Рафаел, който го настига с бързи крачки по коридора, рита, за да се освободи.

Чува се стрелбата отвън, серия кратки силни гърмежи.

Рафаел диша бързо и сочи с ножа, но не успява да изрече нищо, преди Аксел да се освободи. Той се препъва, навежда се и преобръща голяма игра на джаги пред Рафаел. Втурва се към следващата врата, ръцете търсят ключалка и брава, но нещо я блокира и само успява леко да я бутне.

— Откажи се — вика Рафаел.

Аксел се опитва да се промъкне през процепа, който е прекалено тесен. Голям шкаф с подредени саксии се е изпречил на пътя. Хвърля се отново към вратата и шкафът се отмества няколко сантиметра. Чувства преследвача зад гърба си. Побиват го тръпки и той едва провира тялото си в отвора. Одрасква се на ключалката, но не обръща внимание на нищо, трябва само да се измъкне оттук.

Рафаел се опитва да го настигне с ножа, замахва и върхът прорязва рамото му.

Болката го жегва.

Препъвайки се, Аксел продължава и се озовава в светла стая със стъклен покрив. Прилича на изоставена оранжерия. Продължава напред, опипва рамото си и вижда кръвта по пръстите, блъска се в изсъхнало лимоново дърво в саксия.

Бърза напред, накуцвайки по пътечките между стелажи с изсъхнали растения с кафяви листа.

Рафаел рита силно вратата, след всеки ритник саксиите потрепват и шкафът бавно се измества.

Аксел знае, че трябва да се скрие и бързо се шмугва под една пейка, под мръсен найлон между легени и кофи. Надява се Рафаел скоро да се откаже и да напусне яхтата със сина си.

По вратата се блъска, няколко саксии се катурват на пода и се счупват.

Рафаел нахлува в стаята, диша задъхано и се обляга на перголата с шумолящи лозови пръчки.

— Ела и целуни ръката ми — вика той.

Аксел се опитва да диша безшумно, изпълзява назад, но не намира изход. Изпречил му се е голям метален шкаф.

— Готов съм да изпълня обещанията си — подсмихва се Рафаел и шари с поглед между пейките и сухите стъбла на умрели храсти. — Черният дроб на брат ти те чака и трябва само да целунеш ръката ми, за да го получиш.

На Аксел му призлява, сърцето му бие лудо. Опитва се да не издава звук. Главата му бучи. Оглежда се наоколо, търси изход за бягство и открива, че има плъзгаща се врата към палубата само на пет метра от него.

Чува звука на хеликоптера. Моторите загряват.

Мисли си, че би могъл да пропълзи под масата със саксиите, пълни с пръст, и после да пробяга последната част. Започва предпазливо да се отмества встрани. Вратата изглежда захваната само с кукичка.

Леко надига глава, за да вижда по-добре, и дори си помисля, че след няколко секунди ще може да се добере до палубата, когато изведнъж сърцето му сякаш спира. Хладно острие е опряно в шията му. Леко смъди от движението му. Рафаел го е открил и се е промъкнал зад гърба му. Вътрешностите му сякаш замръзват. Едва сега долавя дъха на Рафаел и усеща миризмата на пот. Острието пари на гърлото му.