Боримир Фурнаджиев — Бари
Коньовица — квартал по поръчка (7)

Епилог (което значи стига)

„Ние сме си тук и който иска да ни види, да дойде в «Сивият кон»“ — така каза Любо. И авторът спира.

Само че, като прочете ръкописа, Графа седна на другата маса, нещо писа-бриса и по едно време каза на автора:

„А сега сложи за финал и т’ва дето го надрасках за пет минути. Да знаят хората, че съм истински.“

И авторът, т.е. аз казах: „Добре Графе“

И го сложих, това по долу. Да се знае, че Любо Графа е истински и нежна душа и всичко. Е спирам.

Защо к’ат пия алкохол

Ми идват лесно много рими

Дали това е Рок-енд-рол

Изсвирен в кръчмите любими.

 

Това което е във мен

Го чувствам и без много думи

Това е просто занаят

Да „сваляш“ и да не загубиш.

 

Обичам всеки ден и миг

И много музика край мене

Момичешки среднощен вик

И къси рокли нощно време.

 

И много рок-енд-рол и струни

И сандвич, бира и море

И много музика без думи

Е тъй живота е добре.

Любо Графа

„Чао, пичове от онези дни, и до скоро“ — пак лаф на Любо.

Чао.