Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (32)

Не туитвай за срещата по време на самата среща

Неделя, 20 януари 2013 г.

Последователи в Туитър 873; туитвания от @Рокстър 7.

11 ч. Общуването ми в Туитър върви феноменално. Все повече и повече последователи прииждат след онази история с пиянското бръщолевене за птици. Не мога да не забележа, че Рокстър е ужасно мълчалив след уговорката ни да се срещнем. Но може би като мъж чувства, че това ниво е спечелено, също като при игрите на ексбокса, и няма нужда да продължава да се занимава с него.

11:02 ч. Всъщност по-добре е да пратя съобщение до всички, та да ги уведомя как се движат нещата.

@ДжоунсиБиДжи *пърхаща самодоволно и вбесяващо въодушевена като някоя пролетна птичка от факта, че имам среща със загадъчен непознат — истинска, извън Туитър* Добро утроооо, всичкииии!

11:05 ч. О, боже мой. Изгубих двама последователи. Защо? Защо? Да не би да не уцелих тона? По-добре да напиша още нещо.

@ДжоунсиБиДжи Съжалявам, очевидно отблъснах няколко последователи с демонстрация на самодоволство в ранна утрин. Ясно е, че срещата ще мине зле или няма да се състои.

11:15 ч. Е, браво, изгубих още трима последователи. Трябва да запомня да не прекалявам с писането в Туитър сутрин. Или може би никога, тъй като излиза, че се появяват повече последователи, когато не съм активна, отколкото когато съм.

Рокстър ми туитна! Виждате ли, ето я наградата ми за завидния самоконтрол.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи *Обиден, потресен!* Да не се състои ли, Джоунси?

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Рокстър! Върна се!

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Просто се мъчех да неутрализирам наперения тон на предишното съобщение, който прогони някои от последователите. Значи още си навит?

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Може да съм млад, но не съм зелен. Нито пък шарлатанин.

И после още едно: @Рокстър @ДжоунсиБиДжи Добре. Какво ще кажеш да се срещнем пред станцията на метрото на Лестър Скуеър в 19:30 ч.? После може да отидем в „При Нандо“ или в заведение за риба и пържени картофи?

21:45 ч. Мигом изпаднах в срив. Метростанцията на Лестър Скуеър?? Метростанцията на Лестър Скуеър?? Но навън е ужасно студено. После си припомних ключовите правила за свалки.

ПРИДЪРЖАЙ СЕ КЪМ ОНОВА, КОЕТО ПРЕДЛАГА ТОЙ

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър *Мъркайки* Звучи прекрасно.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи *Ръмжейки* Ще се видим там, бейби.

Виждате ли? Виждате ли? Толкова по-добре, отколкото да се мъча да манипулирам ситуацията.

21:50 ч. Внезапно ме обзе паника, задето ще се срещна с непознат от Туитър на Лестър Скуеър, при положение че съм самотна майка.

21:51 ч. Обадих се на Том, който ще намине.

22:50 ч. За съжаление ми се наложи да почакам за мнението на Том, тъй като самият той се вихреше в някакъв вид криза по повод унгарски архитект на име Аркиш. Настоя да ми покаже всички текстове и снимки, както и всички съобщения на Аркиш на айфона си в някакъв нов сайт за запознанства с гейове, по думите му несравнимо по-добър от предишния, който използвал.

— И преди беше секси, но сега стана по-скоро модно секси. С аксесоари и големи очила, но не в стил Джордж Майкъл.

— И какъв е проблемът? — попитах с решителен професионален маниер, като че аз бях психотерапевтът, а не Том.

— Мисля, че Аркиш е голям смелчага на съобщения, но иначе го няма никакъв. Изпраща флиртаджийски послания със сексуален подтекст късно вечер, но нищо повече.

— Разбирам. Предложи ли му да се срещнете? — попитах.

— Казах му, че бих искал да го опозная по-добре, но пратих съобщението в един през нощта, защото търсех потвърждение, а получих точно обратното. Аркиш не ми писа два дни, а когато го направи, не спомена нищо на тази тема, просто взе да коментира снимките ми в профила и сега бродя ни жив, ни умрял, с остра болка в гърдите, защото се боя, че според него…

— Знам, знам — прекъснах го нетърпеливо. — Преживях съвсем същото с Коженояке. Сякаш любовният интерес притежава някаква огромна власт — като че над теб е надвиснал скептичен гигант, който прелива от компетентност на тема правилата за свалки и няма търпение да те обяви за отчаян маниак.

— Именно — потвърди тъжно той. — Но той все пак каза, че иска да гледа „Враг номер едно“.

