Сюзън Уигс
Завръщане у дома (33)

Глава 33

— Мишел. Мишел, събуди се. — Женски глас се прокрадваше неясно като през мъгла.

— М-м-м. — Устните й сякаш бяха залепнали. Вкус на ръжда и глина. Предполагаше, че онова, което изпитва, е болка, но то бе толкова силно, така смазващо, че не можеше да го нарече болка. Приличаше на огромен червен облак с пулсиращ център, който я бе сграбчил така здраво, че не можеше да мисли.

Раздвижи челюстта си от едната към другата страна.

— Мина ли? — Устата й беше напълно пресъхнала. Алената мъгла туптеше, усилваше се и я наказваше за усилието.

— Всичко свърши. Справихте се чудесно, направо отлично. — Дона. Така се казваше жената. Дона Робъртс, сестрата.

Мишел не се чувстваше отлично. Чувстваше се на косъм от смъртта. Болката в главата й беше ослепителна. Постара се да фокусира очите си върху устните на сестрата, да я слуша внимателно.

Дона провери зелено-черния монитор.

— Много скоро ще те преместим в твоята стая…

— Баща ми. Искам да го видя.

— Той е добре, Мишел. И също е в реанимацията.

Искам да го видя. Но не успя да изрече думите. Болката я обгърна, замъглявайки разсъдъка й, повдигайки я и завъртайки я надалеч и вече не можеше да види нищо.