Станислав Белковски
Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл (18)

Глава 17
Сексът с Владимир Путин. Тайните на височайшата постеля

През 2002 г. се роди легендата за Алина Кабаева, великата шампионка по художествена гимнастика.

Спомням си добре кой, кога и при какви обстоятелства за първи път ми разказа за уж разгарящия се роман на Путин с Кабаева. Време на действието: 2002 г., преди повече от десет години. Напомням ви, че гимнастичката шампионка по това време едва бе навършила 19 години, а Владимир Путин — 50 години.

Място на действието: Москва, едно току-що открито „елитно“ кафене в центъра на столицата. Източник на информацията е официалният (по това време) помощник на президента Путин, който, трябва да отбележа, по никакъв начин не е свързан с автора на тези редове с приятелски или дори с колегиални връзки.

Обстоятелствата на срещата с източника на информацията са абсолютно случайни — просто се видяхме по някое време в кафенето и седнахме за малко на една маса. Спомням си, че аз поръчах любимия си Ricard, анасонов пастис, който може рязко да ти подобри настроението, особено когато живееш в съвременна Русия. Какво си поръча моят събеседник, не си спомням.

Да, готов съм да повярвам, че Путин има отдавнашен роман с гимнастичката и даже две деца от нея. И защо не? Но! Тук възникват определени условия и поводи за съмнения.

Всеки, който познава поне малко етиката на кремълския двор, знае и разбира, че официалната свита на монарха няма да се впусне да разпространява наляво и надясно (а именно такова „наляво и надясно“ бях аз, случайно срещнатият събеседник, нямащ нищо общо с Кремълския двор) толкова деликатна информация, ако не чувства — нещо повече, ако не е твърдо убеден, че в подобно изтичане на информация е заинтересуван самият Патрон.

И ето, вече десет години всички само това правят, разказват за неофициалното семейство Путин — Кабаева, без да се смущават, че президентът на Русия, обикновено много потаен относно всякакви лични отношения, може да се разгневи. И да си отмъсти „съвсем не виртуално“, както се изразява съвременната младеж.

За двете общи деца на монарха и гимнастичката ще ви разкажат в редакцията на всяко опозиционно-либерално издание, даже без да слагат предупредително палец пред устата. Според тази тайно-официална версия двете деца живеят в резиденцията на Путин „Ново Огарьово“, на 10-ия километър от подмосковското Рубльово-Успенско шосе — точно там, където живеят и действително съществуващите и многократно виждани от множество хора и стотици пъти показвани по телевизията лабрадор Кони и българската овчарка Бъфи.

Даже продавачките в салона за скъпи кожени облекла на „Большая Дмитровка“ (улица в центъра на Москва, на десет минути пеша от Кремъл и на пет от Генералната прокуратура на Руската федерация) ще ви кажат, че при тях редовно си купува кожени палта Алина Кабаева, която изобщо не крие, че и преди, и сега редовно и постоянно я „карат при Путин“.

И точно тук се крие едно съдбовно противоречие: защо „карат“ майката на две деца при нейния съпруг, с когото състои в граждански брак, ако щастливите родители на новоизлюпените младенци уж живеят заедно?

Достоверна информация за дъщерите на руския управник също никога не е имало достатъчно. Дълги години Владимир Путин фактически крие Мария (родена 1985) и Екатерина (родена 1986) от широката публика. Не само заради присъщата му потайност и мнителност, но и защото не иска да направи дъщерите си заложници в политиката и да ги превърне в потенциален лост за оказване на натиск върху него. Още повече че желаещи да се възползват от контактите с любимите чада за получаване на напълно конкретни материални облаги винаги е имало предостатъчно. Едва в последно време започват да изплуват на повърхността сведения за Мария и Екатерина Путини. Най-вече заради пробудилия се у Путин „синдром на Махатма Ганди“: между него и Господ вече няма никой (или почти никой) и няма нужда да се страхува както преди. А и дъщерите вече са големи, имат си свои семейства.

