Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (56)

Пръдлив спортен ден

Четвъртък, 13 юни 2013 г.

62 кг (проклетият пай с пилешко, че и с яйчена глазировка); алкохолни единици 7 (като се броят и снощните); махмурлук 1 (гигантски); температура 32º С; нарязани чушки 12; погълнати топчета пъпеш 35; брой бръчки, появили се в рамките на този ден 45; брой споменавания на производни на думата „пръдня“ в съобщения до Рокстър 9 (долнопробно).

Събудих се първоначално с ведрото усещане, че всичко е наред, а после изведнъж зърнах върха на айсберга от снощната катастрофа. На вратата се звънна в 10 ч., при което аз се пръснах с парфюм и отворих, облечена, кажи-речи, само с бялата блуза.

— Ммм, изглеждаш толкова добре — отбеляза Рокстър и започна да ме целува, докато слизахме надолу по стълбите. Изядохме пая с пилешко и пресушихме бутилката червено вино, която донесе той. Поръча ми да седна на дивана и да си почивам, докато той измие съдовете. Наблюдавах го и си казвах колко прекрасно е всичко, но все пак част от съзнанието ми питаше как успя да изяде порция къри и после пай с пилешко, без да се чувства и да изглежда, сякаш е глътнал Бамби. После той доближи и коленичи в краката ми.

— Имам да ти кажа нещо — промълви.

— Какво? — попитах и му се усмихнах сънено.

— Преди никога не съм казвал такова нещо на жена. Обичам те, Джоунси. Наистина те обичам.

— О — измърморих, като го наблюдавах леко налудничаво с едно отворено и едно затворено око.

— И ако не беше възрастовата разлика — продължи той, — сега щях да съм на едно коляно пред теб. Наистина бих го сторил. Ти си най-прекрасната жена, която съм срещал, и скъпя всяка минута, която прекарахме заедно. Но за теб е различно, защото имаш децата си, а аз още не съм сложил живота си в ред. Това просто не води наникъде. Наистина имам нужда да срещна някоя на моята възраст и няма как да стане, ако не си създам пространство за такова нещо. Звуча ли поне малко логично?

Може би ако не бях така уморена, бих се опитала да се впусна в обсъждане, но вместо това мигом превключих на вълна „Момичета водачки“ и се хвърлих да обяснявам жизнерадостно как той, разбира се, е прав! Той трябва да намери някоя на своята възраст! Но наистина всичко беше така прекрасно и за двама ни! Научихме много и толкова израснахме!

Рокстър се взираше в мен с тревожно изражение.

— Но може ли да си останем приятели? — попита.

— Разбира се — изчуруликах бодро.

— Мислиш ли, че ще сме способни да се виждаме, без да разкъсваме дрехите на другия?

— Ама естествено — потвърдих весело. — Както и да е. Време е да си лягам. Утре сме на спортен празник.

Изпратих го до вратата със залепена на лицето ведра усмивка, а после, вместо да направя най-логичното и да напиша на Ребека, за да я помоля да намине, или да звънна на Талита, Том, Джуд или изобщо на някого, аз се сгуших в леглото си и ридах два часа, докато не заспах. А сега, по дяволите, часът е 6, децата ще станат до час, а аз трябва да закарам нарязаните зеленчуци и тях двамата след половин бутилка червено вино и само четири часа сън във внезапно настаналата адска жега.

18 ч. Успях да натоваря всичко и всички в колата навреме, да ги закарам до спортния терен и после да разтоваря всичко и всички от колата, като се преструвах, че съм войник по време на война в комбинация с Далай Лама. Били и Мейбъл бяха забравили за травмата във връзка с Деня на бащата и бяха щуро въодушевени, мигом се втурнаха при приятелите си и милостиво забравиха своята разпадаща се майка.

За нещастие обаче, докато си лежеше на одеялото за пикник насред нарязаните зеленчуци, въпросната разпадаща се майка внезапно беше обзета от напълно несъвместим с дзен гняв към Рокстър, задето я тласна към такъв срив, и се залови с унищожителна поредица от есемеси както следва:

Рокстър. Беше пръдливо, манипулативно и себично да подходиш, както подходи снощи, след като се престори, че се жениш за мен и излапа ГЛАЗИРАНИЯ ми пай с пилешко. Пъхни си пая с пилешко, пълната английска закуска и кърито в скапания задник и върви да си пърдиш сам. Себичен пръдливец.

Прекъснах за малко, колкото благосклонно да сипя от огромната си бутилка „Пимс“ на Фарзия и другите майки.

За момента ти по най-пръдлив начин нямаш грижа за никого друг, освен за пръдливото си „аз“, и само ще ти кажа, че когато имаш бебе с някоя… с някоя Сафрън, която вероятно няма да може да си позволи постоянна бавачка, ще преживееш сериозен шок. И ако получаването на дъжд от съобщения те кара да се чувстваш гадно, тогава супер. Защото и аз се чувствам гадно, а отгоре на това съм на ПРЪДЛИВИЯ СПОРТЕН ПРАЗНИК!

После насочих вниманието си към групичката, направих ласкателен коментар във връзка с превъзходния пикник и отново се върнах към съобщенията си с извинителна усмивка, предполагаща, че съм изключително заета бизнесдама и в никакъв случай не пиша за пръдни на младия си любовник, който абсолютно недвусмислено ме разкара, защото съм твърде стара.

Телефонът завибрира.

Рокстър: В моя защита снощи не пръцнах нито веднъж, въпреки че току-що бях ял къри.

Аз: Е, аз ти пращам възможно НАЙ-ГИГАНТСКАТА ПРЪДНЯ С ДОБАВЕНА ЕКСТРА СМРАД директно от задника ми, паркиран на спортния празник, така че, готви се.

