Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (15)

Отзвук

Петък, 7 септември 2012 г.

7 ч. Чисто гола съм, цепи ме главата, а трябва да закарам децата на училище.

7:01 ч. Не! Не трябва да карам децата на училище. Получих шанса тази сутрин да се поглезя и да си полежа, но въпреки това вече съм будна.

7:02 ч. Бррр! Току-що си спомних какво се случи снощи с Коженояке. И с Даниъл.

7:30 ч. Травмирана съм от шумовете, издавани от Клои на долния етаж, докато върши моите задължения: едно блокче зърнена закуска, върху което на Мейбъл е разрешено сама да сложи лъжица захар, двата резена бекон с кетчуп, но без хляб за Били.

7:45 ч. Чувствам се ужасно виновна: като някакво подобие на страдаща от махмурлук Джоун Крофърд, канеща се да се понесе надолу по халат с размазано по лицето червило и да изфъфли:

— Здравейте, милички, аз съм вашето мамче. Помните ли ме? Я ме подсетете как ви бяха имената.

8 ч. Вратата се хлопва и шумовете секват.

8:01 ч. Вратата се отваря и шумовете се подновяват: издирване на раницата с учебници на Били.

8:05 ч. Вратата се хлопва отново.

8:15 ч. Тишина. Леглото е бяло и хладно и е прекрасно просто да си лежа тук гола, без да правя нищо. Чувствам се, сякаш е била развалена зла магия като при Спящата… е, не точно красавица — Спящата Старица с Две Деца, пробудена от целувка. Пролетта е докоснала съсухрените от зимата клони. Появяват се листа и цветове и се разпростират по цялата им дължина.

8:30 ч. Бипване за получено съобщение! Може би Талита! Сигурно ми праща номера на Коженояке! Може би дори самият Коженояке пише някоя шега, за да омаловажи снощната ситуация и да ме покани на среща! Аз съм сексуално жива!

Беше от забавачката.

Моля, днес следобед не забравяйте да донесете подписано съгласие за посещение в Зоологическата градина.