Първородната — Мария, свързва съдбата си с нидерландския гражданин Йорит Йост Фаасен. Архитект по образование, към края на 2000 година той работи като топмениджър в „Стройтрансгаз“, дъщерна компания на „Газпром“. Архитект Фаасен и неговите връзки със семейството на Владимир Путин стават известни през есента на 2011 г. благодарение на един почти кървав инцидент. Той става в чертите на град Москва — на Рубльовско шосе, което свързва столицата с Рубльово-Успенското шосе, където са разположени резиденциите на повечето най-висши руски чиновници и изобщо на стотици представители на руския елит. Йорит Йост Фаасен скромно управлява своето БМВ, когато, нарушавайки всички и всякакви правила, в това число и ограничението на скоростта, го изпреварва разкошен кортеж от черни бронирани автомобили. Кортежът изтласква бъдещия Путинов зет на банкета, след което към архитекта заплашително се приближават облечени в черно мъже, типичната охрана на голям постсъветски бизнесмен. Те заплашват стреснатия холандец и му нанасят няколко удара с бухалки по тялото и колата му. След като нанасят на колата видими материални, а на шофьора морални вреди, продължават пътя си.

Главният пасажер в кортежа е сравнително известният по онова време банкер Матвей Урин. Той още не знае с кого си има работа и какво ще последва. Само след 15 минути кортежът е задържан от полицията в центъра на Москва, на улица „Новый Арбат“, (бившия проспект „Калинин“). Урин и неговата охрана са арестувани. Скоро става ясно, че финансистът, който няма навика да спазва правилата на движение в най-регулираните места на Русия, е участник в мащабни операции за пране на пари и умишлен банкрут на няколко банки. А сътрудниците на неговата служба за сигурност са обвинени в самоуправство. Матвей Урин е осъден на четири години затвор и сега в мястото за лишаване от свобода може само да поменава наум с някоя и друга ругатня тихия нидерландски архитект.

Операцията по бързото задържане на Урин и компания през 2011 г. се провежда под ръководството на полицейския генерал Владимир Колоколцев, тогава началник на Главното управление на вътрешните работи на Москва. През май 2012 г. Владимир Путин назначава Колоколцев за министър на вътрешните работи на Русия. При това винаги внимателно действащият президент взема това решение въпреки мнението на голяма част от полицейския генералитет, който се групира около предишния министър Рашид Нургалиев, който през 2010–2011 г. осъществява така наречената „реформа на Медведев“ в полицията. (По време на реформата, която е доста формална по съдържание, са сменени около 200 полицейски началници.) Счита се, че немалка роля в повишението на Колоколцев е изиграла историята с Фаасен и Урин, при която генералът действа бързо, честно и качествено. Путин още веднъж доказва, че може да бъде благодарен. Макар че подобна благодарност няма почти нищо общо с европейската политическа логика.

Смята се, че спътник в живота на по-малката дъщеря на властелина — Екатерина, е 30-годишният Кирил Шамалов. Той е син на Николай Шамалов, стар приятел на Владимир Путин и съучредител на легендарната строителна фирма за строеж на вили „Озеро“. Името Николай Шамалов получава международна известност през 2010 г., когато се разразява скандалът около така наречената резиденция на нос Идокопас — разкошен дворец в градчето Прасковеевка на брега на Черно море, недалеч от Сочи.

Този „комплекс за отдих“ възниква на брега на Черно море върху терен от 87 хектара^[1]. Автор на проекта е известният архитект Ланфранко Чирило. (Обърнете внимание, не Йорит Йост Фаасен). От известно време се смята, че резиденцията е предназначена лично за Путин и му принадлежи едва ли не като лична собственост (чрез система от офшорни компании). Пръв за строителството на двореца подробно разказва предприемачът от Санкт Петербург Сергей Колесников в отворено писмо до президента Дмитрий Медведев. През декември 2010 г. на руски и английски език в интернет се появява писмо за корупция, адресирано до президента на Русия Дмитрий Медведев с автор Сергей Колесников. В писмото се посочва, че за лично ползване на премиера Владимир Путин на брега на Черно море в района на Прасковеевка (Геленджишки район) от 2005 г. се строи „комплекс за отдих“, а от 2007 г. се обработва лозов масив за производството на елитни вина. Всичко това Колесников нарича „Проект ЮГ“, чиято стойност, според автора на писмото, достига 1 милиард долара. Колесников отбелязва, че изнася публично тази информация, за „да узнаят истината руснаците и президентът“. Реакция от страна на Дмитрий Медведев няма.

