Джулиана Багът
Изпепелени (33)

Лайда
Превръщане

Лайда е скрита в своя друг свят. Кълбото, което тя държи настроено на външния свят, сега стои само в детската стая. Там е и пепелта от изгорените детски книжки и поредицата цилиндрични летви, които тя подостря като копия. Държи вратата заключена. Когато някой попита защо, тя отвръща:

— Това е изненада. За Партридж.

Партридж е наредил още пазачи да пазят вратата й. Сега тук е събрана цяла малка армия. Защо ли? Дали той не се страхува, че някой ще я нападне? Или пък иска да се увери, че тя никога няма да си тръгне?

Работи усилено в тази малка стая и сега лежи в леглото — чиста и ухаеща приятно, косата й е още влажна от душа на обяд. Пише на Партридж поредното писмо. Тя е написала вече толкова много, че не знае колко са. Дава ги на Бекли всеки път, когато го види — неговата смяна е на всеки няколко дни, но той никога не й носи отговор.

— Какво ти казва той, когато му ги даваш? — пита го тя.

— Усмихва се и ги пъхва в джоба си — предполагам, за да ги прочете по-късно.

— Не разбирам защо не ми пише в отговор.

— Зает е. Нали знаеш… с това планиране.

Планирането на сватбата. Да, тя знае.

Партридж,

Кога ще се върнеш? Превръщам се…

В какво се превръща? Не знае. Струва й се най-честно да му каже, че просто се превръща в нещо. Превръщането вероятно е по-важно от самия резултат.

Тя мисли да му напише, че създава гнездо — това е термин, който е научила в девическата академия — в часовете по грижи за бебето, и който Чандри често използва, когато идва за уроците по плетене. Лайда харесва този термин, защото тя обичаше да минава през птичарника и да наблюдава как птиците укрепват гнездата си, когато беше в девическата академия. Нейните инстинкти за създаване на гнездо може да не са онова, което очаква Партридж, но тя има чувството, че създава място за себе си и това дете — място, което да е само тяхно. В детската стая се чувства в безопасност. Но докато лежи тук — в собствената си стая, върху изпраните чаршафи, след като е сресала гладко косата си, — тя се чувства уязвима.

Тя усеща, че нещо ще се случи. Нещата са нестабилни. Причината не е просто в това, че Уилъкс е мъртъв. Сякаш във въздуха витае усещането за нещо неспокойно и взривоопасно. И докато Партридж е някъде отвън, зает с планирането на сватбата си, той дори не забелязва това. Никой сякаш не го забелязва. Пазачите стоят сковано пред вратата й. Чандри идва и си отива. Понякога Лайда поглежда през прозореца навън и вижда хората на улицата да вървят забързано с пакети в ръце, да разхождат миниатюрни кучета или да бутат детски колички.

Всичко е отново почти нормално — сякаш истината никога не е била изричана.

Понякога — пише тя на Партридж — имам чувството, че в мен гори огън. Не зная в какво се превръщам, но мисля, че това е свързано с подготовката ми за някакво бъдеще, което не мога да си представя, но което идва, независимо от това.

Кога ще те видя отново? Ще те видя ли изобщо?

С любов:

Лайда