Джулиана Багът
Изпепелени (62)

Партридж
Вързани с канап

Дългата махагонова маса всъщност е екран. На нея се проектира карта в реално време, в центъра на която е Куполът. Партридж поглежда надолу към изображението. Малки тъмни точки обкръжават Купола и към тях се присъединяват още — точки, които прииждат от гората.

— Изображението се създава, като се обобщава информацията от различни камери, които регистрират движението и го проследяват — обяснява Бекли.

— Всяка точка е оцелял? — пита Партридж.

Това се случва наистина. Сега той осъзнава, че никога не е вярвал напълно, че това ще се случи.

— Точно така.

Айралийн хваща под ръка Партридж. Той толкова се е откъснал от действителността, че докосването й го изненадва.

— Те са толкова много! — ужасява се тя.

Сърцето на Партридж бие оглушително в ушите му. Той усеща прилив на гордост. Не може да повярва, че те са се организирали и са се обединили по този начин. Представя си как се чувстват сега Ел Капитан и Брадуел. Дали те са начело? Дали те са в основата на всичко? В същия миг обаче гордостта му бързо се превръща в страх. Те се събират, защото очакват да влязат вътре. Това не е посещение на добра воля. Това е началото на революция.

— Трябва да се свържем с тях — казва Партридж. — Все още има начин да забавим всичко това. Трябва да го направим по мирен начин. Имаме ли нова информация за Преша и Лайда?

— Те идват насам — отвръща Бекли.

Мисълта за Лайда кара сърцето му да се свие. Защо не беше отговорила на нито едно от писмата му? Дали вече не го обича?

— Можеш да убедиш Преша да сключим примирие — предлага Айралийн. — Тя е една от тези хора. Ще знае как да разговаря с тях, нали?

Айралийн иска да каже тези несретници.

Бекли разговаря с някого по уоки-токито си:

— Готов ли е? Тук и сега?

— Какво става? — пита Партридж.

— Надявам се, че няма да имаш против — обяснява Бекли, — но си позволих да намеря някого, когото бихме могли да използваме за свръзка.

— Свръзка?

— Ще ти трябва някой на място, който да ни послужи за посредник. Сетих се за най-подходящия човек. Някого, на когото може би ще сметнат, че могат да имат… доверие.

Бекли отива до вратата, отваря я и вътре влиза висок, дългурест войник от Специалните сили, накуцващ върху лъскава протеза, стърчаща от отрязания до бедрото му крак. Войникът го поглежда втренчено и Партридж го познава.

— Хейстингс… — той се опитва да открие в мъжа стария си шантав приятел, който лесно се смущава.

Този приятел му липсва.

— Партридж Уилъкс — гласът на Хейстингс звучи повече от всякога като глас на робот, но в него има нещо дълбоко човешко — нещо, което не са успели да заличат.

Айралийн е ужасена от Хейстингс. Тя стиска по-здраво ръката на Партридж и се премества така, че да застане малко зад него.

— Какво се е случило? — Партридж пита Хейстингс за крака му. Последният път, когато го беше видял, Партридж му беше казал да отиде да намери Ел Капитан. Дали това беше довело до загубата на крака му? Дали вината не беше на Партридж? Това нямаше да го изненада.

— Злополука — Хейстингс беше „изключен“. Сега може да дава само кратки отговори — от онези, които не разкриват нищо. Той беше преминал на другата страна и те го бяха прекодирали.

— Съжалявам за това — казва Партридж.

Хейстингс кимва. Те все още са стари приятели. Между тях е останала някаква лоялност.

— Хейстингс — намесва се Бекли, — нуждаем се от теб да бъдеш нашите очи и уши — Хейстингс е снабден с всякакви средства за подслушване. — Ще те снабдим с комуникационно оборудване, така че да можем да разговаряме с онзи, който е начело там долу.

— Ел Капитан и Брадуел — обажда се Партридж.

— Ще ти дадем един ръчен компютър, който ще предава гласовете ни от тук — обяснява Бекли.

Хейстингс си поема дълбоко дъх. Огромните му рамене се повдигат и спускат.

— Бекли те доведе, защото хората отвън може би ще ти се доверят. Но всъщност ти си единственият, на когото аз вярвам, Хейстингс — казва Партридж. — Познаваме се от отдавна.

— Не е нужно да се позоваваш на предишните ви взаимоотношения — тихо казва Айралийн, разпознала нещо в поведението на Хейстингс. — Той е програмиран да ти се подчинява.

— Тя е права — потвърждава Бекли. — Форстийд е подсигурил двойно кодирането на поведението му. Той никога няма да премине отново на другата страна.

— Искам той да има избор! — отсича Партридж. — По дяволите! Искам хората да могат сами да вземат решения!

Бекли се приближава до Хейстингс.

— Можеш ли сам да вземаш решения, Хейстингс?

Хейстингс поглежда Партридж, а после Айралийн.

— Не, сър — поклаща глава той.

— Трябва бързо да го изкараме там, навън — напомня Бекли, — ако искаме да имаме някаква надежда да преговаряме.

— Добре, Хейстингс, излез навън. Намери Брадуел или Ел Капитан. Преша скоро ще бъде тук — казва Партридж, надявайки се, че това е истина. — Когато ги откриеш, ще бъдем готови да разговаряме. Все още можем да променим нещата.

Бекли отива до коридора и избира двама охранители, които да ескортират Хейстингс извън Купола.

Преди Хейстингс да излезе, той хвърля поглед през рамо — поглежда Партридж. Това е всичко, което може да стори. В очите му без всякакво съмнение има човечност. Те са едновременно обвиняващи и изпълнени със страдание. Погледът му е бърз и остър и предизвиква у Партридж усещането, че го е ударил електрически ток. Сякаш Хейстингс познава бъдещето и то е по-лошо, отколкото Партридж някога би могъл да си представи. Но преди той да успее да каже каквото и да било — а и какво ли би могъл да каже, Хейстингс вече е излязъл от стаята, стъпвайки тежко и накуцвайки.

Партридж си спомня как Хейстингс беше разговарял с едно момиче на последните танци, на които беше ходил — тогава, когато Партридж беше танцувал с Лайда. Как бяха стигнали дотук? И двамата наскоро бяха подчинени по начини, които никога не биха могли да очакват.

— Има още едно нещо — казва Бекли на Партридж, когато се връща в стаята. — Сигнус реши, че е по-добре, ако двамата с Лайда сте разделени — той бръква в джоба на униформената си куртка и изважда два вързопа сгънати листове, всеки от които е вързан с канап. — Писмата от теб до Лайда и от нея до теб.