Колесников разкрива схемата за финансиране на строежа в писмо до Медведев и по-късно в интервю по телевизия RTVi (през февруари 2011), а също и пред други средства за масово осведомяване.

По думите на Колесников през 1992 г. с участието на Путин е създадена компанията „Петромед“, която се занимава с проекти в областта на здравеопазването и акционер в която първоначално е и самият автор на писмото. През 2000 г., когато Путин става президент, в компанията се включва и Шамалов. С дарения от олигарси компанията извършва доставки на медицинско обзавеждане на стойност десетки милиони долари за руските здравни учреждения, като условието е 35% от доходите да се превеждат в задгранични сметки. В резултат Шамалов получава контрол над 148 милиона долара по тези сметки.

През 2005 г. Шамалов, както пише авторът на тези скандални разобличения, възлага на Колесников да създаде компанията „Росинвест“, която да се занимава с проекти в областта на корабостроенето, строителството и дървообработването. Структурата на собствеността е скрита под формата на анонимни „акции на приносителя“, но основната част от акциите се управляват в интерес на Путин.

Един от проектите на „Росинвест“, с който се занимава лично Николай Шамалов, е изграждането на неголям комплекс в района на градчето Прасковеевка с първоначален бюджет от 400 милиона рубли (14 милиона американски долара). За строителството на комплекса руското правителство отделя от горски резерват 73,96 хектара. В началото на 2007 г. стартира втори проект — засаждането на лозов масив за производство на елитни вина в района на Прасковеевка.

Както твърди г-н Колесников, в средата на 2009 г. Путин взима решение работата по всички други проекти да бъде преустановена и вниманието да се съсредоточи изключително върху „Проект ЮГ“, като към него се насочат всички налични средства. През октомври 2009 г., когато Колесников за последен път вижда документите, сметната стойност на обекта достига 1 милиард долара.

През 2009 г. всички обекти и земята за „Проект ЮГ“ са оформени като собственост на частна компания — дружеството с ограничена отговорност „Индокопас“, собственост на Николай Шамалов. Съгласно документите резиденцията се строи като негова лична собственост и името на Путин никъде не се споменава. От висшите държавни чиновници в документите е упоменато само името на шефа на Президентската канцелария Владимир Кожин, чийто подпис стои под документите. Независимо от привидно частния характер на проекта, строителството на двореца се извършва от „Спецстрой России“, а Федералната служба за охрана (ФСО) наблюдава строителството, охранява строежа и издава всички разпореждания, свързани с проектирането.

През 2005–2010 г. от държавния бюджет са предоставени средства за строеж на планинско шосе, на далекопровод и специален газопровод, които водят към резиденцията. По думите на Колесников, за да бъде прикрита истинската стойност, количеството и номенклатурата на доставяните материали, Шамалов взима решение те да се внасят, без да се спазват митническите правила, като се плаща в брой или от офшорни сметки.

Представител на Кремълската пресслужба отказва да коментира писмото на Сергей Колесников след публикуването му в края на декември 2010 г., а Дмитрий Песков, прессекретар на премиера, заявява, че Путин няма никакво отношение към черноморския дворец. Николай Шамалов и неговият партньор Дмитрий Горелов не отговорят на въпросите на вестник „Ведомости“. Компанията „Петромед“ също отказва да коментира писмото на Колесников.

