Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (74)

Петдесет нюанса на старостта

Петък, 22 ноември 2013 г.

62 кг (безнадеждно клоня обратно към затлъстяването); калории 3844; кутийки диетична кока-кола 7; кутийки ред бул 3; брой панини с шунка и сирене 2; упражнения 0; месеци от последното боядисване корените на косата 2; седмици от последна коламаска на краката 5; седмици от последно лакиране на ноктите на краката 6; месеци от последния случай на сексуално изживяване 5 (отново преродена девица).

Занемарила съм се тотално — необезкосмена, с неоскубани вежди, без спорт, с непочистена кожа, без маникюр и педикюр, с небоядисани корени на косата, без прическа, неразсъбличана (ама никога, да му се не види) — и се тъпча, за да компенсирам. Нещо трябва да се предприеме.

 

 

Събота, 23 ноември 2013 г.

15 ч. Току-що излязох от фризьорския салон, където беше възстановена някогашната младежка прелест на корените ми. Мигом се сблъсках лице в лице с постер на автобусната спирка със снимка на Шарън Озбърн и дъщеря й Кели: Шарън Озбърн е с кестенява коса, а Кели със сива.

Толкова съм объркана. Нима да изглеждаш стара е последният крясък на модата, изместил ефирния бохемски шал? Ще се върна и ще помоля да възстановят белите ми корени, а после ще поискам от онзи тип с ботокса да ми направи няколко бръчки.

Точно обмислях този въпрос, когато прозвуча нечий глас:

— Здравейте.

— Господин Уолъкър! — отвърнах и започнах да оправям кокетно освежената си коса. — Здравейте.

Носеше топло секси яке и шал и ме наблюдаваше със стария си маниер, уж сериозен, а в ъгълчетата на устните му имаше стаен смях.

— Чуйте! — заговорих. — Искам да ви се извиня, задето ви наприказвах онова на училищния концерт и задето бях толкова тросната във всички онези случаи, когато вие просто проявявахте любезност. Но аз мислех, че сте женен. И работата е там, че сега знам всичко. Искам да кажа, не всичко. Но съм наясно, че сте били в Специалните въздушни сили и…

Изражението му се промени.

— Какво казахте?

— Джейк и Ребека живеят точно срещу нас и…

Той гледаше встрани от мен към другия край на улицата, а едно мускулче на челюстта му трепкаше.

— Всичко е наред. Не съм казвала на никого. И въпросът е там, че знам какво е да ти се случи нещо наистина ужасно.

— Не желая да говоря за това — произнесе рязко той.

— Знам, че ме смятате за невъзможна майка, и мислите, че прекарвам цялото си време по фризьорски салони и в купуване на презервативи, но всъщност не съм такъв човек. Онези брошури на тема гонорея… Мейбъл просто ги взе от лекарския кабинет. Нямам гонорея или сифилис…

— Прекъсвам ли ви?

Едно зашеметяващо момиче беше излязло от „Старбъкс“ с две чаши кафе в ръце.

— Здравейте. — Подаде му едната чаша и ми се усмихна.

— Това е Миранда — представи я сковано господин Уолъкър.

Миранда беше млада и красива, с дълга лъскава черна коса, а на върха на главата й се мъдреше модерна вълнена шапка. Имаше дълги слаби крака, обути в джинси… и носеше боти с капси.

— Миранда, това е госпожа Дарси, майка на едно от децата в училище.

— Бриджет! — прозвуча нечий глас. Фризьорката, която тъкмо се беше погрижила за корените ми, се показа на улицата. — Забрави си портмонето в салона. Как е цветът? Без повече нюанси на сивото за теб до Коледа!

— Много е добър, благодаря. Весела Коледа — произнесох като травмирана бабичка робот. — Весела Коледа, господин Уолъкър. Весела Коледа, Миранда — пожелах, макар да не беше Коледа. Те ме изгледаха озадачено, а аз се отдалечих с разтреперани крака.

21:15 ч. Децата спят, а аз съм стара и самотна. Никой няма да ме хареса вече никога, ама съвсем никога. В момента господин Уолъкър прави секс с Миранда. Животът на всички е идеален, освен моя собствен.