Стив Бери
Легендата за Линкълн (21)

20

Дания

Нито една дума на Касиопея не се беше харесала на Малоун.

Люк се беше върнал навреме, за да улови края на разговора. „Запази спокойствие“, сякаш искаха да кажат очите му. Колежанчето очевидно знаеше за връзката му с Касиопея.

— Нека да те закарам обратно в хотела — предложи Саласар.

Малоун посочи към отворената врата на два метра от тях и те се вмъкнаха в една тъмна прожекционна зала. Вътре имаше меки столове, обърнати към огромен видеоекран — очевидно модерно допълнение към старото имение.

Двамата се притиснаха към стената. Малоун чу раздвижване в кабинета, а след това стъпки в коридора навън. Можеха да видят Саласар и Касиопея през полуотворената врата. Малоун видя как Саласар улови Касиопея за ръката, притегли я към себе си и я целуна. Тя се сгуши в прегръдките му и го погали по раменете.

Гледката го изпълни с гняв и неудобство едновременно.

— Отдавна исках да направя това — каза й Саласар. — Така и не те забравих.

— Знам.

— Какво ще правим сега?

— Ще се наслаждаваме на времето си заедно. Липсваше ми, Хосепе.

— Но ти със сигурност си обичала и си била обичана.

— Така е. Но това, което имахме ние двамата, беше специално, и двамата го знаем.

Саласар отново я целуна. Нежно. С любов.

Стомахът на Малоун се сви.

— Мога да остана тази вечер — предложи Касиопея.

— Няма да е разумно — отговори Саласар. — И за двамата.

— Разбирам. Но искам да знаеш, че исках да го направя.

— Знам и то означава повече за мен, отколкото можеш да си представиш. Ще дойда да те взема утре към десет. Бъди готова.

— Къде отиваме?

— В Залцбург.

Двамата продължиха по коридора и се изгубиха от поглед. Отвори се врата, после се затвори отново. Няколко секунди по-късно изръмжа автомобилен двигател, после шумът от колата потъна в далечината.

Малоун стоеше неподвижен като статуя, а сърцето му биеше като барабан.

— Добре ли си? — попита го Люк.

Малоун рязко се върна към настоящия момент.

— Защо да не съм? — попита той.

— Това е твоето момиче, а…

— Да не съм в гимназията? А и откъде знаеш, че е моето момиче?

— Познах от три пъти. Виж, ако бях на твое място, и мен щеше да ме заболи.

— Не си на мое място.

— Добре. Разбрах. Не искаш да говорим за нея.

— Стефани ли ти нареди да не ми казваш, че и тя е замесена?

— Двамата със Саласар не биваше да са тук. Задачата на Вит беше да го държи далече от имението тази вечер.

— Задачата? — повтори Малоун.

— Тя помага на Стефани. Прави й услуга. Разбрахме, че едно време двамата със Саласар са се познавали. Били са… близки. Очевидно. Току-що станахме свидетели. Стефани я помоли да се свърже с него и да види какво ще може да научи. Тя просто го обработва.

Малоун не беше убеден. Дали наистина играеше роля? И просто се опитваше да спечели доверието на Саласар? Ако беше така, наистина беше страхотна актриса. Всяка нейна дума звучеше съвсем достоверно. Вече се беше стигнало дотам, че самият Саласар се беше обърнал за помощ към нея.

— Трябва да погледна в този кабинет — каза Люк.

Малоун го сграбчи за ръката.

— Има ли нещо друго, което не си ми казал?

— Когато бяхме в твоята книжарница, ти заяви, че знаеш за мормоните. А знаеше ли, че Касиопея Вит е родена в мормонско семейство?

Малоун го изгледа вторачено.

— Така си и мислех. Със Саласар се познават от деца. Двамата са от приятелски семейства. От една и съща религия.

Явно цялата вечер щеше да бъде изпълнена с изненади.

— Ще ми пуснеш ли ръката?

