Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (75)

Звукът от разчупването на черупката

Понеделник, 25 ноември 2013 г.

62 кг; брой килограми повече от Миранда 20.

21:15 ч. Добре. Вече съм привикнала към това. Знам как да се държа. Не се вглъбяваме в мрачни мисли. Не се предаваме на чувството, че не ни бива с мъжете. Не вярваме, че животът на всички, с изключение на нашия, е идеален, без този на проклетата Миранда. Концентрираме се върху вътрешното си непоклатимо дърво и ходим на йога.

13 ч. Дявол го взел. Отидох на йога, но осъзнах, че пак съм пила прекалено много диетична кока-кола. Стига да кажа, че изпълнението на позата „гълъб“ не мина много добре.

Вместо това се прехвърлих в групата за медитация в съседното помещение, което май си беше чисто и просто дадени на вятъра пари, защото струваше петнайсет лири, а единственото, което правехме, беше да седим с кръстосани крака и да се мъчим да изпразним съзнанието си. Започнах да се оглеждам наоколо, замислена за господин Уолъкър и Миранда, и в следващия миг едва не пръцнах от шок.

В началото не го бях разпознала, но на лилава постелка, облечен в свободни сиви дрехи, със затворени очи и длани, отпуснати върху коленете, седеше не някой друг, а Джордж от „Грийнлайт Продъкшънс“. Или поне така ми се струваше, но не можех да кажа със сигурност. После зърнах големите очила и айфона, поставени до постелката, и се убедих, че определено беше Джордж.

На излизане не знаех дали да го поздравя или не, но после реших, че през последния час бяхме създали връзка на някакво ниво, било то и подсъзнателно, така че викнах:

— Джордж?

Той си сложи очилата и ме изгледа подозрително, сякаш очакваше мигом да му тикна някой сценарий под носа.

— Аз съм! — заговорих. — Помниш ли ме? „Листата в косата му“?

— Какво? О, да. Здравей.

— Не знаех, че си падаш по медитация.

— Да. Приключих с филмовия бизнес. Всичко опира до студийни филми. Никакво уважение към изкуството. Напълно безсмислен. Празен. Гнездо на стършели. Бях на път да се срина… Почакай. — Джордж хвърли поглед към своя айфон. — Извини ме. Гоня самолет. Заминавам за ашрам в Лахор. Радвам се, че се видяхме.

— Прощавай… — осмелих се да добавя.

Той се обърна и ме изгледа нетърпеливо.

— Сигурен ли си, че ашрамът не е в Льо Туке?

В този момент той се засмя, явно вече наистина спомнил си коя съм, и си разменихме доста смущаваща прегръдка.

— Намасте — произнесе той с плътен продуцентски глас и иронично изражение на лицето, а после хукна нанякъде, като отново проверяваше айфона си. Осъзнах, че въпреки всичко аз всъщност се бях привързала към Джордж от „Грийнлайт Продъкшънс“.

 

 

Вторник, 26 ноември 2013 г.

61 кг; брой килограми повече от Миранда 19 (по-добре); калории 4826; брой панини с шунка и сирене 2; пици 1,5; кофички замразено мляко 2; алкохолни единици 6 (много лошо поведение).

9 ч. Тъкмо оставих децата. Ще прескоча да хапна панини с шунка и сирене.

10:30 ч. Докато стоях на опашката, изведнъж забелязах, че перфектната Николет също беше там и чакаше да получи горещата си напитка. Носеше бяло яке от фалшива козина, слънчеви очила и огромна чанта. Изглеждаше като Кейт Мос, която току-що е пристигнала на официално събитие, само дето беше девет сутринта. Изкушавах се да се изнижа, но чаках от векове, така че когато Николет най-накрая се обърна и ме забеляза, произнесох ведро:

— Здрасти!

Вместо ледения поздрав, който очаквах, Николет само се взря в мен, стиснала картонената чаша в едната ръка.

— Имам нова чанта. Марка „Ерме“ е — обяви и посочи към чантата си. В следващия миг раменете й се разтресоха.

— С обезмаслено мляко, венте, безкофеиново, задръжте рестото — избъбрих на момичето зад щанда, като си мислех: „Ако Николет преживява срив, значи дотук сме. Случаят е ясен. Всички вляво, вдясно и в центъра са се превърнали в купчина натрошени черупки“.

— Да слезем долу — предложих на Николет и я потупах неуверено по рамото. За щастие в сутерена нямаше никой.

— Имам нова чанта — повтори тя. — И ето я бележката.

Взрях се безизразно в бележката.

— Мъжът ми я е купил за мен от летището във Франкфурт.

— Ами, това е чудесно. Прекрасна е — излъгах. Чантата беше безумна. Не притежаваше никаква хармония. Отвсякъде изникваха всевъзможни токи, каишки и катарами.

— Погледни бележката — настоя тя. — За две чанти е.

Примигнах към касовата бележка. Наистина на нея фигурираха две чанти. Но какво от това?

— Просто е станала грешка — предположих. — Позвъни им и си вземи парите обратно.

Тя поклати глава.

— Знам коя е тя. Обадих й се. Това продължава от осем месеца. Купил й е същата чанта. — Лицето й се изкриви. — Това беше подарък. И той е направил същия на нея.

Прибрах се у дома и си проверих имейлите.

Подател: Николет Мартинес

Тема: Шибания училищен концерт.

Само да ви уведомя, че пет пари не давам кой ще носи коледните кексчета или подсладеното вино, а освен това елате, когато щете, мамка ви, защото не ме е грижа, по дяволите.

Николет

Имах нужда от това

Мисля да звънна на Николет.

23 ч. Прекарахме прекрасна вечер у дома заедно с Николет, като трите момчета си отиграха на воля на Роблокс, Мейбъл гледаше „Спъндж Боб Квадратни гащи“, а ние пиехме и хапвахме вино, пица, сирене, кока-кола, ред бул, шоколадови дражета „Кадбъри“ и Николет разгледа сайта на ОкейКупидон, при което периодично надаваше крясък: „Копелета!“, „Пилешки мозъци недни!“.

По някое време цъфна Том, леко направил главата, и заразправя за ново проучване.

— Оказва се, че качеството на отношенията на човека с околните е най-важният индикатор за дългосрочното му емоционално здраве, а не толкова интимната му връзка и мярка за щастие не е мъжът ти или гаджето ти, а контактите ти с останалите хора около теб. Така де, реших, че е добре да ви го съобщя. А сега ще бягам при моя Аркис.

В момента Николет спи в моето легло, а четирите деца са благополучно сместени в детската стая.

Ето, виждате ли? Кому са притрябвали мъже?