Набързо погледнах как са децата — Били препускаше наоколо като луд заедно с група момчета, а Мейбъл и друго малко момиченце енергично си отправяха завоалирани гадни реплики, — после се върнах към моя есемес обмен.

Рокстър: Как добавяш екстра смрад към пръднята? Като хапнеш набързо малко пащърнак може би?

Аз: Като прекараш вечерта с ПРОКЛЕТ ПРЪДЛИВЕЦ.

Рокстър: Тъкмо пръцнах в едно такси и поръчах на газовете да отлетят до спортната площадка на началното училище.

Аз: Сигурно вече са отлетели, предвид забележителната ускорителна мощ на пръдните ти.

— Наслаждавате ли се на съпричастността си към спортните дейности?

Беше господин Уолъкър, който определено се усмихваше презрително към моя айфон. Помъчих се да се изправя, но понеже дълго бях седяла върху коленете си, това ме доведе до позиция на четири крака, а в същия момент с изстрел беше даден стартът на първото състезание.

В част от секундата зърнах как господин Уолъкър замръзна на място, а ръката му се стрелна към колана, като че посягаше към оръжие. Успях да забележа как якото му тяло се напрегна под спортната риза, мускулчетата на челюстта му затрептяха, а очите му бързо обходиха терена. Състезателите поеха от позициите си със своите лъжици и яйца, а той примигна, като че напомняйки сам на себе си къде се намира, и се огледа смутено да провери дали някой е забелязал.

— Всичко наред ли е? — попитах и повдигнах едната си вежда в опит да имитирам обичайния му надменен маниер, което май не ми се получи много, предвид, че още бях на четири крака.

— Напълно — отговори той, а хладният му син взор срещна моя. — Просто малък проблем с… лъжиците.

После се обърна и затича към финиш линията на състезанието с яйца и лъжици. Останах загледана след него. Какво беше това? Нима изпитваше болезнена неудовлетвореност от ежедневието си и запълваше липсите с фантазии в стил Джеймс Бонд? Или пък беше от онези хора, които се обличат като Оливър Кромуел и уж пресъздават битки през уикендите?

Спортният празник набра скорост, а аз оставих телефона си настрани и се съсредоточих.

— Хайде, Мейбъл — подканих я, — ред е на Били за опит на дълъг скок.

Докато мереха постижението му, се раздадоха възгласи, а той възторжено подскочи.

— Казах ви, мамка му! — заяви Мейбъл.

— Какво?

— Има състезание по мерене с рулетки в куинтатлон.

— Да, тази категория става все по-популярна в атлетиката.

Беше отново господин Уолъкър, а зад него подтичваше странна, не на място за обстановката жена, която не бях виждала преди.

— Дали бих могла да получа глътка от този „Пимс“? — Носеше бяла, скъпа на вид плетена рокля и чехли със златни орнаменти и високи токове. Лицето й имаше онзи малко особен вид, както като след дълго гримиране се виждаш прилична в огледалото, но в мига щом раздвижиш лице, вече нещо не е съвсем наред.

— „Пимс“ — обърна се тя към господин Уолъкър. — Скъпи?

„СКЪПИ“? Възможно ли бе това да е СЪПРУГАТА на господин Уолъкър? И таз добра.

Господин Уолъкър придоби нетипично смутен вид.

— Бриджет, това е… Това е Сара. Не се тревожете, аз ще сипя питиетата, вие вървете при Били — произнесе тихо.

— Хайде, Мейбъл — казах, докато Били препускаше към мен в тениска, плющяща от вятъра, също като някое разлудувано паленце, и зарови глава в роклята ми.

Когато започнахме да събираме нещата точно преди награждаването, странната, вече подпийнала съпруга на господин Уолъкър ни приближи с леко олюляване.

— Може ли да получа още малко от тази бутилка „Пимс“? — избъбри. Започнах да си мисля, че всъщност доста я харесвам. Винаги е толкова приятно да срещнеш някой, който се държи по-неприемливо от теб.

— Благодаря — добави, с вперени в мен странни очи. — Не се случва често човек да срещне жена на твоята възраст, която още да е с естественото си лице.

Която още да е с естественото си лице ли? По време на връчването на наградите не спрях да си преповтарям фразата. Какво имаше предвид? Че се осмелявам да се разхождам наоколо без ботокс ли? О, боже. О, боже. Може би Талита беше права. Щях да умра от самота, защото бях толкова сбръчкана. Нищо чудно, че Рокстър се отърва от мен.

Веднага щом връчването на наградите приключи и вниманието на Били и Мейбъл беше погълнато от приятелите им, аз се шмугнах в сградата на клуба, за да възстановя душевното си равновесие, и спрях поразена пред брошура, закачена на таблото.

Пътуване до Хейстингс за хора над 50-годишна възраст

КЛУБ ЗА ХОРА НАД 50-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Всеки понеделник 9:30-12:30 ч.

• Бинго

• Закуски

• Томбола

• Екскурзии

• Коледен обяд

• Вечеринки с танци

• Съвети и помощ

Крадешком въведох в телефона си номера за „Съвети и помощ“, а после се втурнах в дамската тоалетна и заоглеждах лицето си под ярката и непрощаваща светлина от голата крушка. Съпругата на господин Уолъкър беше права. Още докато наблюдавах, кожата около очите ми се превръщаше в масив от бръчки; брадичката и челюстта се отпускаха, шията ми започваше да уподобява тази на някоя пуйка, а от устата се спускаха бразди като конци на марионетка, също като тези на Ангела Меркел. Докато стоях с поглед, вперен в отражението си, почти успях да зърна как косата ми става сива и накъдрена под каска. Най-накрая се случи. Бях се превърнала в старица.