Шефът на президентската канцелария Владимир Кожин категорично опровергава съобщението за строителство на нови резиденции за ръководителите на държавата Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Както отбелязва Владимир Кожин, не се строят никакви нови резиденции за президента на Русия. „Аз прочетох множество различни публикации за някакви дворци, които се строят или вече са построени на брега на Черно море в района на Геленджик. Това няма никаква връзка нито с шефа на президентската канцелария, нито с главата на правителството. Ние не сме извършвали там каквото и да било строителство, не извършваме и нямаме намерение да извършваме“ — заявява Кожин, чийто подпис стои под документите за строителството. На 18 октомври 2012 г. Владимир Кожин отново заявява, че резиденцията за 1 милиард долара не е на Путин, а чия е — той не знае.

Неофициални източници, близки до семейство Шамалови, твърдят следното:

— по всяка вероятност самият Сергей Колесников е корумпиран. Конфликтът му със старшия партньор възниква не поради това, че г-н Колесников изведнъж осъмва като безкомпромисен борец с корупцията, а защото при строителството на резиденция „Идокопас“ са изчезнали 120 милиона долара. За тази загуба Николай Шамалов подозира и по всяка вероятност неофициално обвинява младшия си съдружник;

— когато Колесников разбира, че облаците над главата му се сгъстяват, решава да напусне Русия. С този ход си осигурява условия за получаване на политическо убежище на Запад. За да се представи като жертва на реални или евентуални гонения от страна на руските власти, той публикува прочутото писмо до Дмитрий Медведев. Същевременно през 2011–2012 г. участва съобразно възможностите си във финансирането на руските опозиционни проекти — например на системата за гласуване по интернет „Демокрация-2“, инициатор за създаването на която е непримиримият враг на Путин, световноизвестният шахматист и бивш шампион Гари Каспаров. (Програмистите, които разработват системата, правят това под ръководството на уралския IT мениджър Леонид Волков, който впоследствие оглавява политическия щаб на новата звезда на руската опозиция Алексей Навални.) Ръководител на онлайн телевизията СоТВ става отдавна известният в Русия журналист с либерални възгледи Игор Яковенко, който преди това заема поста секретар на Съюза на журналистите на Руската федерация. Така че част от онези прословути 120 милиона долара все пак стигат и до критиците на Кремъл. Реално и в материален вид;

— през 2012 г. Колесников се убеждава, че Шамалов и Ко не искат скандалът да придобие международен, отгоре на това и политически характер. Дори и само поради тази причина, че подобно развитие на събитията никак не би се харесало на самия върховен бос Владимир Путин. Така че няма смисъл да иска политическо убежище от състрадателните западни страни. Затова той прекратява финансирането и на СоТВ (закрита през 2012), и на „Демокрация-2“, която продължава да съществува, но вече без Колесников, преди всичко с помощта на г-н Навални.

— дворецът в Прасковеевка е предназначен не за самия Путин, комуто и многобройните държавни резиденции, включително и намиращата се в Сочи „Бочаров ручей“, са напълно достатъчни. Той е за семейството на по-малката му дъщеря.

И накрая най-приятната, макар също официално непотвърдена новина: Владимир Путин е вече дядо.

Неотдавна Мария Путина е родила дете. Раждането е станало в утрото на 15 август 2012 г. в България (няма как да е в Русия, където с качествената родилна помощ напоследък има огромни проблеми!); за това съобщават именно български медии с информация с гриф: „Почти секретно“. Никакво официално потвърждение или опровержение на това съобщение така и не се появи.

Бебето идва на бял свят с цезарово сечение. Както съобщава Руската информационна агенция Ura.ru, позовавайки се на българския сайт btvnews.bg, на руските средства за масово осведомяване е препоръчано да не разпространяват информация за раждането на детето. Български журналисти твърдят, че Владимир Путин максимално оперативно заминава за България, посещава родилния дом и поздравява дъщеря си.

Внукът изглежда е наречен Владимир. Владимир Йоритович Фаасен звучи красиво, особено за руското ухо, което като омагьосано приема всичко чуждестранно.

