Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Den som dödar draken, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Росица Цветанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2017)
- Разпознаване и начална корекция
- WizardBGR(2017)
- Допълнителна корекция
- dave(2018)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Онзи, който убие дракона
Преводач: Росица Цветанова
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 01.09.2014
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Jorn H Moen
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-306-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2861
История
- —Добавяне
34
Когато Бекстрьом се прибра от работа, часът вече бе осем вечерта. Той се чувстваше в отлично настроение, носеше си и наполовина изпит литър от най-прекрасната руска водка. Другата половина двамата с Надя бяха изхъркали в кабинета му в търсене на онази истина, която може да се открие единствено на дъното на бутилката.
Разследването продължава, мислеше си Бекстрьом и като първа мярка отиде в кухнята, наля си поредното солидно питие, извади от хладилника светла бира и си намаза сандвич с много пастет и майонеза с краставички. Подреди всичко върху поднос, който сложи на масата в хола пред телевизора. Трябва да заръчам на рускинята да си донесе няколко светли бирички в службата, помисли си.
После си свали всички дрехи, отиде да си вземе душ и приключи с няколко пръски дезодорант и миене на зъбите. Често мислеше за майка си, докато си миеше зъбите. Случи се и този път, но така и не бе разбрал защо. Ще се оправя, помисли си Бекстрьом безгрижно. Седна на дивана, пусна новините по телевизията, за да се наслади на цялата местна и глобална мизерия, настъпила през изминалото денонощие, заедно със скромната вечеря.
После трябва да бе заспал, защото се събуди чак в два през нощта, а някой звънеше на входната му врата.
Сигурно е шибаният съсед, излокал до капка онова, което ми отмъкна с хитрост миналата седмица, помисли си Бекстрьом, вече готов с всички реплики. Направо да се разкара, ако иска да купи още, а опита ли се да докопа руската ми водка, мъртъв е.
Беше колежката Аника Карлсон. В пълно бойно снаряжение и готовност.
— Съжалявам, ако съм те събудила, Бекстрьом, но мобилният ти беше изключен, а в службата нямаме номера на домашния ти телефон, така че рискувах и дойдох.
— Не бери грижа — отвърна Бекстрьом. — Вече ставах. Винаги си правя кръгче джогинг на ранина. — Защото едва ли си дошла просто да ме питаш за телефонния номер, помисли си.
— Сигурно се чудиш…
— Не казвай нищо — прекъсна я Бекстрьом с вдигната ръка за по-сигурно. — Не съм тъпак — добави. — Само да си метна дрехите на гърба.