Станислав Белковски
Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл (23)

3. Как стои въпросът с вихрещата се корупция, превърнала се вече в притча во езицех?

Многократен ръст на корупцията при Путин има. Такава е истината.

В страната, която нашият герой възглавява вече почти 14 години, е изградена икономика, която аз наричам РОЗ^[1].

В тази икономическа система основен мотив при взимането на решения на всяко равнище е корупционният данък, с който се облагат сделките. Корупционният данък се изчислява по така наречената кратка формула на Белковски Т=I+К+С, където:

Т е корупционен данък;

I е размер на „заноса“, тоест на предварителния рушвет за правото да се участва в реализацията на даден проект, за обслужването на определен контракт или за възлагането на поръчката преди още да бъде сключена сделката с клиента);

К е „откат“, тоест частта от бюджета, предвиден за даден проект, контракт или поръчка, която изпълнителят връща на възложителя след като получи поредното договорено заплащане, тоест транша);

С е „распил“, тоест тази част от печалбата от договора, проекта или поръчката, която се разпределя вече след като приключат — реално или мнимо — всички договорени дейности).

Важно е да се разберат няколко принципа на икономиката РОЗ, които нямат числено изражение, например:

— при действието на тази система получаването на корупционния данък е много по-важно, наистина неизмеримо по-важно от резултата: да кажем даден път може и да не се построи като сумите, определени за строежа, се включат в графата „неудачна инвестиция“ (Путин официално въведе в обращение този термин като евфемизъм на „кражба“ по време своята пресконференция в Москва през април 2013), но ако „неудачни инвестиции“ са невъзможни или не се предвиждат, тогава е по-добре пътят въобще да не се строи;

— схемата T=I+K+С действа във всички отрасли без изключение: от доставките на нефт до рекламата и пиара;

— при разпределянето на поръчките в сферата на частните корпорации трите фактора — I+K+C — процъфтяват също както в държавния сектор; в съвременна Русия не е валидно твърдението, че „топмениджърът или акционерът в частната компания няма да краде от самия себе си“, защото интересите на хората, които разпределят договорите и поръчките в тези корпорации, не съвпадат с интересите на самите корпорации като юридически автономни субекти, както и с интересите на съсобствениците като цяло; или, по-просто казано, партньорът, комуто е възложено да управлява компанията, предпочита да сложи в джоба си определена сума като корупционна рента, вместо да чака бонуси от увеличаването на печалбата на поверената му за управление корпорация.

Когато Путин идва на власт, средният размер на корупционния данък (в зависимост от отрасъла на икономиката, целевото назначение и типа на разпределяните пари) се колебае в диапазона 10-20%. А бившият премиер Михаил Касянов (2000–2004) получава от своите недоброжелатели обидното прозвище „Миша двата процента“ — твърди се, че такъв процент е отклонявал от всяка контролирана от него сделка. (Сега тези сакрални 2% звучат направо смехотворно).

На такъв етап от развитието корупцията е своеобразен мотор и катализатор на икономиката, защото принуждава да се заделят държавни и частни средства за всевъзможни проекти, които в противен случай никога нямаше да бъдат осъществени — няма никакъв смисъл да се финансира даден проект, ако няма какво да се открадне от него.

При Путин корупционният данък достига 50%, а в някои случаи и повече. Тук вече корупцията се превръща в спирачка за икономиката: при такъв размер на РОЗ е възможно да се реализира всякакъв проект, но при условие че радикално — свръх всякаква мярка — се завиши неговата стойност или също толкова радикално се икономиса от качеството при изпълнението му. Така че можем да се съгласим с твърдението, че именно при сегашния „национален лидер“ корупцията в Русия се превръща от частично позитивно явление в икономическата сфера в напълно отрицателно.

Но размерът на личната вина на Путин не бива да се преувеличава. В случая по-скоро го подвежда неговата честност. Да, да, неговата честност. Защото икономиката РОЗ не възниква при Путин, а още в края на 1993 г., след като Елцин разстрелва руския парламент. Движението на този тип икономика става необратимо през 1996 г. след съмнителната победа на Елцин на президентските избори и значителна роля за това имат същите онези олигарси, които след изборите окончателно натрапват на Кремъл своите правила на играта. А през 1999 г. Путин е призван не да разчупи корупционните правила, а свято да ги пази. Което той честно прави и до ден-днешен. А това, че корупцията, подобно на раково образувание, отдавна е извън всякакъв контрол и дава метастази във всички органи и тъкани на руския държавен организъм, е класически закон на клептокрациите от Третия свят, към които можем да отнесем и съвременна Русия.

Като пример за кражби в особено големи размери можем да приведем любимото чадо на Путин — Зимната олимпиада 2014, която трябва да се проведе в най-известния руски субтропичен курорт Сочи. С повечето въпроси, свързани с подготовката за Олимпиадата, нашият герой се занимава сам или лично следи как вървят нещата, тъй като за него бъдещите игри са въпрос на личен и политически престиж. За шест години подготовка за игрите ръководството на държавната компания „Олимпстрой“, която разпределя основните олимпийски поръчки в Сочи, се сменя 5(!) пъти и това при натрапчив стремеж на Путин към кадрова стабилност! А през март 2013 г. със скандал е изпратен в оставка шефът на компанията Курорты Северного Кавказа Ахмед Билалов, дагестански бизнесмен, смятан за приближен на Дмитрий Медведев. Установява се, че при строежа на олимпийските обекти от компанията Курорты Северного Кавказа са отмъкнали много повече от допустимото, което довежда Путин до ярост: той уволнява Билалов на практика по време на пряко ТВ-предаване. След което „успешният“ кавказки бизнесмен забягва… и правилно, в Германия, където се обявява за жертва на живачно отравяне и се укрива в неизвестна клиника в Баден-Баден. Впрочем има основания да смятаме, че отравянето е дипломатическо и митологично. Тази версия е необходима, за да може, когато Путин разбере колко всъщност е откраднато, беглецът да поиска политическо убежище. Прогресивната общественост, също както в описаните по-горе случаи с Ана Политковска и Александър Литвиненко, непременно ще обяви, че зад смъртоносния живак стоят кървавите руски „милитократи“ от изследванията на социоложката Крищановска.

И така, признавам, че Путин, като управник на страната, е отговорен за стремителния ръст на корупцията в Русия, но не приемам, че той е създател или идеолог на нашата икономика, тип РОЗ.