— Ами че предложи му да отидете! — повиших глас. — В противен случай ще излезе, че само се надцаквате.

След като Том остана видимо доволен от психологическата обосновка на плана, аз плавно се прехвърлих към моята лична грижа. В отговор той отсече категорично:

— Разбира се, че трябва да се срещнеш с @Рокстър, стига да е на публично място. Талита твърди, че е свестен. Всички ще сме на разположение до телефоните си. И помни, напълно нормално и естествено е да се запознаеш с някого в киберпространството.

Много ми се хареса как с Том си прехвърляхме ролята на експерт по етикета на свалките, сякаш се намирахме на детска клатушка — макар очевидно никой от нас да няма и грам понятие по въпроса. Понякога ми се струва, че човешкото море е пълно с милиони клатушки, които се люлеят едновременно, подобно на кимащи магарета. И в различни моменти всеки се озовава в ниския или високия край на люлката.

23 ч. Днес небесата ме награждават. Току-що Рокстър ми туитна отново.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Навън е ужасно студено, Джоунси. Какво ще кажеш за бара в хотел „Таунхаус“ на Дийн Стрийт?

Ооо. Разсъждавал е по въпроса. Той е прекрасен и мил.

Отговорих: @ДжоунсиБиДжи @Рокстър Идеално. Ще се видим там.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Нямам търпение, бейби.

 

 

Вторник, 22 януари 2013 г.

60 кг (все още!); брой тоалети, изпробвани и после захвърлени на пода 12; брой туитвания, когато вече трябваше да съм готова 7 (изключително глупаво); обаче пък последователи в Туитър 698 (предимствата на туитването в движение явно са натежали над вредите от закъснението).

18:30 ч. Добре. Почти готова съм. Талита, Джуд и Том са уведомени къде ще се намирам и са на пост в случай че се наложи да ме спасяват, ако нещо се обърка. Твърдо съм решена този път да не допусна същата грешка и да закъснея. Работата обаче е, че не мога да се спра да пиша в Туитър, докато се приготвям. Чувствам се, сякаш съм едва ли не в дълг към последователите си да ги информирам нонстоп какво правя.

@ДжоунсиБиДжи Кое е по-важно? Да изглеждаш добре или да си точна? Искам да кажа, ако ситуацията опира до или/или?

Иха! Много отговори и коментари от различни хора.

@ДжеймсЕйПи27 @ДжоунсиБиДжи Да си точна, разбира се. Как може да си така суетна? Това е толкова отблъскващо.

Хм. Добре. Ще го видим този.

@ДжоунсиБиДжи @ДжеймсЕйПи27 Не става дума за суетност, а за ЗАГРИЖЕНОСТ за околните в смисъл да не ги стъписам или стресна.

18:45 ч. По дяволите, по дяволите. Нанесох водоустойчива спирала за мигли на устните си, тъй като опаковките на спиралата и гланца на „Лора Мърсиър“ са еднакви, и сега не ще да се изчисти. О, боже. Ще съм едновременно закъсняла и с черни устни.

19:15 ч. Добре. Вече в таксито продължавам да търкам устните си. Имам време за още няколко туитвания.

@ДжоунсиБиДжи Спокойна, уверена — благополучно натоварена в такси, — възприемчива и отзивчива солидна жена…

@ДжоунсиБиДжи … богиня на радостта и светлината! *съскаща на таксиметровия шофьор* Нееее! Не минавайте по шибаната Риджънт Стрийт!

@ДжоунсиБиДжи *Говорейки, стиснала нос, с глас, като че звучащ по полицейска радиостанция* Намирам се на Дийн Стрийт, където е хотелът. Влизам в хотел „Таунхаус“.

@ДжоунсиБиДжи Пожелайте ми късмет. Край. Разбрано.

@ДжоунсиБиДжи *Шепнешком* Той е ФАНТАСТИЧЕН.

@ДжоунсиБиДжи Има много какво да се каже за по-младия мъж, стига да не се окаже достатъчно млад да ми бъде внук.

@ДжоунсиБиДжи Усмихва се! Дори при мисълта, че са му вързали тенекия, пак се държи като джентълмен.

Рокстър наистина беше прекрасен, дори беше по-красив, отколкото на снимката, но най-важното — имаше ведър вид. Постоянно изглеждаше, сякаш всеки миг ще избухне в смях.

— Здравей. — Точно се канех да извадя телефона си по навик, за да туитна Има най-вълшебния глас, когато той положи ръка върху моята, стиснала телефона…

— Без Туитър.

— Не се канех — отрекох нелогично.

— Джоунси, не спря с туитърските си безумства по целия път до тук. Изчетох всичко.