Майкъл Добс
Къща от карти (28)

Глава двадесет и осма

Някои политически кампании започват с летящ старт. Други с фалстарт.

Сряда, 27 октомври

Вестник „Кроникъл“, първа страница:

САМЮЪЛ ВОДИ С ШОКИРАЩА ПРЕДНИНА

Майкъл Самюъл, младият министър на околната среда, вчера вечерта излезе начело в борбата за министърпредседателския пост.

В ексклузивно проучване, проведено през последните два дни от нашия екип сред почти две трети от депутатите от управляващата партия, 24 процента посочват него като техен първи избор, което го поставя много пред другите потенциални кандидати.

Очаква се Самюъл да обяви официално кандидатурата си до няколко дни. Най-вероятно той ще получи подкрепа от влиятелни партийни фигури като лорд Уилямс, председателя на партията, което ще бъде жесток удар за неговите съперници. Някои източници предвиждат, че такава подкрепа може да се окаже решаваща.

Засега никое друго име не събира повече от 16 процента. Петима потенциални кандидати имат между 10 и 16 процента. Това са Патрик Ултън (външният министър), Арнолд Долис (вътрешният министър), Харолд Ърл (министър на образованието), Пол Макензи (министър на здравеопазването) и Франсис Ъркарт (Камшика).

Влизането на Ъркарт в списъка с неговите 12 процента предизвика изненада в Уестминстър. Той дори не е пълноправен член на Кабинета, но като Камшик има стабилна основа в парламентарната група на партията. Наблюдатели твърдят, че той може да се окаже силен външен кандидат. Но източници, близки до Ъркарт, уточниха вчера, че засега той не е взел решение да се кандидатира и се очаква да направи официално изявление днес…

Министър-председателят беше променил мнението си. Тази сутрин изчете всички вестници. Коментарните рубрики, които само до преди седмица го разкъсваха на парчета, сега, в техния стил на капризи и непостоянство, величаеха „саможертвата му в името на ново начало за правителството, въпреки че му остава да реши много лични и семейни проблеми за благото на обществения интерес“ — както гърмеше вестник „Таймс“ например. Както винаги, пресата не се срамуваше да спи и от двете страни на леглото като лека жена.

Той прочете статията в „Кроникъл“ особено внимателно, както бяха направили и други. Явно се оформяше консенсус: ще има много кандидати, но Самюъл е пред всички. Колингридж метна към ъгъла на стаята вестника, който се разпери и се смачка в стената като умиращ лебед, и после повика политическия си секретар.

— Греъм, искам да пратиш писмени инструкции на лорд Уилямс, с копие до Хъмфри Нюлендс. Нека да пусне прессъобщение до 12:30 днес за обедните новини. Номинациите за вътрешните избори ще бъдат с краен срок след три седмици, на 18 ноември, четвъртък. Първият тур на гласуване ще е следващият четвъртък, 23 ноември. Ако се наложи балотаж, той ще бъде проведен според правилника на партията на 30 ноември, вторник, а евентуален втори финален тур на балотажа — два дни по-късно. Записа ли?

— Да, г-н министър-председател.

Секретарят кимна, но не вдигна поглед. За пръв път говореха насаме след подаването на оставката.

— Нали знаеш какво означава това, Греъм? Точно след шест седмици и един ден ти и аз ще сме безработни. През последните няколко години невинаги успявах да намеря време да ти благодаря, както трябва, но искам да знаеш колко много дължа на теб.

Помощникът срамежливо се размърда.

— Трябва да започнеш да мислиш за бъдещето си. Ще има списък с почести. Ти ще си в него. Както и няколко новотитуловани джентълмени от финансовия сектор, които с радост ще ти направят щедра оферта. Ще се уверя, че ще стане така. Помисли какво искаш и ми кажи. Все още ми дължат услуги тук-там.

Секретарят вдигна поглед, очите му бяха пълни с тъга и благодарност.

— И още нещо, Греъм. Възможно е Теди Уилямс да се опита да се свърже с мен, за да поиска да съкратя процедурата по изборите. Няма да имам възможност да говоря с него. Кажи му ясно, че това са моите инструкции, а не предложения, и че трябва непременно да ги публикува до 12:30.

Направи малка пауза.

— Кажи му, че иначе ще бъда принуден аз самият да направя така, че да изтекат.

 

 

Приливът не чака никого, а Майкъл Самюъл беше на път да го изпусне. Почти веднага след като Колингридж подаде оставка, той се консултира с ментора си Теди Уилямс.

— Търпение, Майкъл — посъветва го старият държавник. — Почти сигурно е, че ти ще си най-младият кандидат. Ще се опитат да кажат, че не си узрял, че си твърде неопитен и твърде амбициозен. Затова не се дръж, сякаш на всяка цена искаш да спечелиш. Покажи лека сдържаност и ги остави те да дойдат при теб.

Това беше отличен съвет, но щеше да се окаже без значение при сегашните обстоятелства. Малко след като излезе статията в „Кроникъл“, промотираща името на Самюъл, Ъркарт се появи пред телевизионните камери, за да потвърди, че няма намерение да се кандидатира.

— Поласкан съм, разбира се, от факта, че името ми изобщо се споменава, но смятам, че е най-добре за партията, ако аз като Камшик остана напълно безпристрастен — каза той, като прибави едно самомнително кимване, преди да изчезне, преследван от изкрещени, но останали без отговор въпроси, идващи от тълпата репортери.

Сега всички търсеха Самюъл, а публикуването на подробния график на изборите по обед разпали допълнително страстите. До момента, в който тълпата от задъхани журналисти го откри в хотел „Интерконтинентал“ близо до Хайд парк, където той имаше работен обяд, те вече не бяха в настроение да приемат уклончиви отговори. Самюъл не можеше да отрече, а те не го оставиха да се размине с „може би“, не и след като някак си бяха разбрали, че той вече подготвя ядрото на екипа за кампанията си. Така че, след като доста го притиснаха, той бе принуден да направи изявление на стълбите пред хотела, заобиколен от куфари и отворени чадъри, че да, наистина ще се кандидатира.

Новините в един часа показаха ясния контраст между Ъркарт, изпълнения с достойнство възрастен държавник, който отказва да се кандидатира, и очевидно нетърпеливият Самюъл, който дава импровизирана пресконференция на улицата и се хвърля в играта като първия официален кандидат почти месец преди обявената дата за първия вот.

Ъркарт гледаше случващото се с голямо задоволство, когато телефонът звънна. Той чу звук от пускане на водата в тоалетната и после един смях, който не можеше да бъде сбъркан — този на Бен Ландлес. После връзката прекъсна.