Малоун се отдръпна. Люк се провря покрай него и бързо излезе от прожекционната зала. Малоун го последва. Двамата влязоха в кабинета — топла стая с ламперия, боядисана в тъмнозелено. Лампите светеха, а завесите бяха спуснати пред прозорците.

Малоун се съсредоточи върху конкретната задача.

— В това имение няма постоянен персонал, така ли?

— Според нашите доклади има няколко души, но те не остават през нощта. Саласар държи на личното си пространство.

Въпреки това останалите данити можеха да се появят всеки момент.

— Онези двамата може би вече са разкрили измамата с автобуса. Направи това, за което си дошъл. Саласар й четеше на глас от нещо. Онзи стар дневник, ето там.

Люк пристъпи към бюрото и се зае да снима изпокъсаните страници със служебния си телефон, като обръщаше особено внимание на онези, които бяха отбелязани с листчета. След това започна да претърсва чекмеджетата на бюрото, а Малоун отиде да разгледа картата, поставена на един статив. По-рано беше чул Саласар да изрежда местата, на които се бяха заселвали мормоните по пътя си на запад към долината на Голямото солено езеро. Дори беше ходил веднъж в Нову, в централната част на щата Илинойс, където в продължение на седем години било седалището на мормоните. Храмът, който се издигаше там в момента, беше реконструиран, защото оригиналната сграда от XIX в. беше разрушена от разгневените тълпи.

Омраза. Много силно чувство, както и ревността.

А точно в момента Малоун изпитваше и двете.

Налагаше си да се вслуша в собствените си думи — вече не беше в гимназията. Но си оставаше мъж, който изпитва чувства към една определена жена. Беше разведен от три години, а се беше разделил със съпругата си още преди десет. Отдавна живееше сам. Появата на Касиопея в живота му беше променила много неща. Към по-добро. Или поне така си мислеше досега.

— Виж това — каза Люк.

Малоун пристъпи към бюрото — огромно, инкрустирано със слонова кост, с изящна мастилница от оникс. Люк му подаде един каталог на „Доротеум“ — една от най-старите аукционни къщи в света, която се намираше в Австрия. Малоун ги познаваше както от мисиите си за отряд „Магелан“, така и от антикварната си книжарница.

— Явно утре вечер ще има някакво събитие — каза Люк. — В Залцбург.

Малоун отбеляза датата, часа и мястото от каталога. После разлисти страниците и откри, че става дума за разпродажба на лично имущество. Мебелировка, порцелан, книги. Една от страниците в каталога беше отбелязана с прегънато ъгълче. Офертата беше за екземпляр от „Книгата на Мормон“. Отпечатан през март 1830 г. Оригинално издание. Публикувано от Е. Б. Грандин. В Палмира, щата Ню Йорк.

Малоун го познаваше добре.

След 1830 г. бе имало много нови тиражи, но от първия бяха останали само няколко екземпляра от първоначалния тираж. Той си спомни, че преди няколко месеца беше прочел как един от тях е бил продаден на търг за почти 200 000 долара.

— Очевидно Саласар иска да си купи книга — каза той.

И то не каква да е. А една от най-редките в света.

Малоун се отдалечи от бюрото и отново отиде при картата. Някой беше отбелязал с розов маркер щатите Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана.

— Защо са оцветени тези щати? И не ми отговаряй, че не знаеш.

Люк не каза нищо. Малоун посочи щата Юта, който беше отбелязан в жълто.

— А този?

— Това е центърът на цялата проклета история.

Щатът Юта беше крепостта на Църквата на светиите от последните дни. В тази религия с времето се бяха образували няколко фракции, но в Юта беше централата на основната от тях.

— Центърът на кое? — попита Малоун.

— Няма да ми повярваш — отговори Люк. — Но Стефани ми каза по телефона, че има връзка между Джоузеф Смит, Бригъм Йънг, Джеймс Мадисън и Ейбрахам Линкълн. Връзка, за която и тя е научила току-що. Връзка, която е започнала още по времето на отците основатели на Съединените щати.

— И какво ги свързва?

— Конституцията на САЩ.

— Какъв е проблемът?

— Адски сериозен.