Само че всичко, което ви разказах за децата и наследниците на руския лидер, са само слухове, сплетни, изтичане на информация. Ни повече, ни по-малко.

Путин не само че не прави нищо, за да привлече вниманието на публиката към живота на близките си, но се старае и да ги опази изцяло от подобно досадно внимание. Членовете на височайшето семейство нямат никакви официални задължения, които биха позволили да се разглежда под лупа техният обществен и личен живот или пък да им се задават неудобни въпроси, с каквито обикновено биват обсипвани обществените личности.

Но пък споменатата вече Алина Кабаева води живот като на сцена. Тя е депутат в Държавната дума (за втори път), постоянно участва в събиранията на елита и във всевъзможни благотворителни аукциони, снимката й не слиза от кориците на лъскавите списания. Как така потайният и затворен Путин допуска подобно нещо? Защо никой не пресича слуховете, които очевидно очернят президента на такава консервативна страна като Русия, за наличието на паралелно семейство и извънбрачни деца? (А Русия не ви е Франция, където президентът Франсоа Митеран цели 14 години живее в Елисейския дворец не само със законната си съпруга Даниел, но и с извънбрачната си дъщеря Мазарин и нейната майка!)

Изобщо в „историята Путин — Кабаева“ има някои основни несъвпадения.

Моите критици ще припомнят историята със спряния през 2008 г. вестник „Московский корреспондент“ („Москор“). В близкото минало имаше такъв седмичник, създаден през есента на 2007 г. от банкера и политик Александър Лебедев, собственик на Националната резервна банка (НРБ). Причината да възникне „Москор“ е желанието на Лебедев да оглави на изборите за Държавна дума списъка на опозиционната партия „Справедливая Россия“ в Москва. Затова му е необходим печатен орган, който да не зависи от могъщия тогава кмет на Москва Юрий Лужков. Обаче Лебедев се отказва от балотажа — така го съветват от Кремъл като че ли по молба на същия този Лужков.

И ето че през пролетта на 2008 г. „Московский корреспондент“ публикува уводна статия, посветена на бъдещата сватба на Владимир Путин и Алина Кабаева. Съобщават даже името на брачната агенция — Артмениджмънт център „Карнавал стиль“, на което брачната двойка доверила високата чест да организира церемонията. (Днес не изключвам, че именно агенцията е била заинтересована от скандалната публикация, за да си направи гръмка и евтина реклама).

Веднага след това банкерът Лебедев уж е призован на „Лубянка“, където с твърд тон му обръщат внимание върху недопустимостта на подобни публикации. „Московский корреспондент“ е спрян незабавно според официалната (на Лебедев) информация заради „изтичане на информация, противоречаща на жизненоважните интереси на Путин“.

Но моето разследване ме доведе до съвсем друг сценарий на случилото се. След като Александър Лебедев се отказва да се кандидатира за депутат от московската листа, за него вестникът се превръща в нещо като куфар без дръжка, тоест той става просто ненужен, но да си признае открито това и честно да ликвидира злощастното издание, банкерът не намира сили. В руския олигархичен свят така не се постъпва. Ето защо е измислена интригата с Кабаева: тоест ние не искахме да закрием „Московский корреспондент“, но ни заставиха. Автор и изпълнител на интригата става заместник-главният редактор на изданието, ветеранът на руско-съветската жълта журналистика Игор Дудински. Не изключвам дори някой да е получил хонорар от същата брачна агенция, която се „събуди известна“ след гръмкия скандал.

Най-общо казано и тук нещо не пасва.

Историята за матримониалния живот на Алина Кабаева напомня класическа холивудска мелодрама. През 2004 г. е обявено, че тя се омъжва за капитана от милицията Давид Муселиани (скоро след това се оказа, че не е капитан, а полковник). Ето колко романтично (и същевременно лигаво) писа за това през октомври 2004 г. много влиятелният по онова време руски таблоид „Жизнь“:

Алина Кабаева вече е определила деня на сватбата си. Тя ще се състои следващото лято. Както заяви пред „Жизнь“ самата Алина, тя винаги е мечтала сватбата й да бъде непременно през лятото. Кабаева е готова да мине под венчилото още през тази година. Но поради участието й в Олимпиадата бракосъчетанието трябва да се отложи за следващото лято.

