Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (72)

Могъщата джунгла

Петък, 18 октомври 2013 г.

Брой слушания на „Лъвът спи в нощта“ 45 (и не им се вижда краят).

21:15 ч. Отново дойде време за прослушванията за хора. Били лежи в леглото си и пее „Лъвът спи в нощта“ и после добавя „Ееееееееоееееееееееео“ с писклив фалцет, а Мейбъл крещи:

— Стига, Били. Млъкниииииии.

Дойде ред и на нотите. Истината е, че тази вечер бях доста въодушевена, докато ги учех на „До-ре-ми“, като имитирах Мария от „Звукът на музиката“ (всъщност го знам целия наизуст).

— Мамо? — обърна се Били към мен.

— Да.

— Би ли замълчала, моля те.

 

 

Понеделник, 21 октомври 2013 г.

Брой упражнявания на „Лъвът спи в нощта“ преди училище 24; часове, прекарани в тревога дали Били ще влезе в хора 7; брой преобличания, преди да прибера Били от прослушването за хора 5; брой минути подраняване да го прибера 7 (добре, като се изключи причината за горното: да впечатля обект на безнадеждна любовна перспектива).

15:30 ч. Точно се каня да прибера Били и да науча резултатите от прослушването за хора. Не съм на себе си от притеснение.

18 ч. Изключително необичайно за мен, чаках в училищния двор още преди Били да е излязъл. Забелязах, че господин Уолъкър се показа на стълбите и се озърна наоколо, но ме игнорира напълно. Потънах в мрачно настроение, защото осъзнах, че сега, когато беше официално свободен, явно се боеше, че всички необвързани жени, включително и аз, ще се впием в него като пирани.

— Мамо! — Били изтича навън с широка усмивка от ухо до ухо и аз се уплаших, че лицето му ще се пръсне.

— Влязох! Влязох! Влязох в хора!

Опиянена от щастие, аз го придърпах в обятията си, при което той изръмжа: „Пусни ме!“, също като някой тийнейджър и погледна смутено към приятелите си.

— Да празнуваме! — предложих. — Много се гордея с теб! Да отидем в… „Макдоналдс“.

— Браво, Били. — Беше господин Уолъкър. — Не се обезкуражи и накрая успя. Отлична работа.

— Хм! — отроних, решавайки, че може би това е моментът да се извиня и да обясня, но той просто ме отмина и ме остави единствено с гледката от стегнатите му задни части.

Изядох два хамбургера „Биг Мак“ с пържени картофи, двоен шоколадов шейк и поничка със захарна глазура.

Насила хубост не става, туйто. Но поне винаги има храна.