Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (70)

Лято на веселба

Събота, 31 август 2013 г.

60 кг (все още! Чудо); гаджета 0; деца 2 (прекрасни); приятели купища; ваканции 3 (като се брои и миниваканцията); служби като сценарист 0; вероятност за ангажимент като сценарист (бегла); брой дни до първия учебен ден 4; кардинални шокове 1.

Лятото беше фантастично. Обадих се на агента Брайън и го помолих да ме откачи от „Листата в косата му“, а Брайън се засмя и каза:

— Най-накрая! Кое те забави досега?

Брайън мисли, че трябва да си пробваме късмета с новата ми идея: „Тук времето не тече“, което е осъвременяване на „Към фара“ от Вирджиния Улф, само че с повече структура. Действието се развива в стар фар и един туристически комплекс в крайбрежно село, заимстван от брошура „Провинциални кътчета за отдих“, където госпожа Рамзи подхваща любовна връзка с приятел на сина й Джеймс.

Магда и Джереми ни поканиха за една седмица на Паксос, където имат много приятели с деца; и Уони, която си е направила липосукция, се перчеше наоколо в бански костюм и саронг в ярки цветове, развяваше удължената си коса и плашеше Козмо. И въпреки че Ребека и децата бяха на турне с Джейк, имаше много срещи за игра с Джеремая и майка му, с Фарзия и Бикрам, и с Козмата, и с Телониъс. Също така се помъчихме да направим нещо с градината, което се състоеше в посаждането на три бегонии.

Освен това отидохме за три нощувки в едно бунгало близо до морето в Девън заедно с мама и прекарахме чудесно. Мама се отбива често, за да изпекат нещо заедно с Били и Мейбъл, като вече не критикува домакинството ми или възпитаването на децата и наистина на всички ни харесва. Взима ги да преспят при нея и на тях им допада, макар че това ми идва с малко закъснение, тъй като вече няма с кого да правя секс в празната къща.

Но аз се старая да устоявам като непоклатимо дърво и търпя шеги на тема Рокстър — „любовта, на която не беше писано да бъдееее!“, както драматично я нарекоха Том и Аркиш — и просто да бъда щастлива от факта, че дори вече никой друг да не ме обикне или да не поиска да прави секс с мен, поне знам, че не е напълно немислимо.

В момента се опитвам да се преборя с нарастващата тревога във връзка с началото на новата учебна година: различните домашни, които вероятно няма да са по възможностите ми, дни за изпитване пред класа и наколенките. Но по-тревожещо е, че не спирам да премислям всичките си сблъсквания с господин Уолъкър — случката с дървото, със снега и с ботокса, спортния ден и концерта, — всички тези опити от негова страна да бъде мил към мен, а това ме кара да се чувствам толкова повърхностна и да си мисля, че може би не просто се е мъчел да ме кара да се чувствам глупава. Може би наистина има интерес към мен. НО ТОЙ Е ЖЕНЕН, ЗА БОГА, било то и за алкохолизирана жена с твърде много пластични операции. Имаше деца. Защо му трябваше да стига толкова близо до целувка с мен и да ме обърква така? Навиках му се едно хубаво, а после той ме видя с Рокстър и си мисли за мен, че съм купуваща презервативи, заразена със сифилис любителка на агнешко, а сега ще се наложи да се озоваваме лице в лице всеки ден в училище.

16 ч. Наминах у Ребека, която се върна от турнето, и набързо й разказах за обърканите ми чувства във връзка с господин Уолъкър, за училищния концерт и за случилото се в Хампстед Хийт.

— Хм — отвърна тя. — Нещо не се връзва. В поведението му няма логика. Имаш ли снимка? Някаква допълнителна информация?

Прегледах снимките в телефона си и открих една от концерта, на която господин Уолъкър акомпанира на Били.

— Това е Капторп Хаус, нали? Там, където провеждат разни фестивали и други такива неща, нали?

— Да.

— Знам точно кой е той. Не е училищен преподавател.

Погледнах я смаяна. О, боже. Беше някакъв маниак.

— Посвири ли малко джаз на пианото?

Кимнах.

Тя отиде до шкафа, при което пластмасовите лозови клонки в косата й леко се килнаха, и извади бутилка червено вино.

— Казва се Скот. Били са в колежа заедно с Джейк.

— Музикант ли е?

— Не. Да. Не. — Тя ми хвърли поглед. — Това е само хоби. Беше в Специалните въздушни сили.

Специалните въздушни сили! Истински Джеймс Бонд! Това обясняваше всичко. Типичното му „Раз, сър! Два, сър!“ Скачането и претъркулването на Били от дървото. Рефлекса да потърси оръжието си на спортния празник.

— Кога постъпи в училището?

— Миналата година. През декември.

— Обзалагам се, че е той. Учил е във военната академия в Сандхърст, после прекара много време в чужбина, но с Джейк поддържаха контакт по мъжки — с други думи, не твърде редовно. Джейк се натъкнал на него преди няколко месеца. Бил е в Афганистан. Случили са му се разни гадости. Обяснил, че се връща към „простичкия начин на живот“. — Изведнъж Ребека се засмя. — Нима си въобразява, че да преподаваш в лондонско частно училище е „простичък живот“? Виждал ли е таблицата ти с квадранти за организиране на ежедневието?

— И е женен, нали?

— Не и ако говорим за същия човек. Има две момчета, които са в пансион. Беше женен, но вече не е. Тя беше наистина кошмарна.

— Цялата с пластични операции…

— Именно. Оказа се истинска сметкаджийка: дрехи, благотворителни обеди, всякакви подобни щуротии. Истинска кралица на пластичните операции. Когато той замина в чужбина, тя започна да спи с фитнес инструктора си, подаде молба за развод и се опита да го оскубе здраво. Онази къща, Капторп Хаус, е семейното богатство. Мисля, че може и да се е опитала да се събере отново с него сега, когато се направи да изглежда като булката на Франкенщайн. Ще питам Джейк. Следващия път, когато го видя.