„Разбира се, може да се омъжа и през зимата или пролетта, но не ми се иска това да стане някак набързо — признава пред «Жизнь» шампионката. — Преди да приключа с големия спорт, искам да взема участие в няколко много важни за мен състезания, например да участвам в надпреварата в Япония. А след това, вече без всякакви други вълнения, ще се заема с подготовката на тържеството. Ние с Давид очакваме с нетърпение този ден!“

Въпреки протестите на родителите й, които са категорични противници на съжителство без брак, Алина се нанася в жилището на своя годеник в центъра на Москва, в района на известния Тишински площад.

Тя призна, че дори не е могла да си представи, че е в състояние да обича толкова страстно. Своя избраник девойката нарича не иначе, а „сладичък мой“, „любими мой“ и когато са заедно, не сваля възхитения си поглед от Давид. Даже треньорката Ирина Винер затваря очи пред капризите и чудатостите на влюбеното момиче. Когато Алина едва не закъсня за самолета, отлитащ за Атина, треньорката ядосано подхвърля: „Така и не могат да се нарадват един на друг!“. Колкото и да са заети, те си звънят по телефона всеки час, просто за да се чуят. Кабаева зарязва всичко, само да се види за минутка с любимия, който притежава холивудска външност и аристократични маниери. Ако имаха възможност, влюбените не биха се отделили един от друг нито за минута.

Сладката двойка се старае да не афишира своите отношения, заедно се появяват само при близки приятели. Но Алина, без да се крие, посещава годеника си в Пресненското отделение на милицията, където той работи.

Че именитата гимнастичка е пристигнала, става ясно, когато в двора влиза разкошната й кола. „Нашата Алинка пристигна!“ — шегуват се милиционерите. Но към чувствата на зам.-началника Давид Гагениевич Муселиани, който отговаря за работата с личния състав, се отнасят с огромно уважение.

— Веднага се вижда, че това е истинска любов — заяви пред „Жизнь“ един от сътрудниците на столичното районно отделение „Пресненское“.

— По време на Олимпиадата Давид много се вълнуваше. А след това направо отлетя за Гърция при годеницата си. Ние тук всички сме фенове на Алина. Свикнахме с нея. Тя е много добро момиче.

Без да дочака сватбата, годеникът подарява на любимата си светлосин спортен „Мерцедес купе“.

Скоро обаче (в средата на 2005) се разбира, че сватбата на Алина и милиционера се отлага. Жълтите издания излагат две версии. Едната е, че Давид Муселиани не се е разделил окончателно с първата си жена Олга и отделя много внимание на Нане, дъщерята от първия си брак, което травмира Алина. Другата версия е, че Алина си има нов поклонник, богатия и влиятелен строителен магнат Сергей Полонски, когото засекли в компанията на г-ца Кабаева на светската церемония „Стиль сити 2005“. Но през декември 2006 г. шампионката отново потвърждава пред средствата за масова информация, че двамата с полковник (бивш капитан) Муселиани са заедно и баста.

След това следите им се губят. Някои светски наблюдатели твърдят, че двойката е изоставила Тишинския площад и се е отправила някъде към Рубльово-Успенското шосе, където се намират най-престижните жилищни райони на близкото Подмосковие.

Цялата тази сага в стил Санта Барбара едва ли би била възможна, при това тъй продължителна, ако още от 2002 г. (както ме уверяваше кремълският чиновник) Алина Кабаева е постоянна спътница на могъщия, ревнив (нещо, което сме виждали не един път в отношение към евентуалните му конкуренти в руската политика) и отмъстителен (виж делото Ходорковски) сегашен президент на Русия.

