Майкъл Добс
Къща от карти (24)

Глава двадесет и четвърта

Часът за промяна настъпва, когато не се издържа повече. С други думи, ако си хванал някого за топките и стискаш здраво, той ще тръгне, накъдето го задърпаш.

Понеделник, 25 октомври

Ден след катастрофалното участие в „Седмичен обзор“ и малко преди десет сутринта, членовете на Кабинета се бяха събрали около масата, покрита с кафяво сукно. Бяха повикани индивидуално на Даунинг стрийт, а не формално като за редовната среща на Кабинета, която обикновено се провеждаше в четвъртък, затова всеки се изненада, че и колегите му са там. Във въздуха се чувстваше напрежение. Всички бяха донесли вестници с бомбастични статии и разговорите около масата бяха необичайно приглушени, докато чакаха министър-председателя.

Когато камбаните на Биг Бен отбелязаха точния час, вратата се отвори и Колингридж влезе.

— Добро утро, дами и господа — гласът му беше необичайно мек. — Радвам се да ви видя всички тук. Няма да ви задържа много.

Той зае мястото си в единствения стол с облегалки за ръцете в стаята и извади лист хартия от папка с кожена подвързия. Постави го внимателно на масата пред себе си и огледа бавно колегите си. Очите му бяха зачервени от безсъние. В стаята цареше идеална тишина.

— Съжалявам, че не ви предупредих, че събирам целия Кабинет. Исках да съм сигурен, че няма да се провокират ненужен шум и спекулации.

Той огледа лицата на масата, за да види дали няма да разпознае Барабас^[1].

— Ще ви прочета кратко изявление, което ще пусна в медиите по-късно днес. В един следобед ще бъда в Бъкингамския дворец, за да съобщя лично на Нейно Величество. Моля всеки от вас да се закълне, че няма да разпространи прочетеното, преди да е публикувано официално. Искам да се уверя, че Нейно Величество ще го чуе лично от мен, а не от пресата. Това е проява на уважение към суверена. Приемете го и като лична услуга към мен.

Той взе листа и зачете бавно и делово.

— В последно време имаше лавина от обвинения в медиите относно моите бизнес дела и тези на семейството ми. Това, изглежда, няма да спре. Многократно съм заявявал и повтарям отново днес, че не съм правил нищо, от което би трябвало да се срамувам. Винаги съм се придържал към законите и правилата за поведение на един министър-председател.

Той прокара език по пресъхналите си устни. Листът трепереше в ръцете му.

— Обвиненията, отправени към мен, са от особено сериозен характер за човек на държавна длъжност: че съм използвал поста си, за да забогатее семейството ми. Не мога да обясня невероятните обстоятелства, които цитират медиите и които провокират тези обвинения, затова поисках секретарят на Кабинета да проведе независимо официално разследване. Убеден съм, че в крайна сметка това разследване ще разкрие всички факти по въпроса и ще докаже моята невинност.

Той примигна, разтърка изморените си очи.

— Разследването неминуемо ще отнеме време. В момента съмненията и инсинуациите вредят сериозно на работата на правителството, на партията и на хората, които обичам. Времето и вниманието на правителството трябва да бъдат отдадени на изпълнението на програмата, с която беше преизбрано тази година, но това се оказва невъзможно. Достойнството на поста на министър-председателя е поставено под съмнение, а мой основен дълг е да го защитавам.

Той прочисти гърлото си; звук от далечна гръмотевица.

— Затова, с цел да възстановя и запазя доверието към институцията, днес искам разрешение от Нейно Величество Кралицата да се оттегля от поста на министър-председател веднага щом бъде избран мой приемник.

Дълбока тишина. Сърцата спряха за момент.

— Отдадох целия си съзнателен живот в преследване на политическите си идеали — продължи той — и всяка клетка в тялото ми се противи на това да си тръгна по такъв начин. Не бягам от обвиненията, а напротив: искам да се уверя, че ще бъдат изчистени колкото може по-скоро и по-лесно. Също така искам да върна малко спокойствие в семейството ми. Вярвам, че историята ще покаже, че съм взел правилното решение.

Колингридж върна листа обратно в папката.

— Дами и господа, благодаря ви — каза той кратко.

Преди някой да успее да въздъхне, камо ли да отговори, той излезе от стаята с широки крачки и с това всичко свърши.