Въобще аз съм склонен да мисля, че историята за романтичната връзка на Путин с Кабаева е само операция за „дезинформация“ (тук все пак някакъв чекистки опит е свършил работа на нашия герой). Целта на операцията е да се скрие истината, която може да съществува в два варианта:

— на Путин изобщо не са му чужди сексът и сексуалният живот;

— В. П. е латентен гей.

Вече много години интригата около Кабаева поддържа влиятелният бизнесмен с узбекски произход Алишер Усманов, главен спонсор на Руската федерация по художествена гимнастика. Законната (фактически днес бивша) жена на Усманов е Ирина Винер — старши треньор на сборния отбор на Русия по този вид спорт, наставник и попечител на прекрасната Алина. На заден план се извисява Сергей Ястржембски, отдавнашен личен приятел на Усманов и негов състудент в Московския държавен институт за международни отношения, бивш прессекретар на Борис Елцин и помощник на Путин „по осветляването на антитерористичната операция в Чечения“.

Усманов, който има обширни връзки в полукриминалния свят, изглежда, е гарантът, че никой никога няма да узнае истината. И че Алина Кабаева няма да се разприказва.

Хората около Путин се опитват да създадат точно такава легенда като тази с Кабаева и около името на оперната дива Ана Нетребко. Главно през 2009–2010 г., когато сюжетът „Кабаева“ започва да се изчерпва и престава да изглежда правдоподобен, из Москва отново плъзват близки до Кремъл „информирани източници“, които разказват за новия роман на „вожда“, този път с дама на по-голяма възраст от Кабаева. Впрочем „версията Нетребко“ не потръгва. В нея окончателно престават да вярват след официалното обвързване на певицата с уругвайския тенор Ервин Шрот и раждането на законното им дете.

Отделно трябва да се разгледат отношенията на Владимир Путин с извънредно бруталните байкъри и по-специално с клуба „Нощни вълци“ и неговия лидер Александър Залдостанов с прозвище Хирурга. В съответните кръгове клуб „Нощни вълци“ често се смята за гнездо и разсадник на нетрадиционна сексуална ориентация.

Моят приятел А. А., един от влиятелните представители на московското гей общество, е убеден, че Путин е хомосексуалист, па макар и латентен. (Както ги наричат — closet gay). Отстрани е интересно да се наблюдават класическите примери и образци на поведение на closet gay — например трогателната платонична дружба на В. В. П. със знаменития кинорежисьор Александър Сокуров. Филмите на Сокуров често получават държавна подкрепа благодарение на личната намеса на Путин. Но нещата не свършват дотук. Според разпространения сред кинодейците слух стопанинът на Кремъл лобирал много активно, за да осигури на филма на Сокуров „Фауст“ получаването на Главната награда „Златен лъв“ на Венецианския кинофестивал през 2011 г.

Спомням си друга такава история. Време на действието: май 1999 г., известният с гей репутацията си Сергей Степашин току-що е назначен за премиер на Русия на мястото на Евгений Примаков. И мнозина вече го виждат като вероятен приемник на Борис Елцин. Място на действието: офисът на един от най-влиятелните (в онзи момент) руски олигарси. Действащи лица: олигархът и аз, и никой друг.

Олигархът ме пита:

— Как мислиш, ако все пак сложим в Кремъл наш човек, как бихме могли да го контролираме?

— Никак — отговарям аз. — Властта и пълномощията на президента на Русия са толкова големи (в това число — и в народната представа за него), че издигнатият от вас приемник във всеки момент може да се откаже от своите задължения, „да скъса кондицията“, както някога императрица Анна Ивановна^[2].

— Да, и аз мисля така — казва олигархът. Само едно нещо ми идва на ум — еднополова любов. Да, само тя.

Той има предвид, че само гей компроматът може да е повече или по-малко ефективно средство за оказване на натиск върху бъдещия президент на Русия, „ако нещо се случи“.

Статусът на гей икона се закрепва за В. В. П. през лятото на 2007 г., когато той заминава за Сибир на легендарния си риболов с принца на Монако Албер. Риболовът приключва с наистина еротичната (от няколко гледни точки) фотосесия, на която Путин и Албер позират голи до кръста с въдици в ръце. Фотографиите са публикувани във всички големи световни издания. Московското гей общество изпада във възторг. На мен не ми е известна в подробности репутацията на принц Албер по тази част, макар че има най-различни слухове. Но скоро най-неочаквано става ясно, че той си има любовница рускиня, също спортистка, също млада, също шампионка. Само че по фигурно пързаляне — Марина Анисина. Схемата „Путин — Кабаева“ е възпроизведена едно към едно.

Сред спортните експерти, само който го мързи устата да си отвори, само той няма да ви каже това, че видният деец на международното спортно движение принц Албер помогна на своя приятел Владимир Путин за Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи. Първоначално кандидатурата на Сочи се смята за почти безнадеждна на фона на обективно по-силните конкуренти: австрийския Залцбург и корейския Пхончхан.

В сензация се превръща частната и публична среща на Владимир Путин с 45-годишната Маша Гессен, знакова фигура на руската ЛГБТ общност^[3], известна активистка и борец за правата на сексуалните малцинства. Срещата се провежда на 11 септември 2012 г., 11 години след най-страшния в историята нюйоркски терористичен акт, в извънградската резиденция „Ново Огарьово“, на 7 км от Москва.

През последните години Путин управлява доста отпуснато, отделя все повече внимание на личните си проблеми и предпочитания — от байкърите до тигрите и жеравите — и затова много влиятелни лица, в това число и федерални министри, губернатори на региони и милиардери, с месеци нямат достъп до него, за да обсъдят въпроси от значение за държавното управление. Но за Маша Гессен той веднага намира време. Темата на срещата може да порази всяко въображение. През януари 2012 г. г-жа Гессен оглавява списание „Вокруг света“ — орган на руското географско дружество (РГО). РГО е обществена институция, чийто патрон е президентът Путин. На 1 септември същата година Маша Гессен подава оставка — уж в знак на протест срещу принудата списанието да отрази полета на Путин с жеравите стерхи. (Впрочем скоро става ясно, че Маша Гессен просто лъже — тя е получила по-изгодно предложение за работа от радиостанция „Свобода“, а версията с полета на Путин използва, за да имитира твърда опозиционност). На какво посвещава В. В. П. цял час от своето скъпоценно време? Да уговаря Маша Гессен да не напуска списанието! И не успява да я уговори. ЛГБТ активистката остава непреклонна, пък и постът на шеф на московското бюро на „Свобода“ е къде по-престижен. Особена пикантност на тази среща придава фактът, че в началото на същата година Маша Гессен публикува на Запад силно критична книга за своя събеседник Путин. Президентът не може да не е знаел за книгата, но и това обстоятелство не го спира нито да се срещне с журналистката, нито да й окаже направо военни почести. Това трудно може да се обясни с друго, освен с болезнена склонност към култовите (в тяхната среда) представители на сексуалните малцинства.

Какво в сексуалния образ на Владимир Путин е истина и какво измислица, на този въпрос може да отговори само историята. Но аз имам своя версия.

Путин е раним човек, който най-много на света се страхува от предателството. Затова му е трудно да се разкрие, да повярва в искреността на всеки друг, освен на себе си. Да обичаш и да бъдеш любим, това винаги крие риск да бъдеш предаден. Не може да имаш пълноценен личен живот, без да свалиш бронебойния скафандър на пълната психологическа безопасност. За това Путин, по много наблюдения, не е готов.

Любовта и измяната са спътници. Путин не иска да допусне дори възможност за измяна от никого и от нищо. И ако ненавижда някого до степен да желае да го накаже истински, то това са изменниците.

Затова, по всяка вероятност, въпреки всевъзможните помисли, неговата постеля е незавидна и пуста. Като Земята до сътворението на света.

Той е самотен. И само този, който не разбира цялата пълнота на тази самотност, може да завижда на човека, загубил се сред безкрайните атрибути на толкова голямата и толкова всъщност безполезна руска власт.