Сюзън Уигс
Завръщане у дома (39)

Глава 39

Коуди уморено намести раницата на едното си рамо и се запъти към входа на училището. Още един безкраен ден бе свършил.

Отчасти се радваше, че този следобед отива у Сам, а не в болницата. Майка му беше много по-добре, но това означаваше, че ще задава обичайните въпроси как е минал денят му, какви са учителите му, намерил ли е нови приятели и други глупости, а не му се говореше за това.

Единственият лъч светлина в това забравено от бога място беше Моли Лайтнинг. Тя беше страхотна, държеше се нормално с него и се стараеше да го запознава с по няколко от приятелите си всеки ден. Бяха много по-различни от приятелите му в Сиатъл. Кой би предположил, че на обед ще седи и ще разговаря за връзване на кози и младежкия клуб „4-Н“?

Поне не беше на масата на смотаняците.

Може би вечерта щеше да се обади на Моли и да се престори, че пита за домашните работи или нещо друго.

— Коуди?

Някакъв глас зад гърба му. Момичешки, но не на Моли.

Той спря при тежката врата с армирано стъкло. Позна момичето, онова, което мислено наричаше Русата Бомба. Лъскава руса коса, огромни цици.

Усмихна се.

— Да?

— Ти си Коуди, нали? Коуди Слейд?

— Търнър.

— О! — Тя пъхна палец в джоба на дънките си и смъкна колана надолу, за да разголи част от корема си. — Някой ми каза, че си роднина на Гевин Слейд.

— Така е, но фамилията ми е различна. — Той бутна тежката врата и я отвори, после се дръпна настрани, за да мине момичето. Миришеше на дъвка и шампоан. Пуловерът й бе прилепнал. Силно прилепнал. — Той ми е дядо. Живея в неговата къща.

Красивото й лице светна.

— Мисля, че е много яко. — Наведе глава и го изгледа през спуснати ресници. — Аз съм Айрис Йорк. Заедно сме в часовете за съобщения и проверка на присъствието.

— И по английски език. — Лицето му се изчерви. — Забелязах те миналия час по английски. — Беше я забелязал и в столовата, на свещената централна маса, но тя не го беше повикала.

Айрис се нацупи.

— Не мога да понасям учителката, госпожа Лайтнинг. Много е придирчива. Нямам търпение да свърши срока и да запиша актьорско майсторство, вместо английски.

Коуди смяташе, че майката на Моли, госпожа Лайтнинг, всъщност не е лоша. Само тя не го бе накарала да седне отпред и не фамилиарничеше с него, само защото беше приятелка на Сам Макфий.

— Мога ли да те откарам донякъде? — попита смело той, посочвайки към джипа.

— Ъ-ъ… — Тя се огледа в двете посоки, после сви рамене. — Не виждам обичайния си превоз, така че май ще приема предложението ти. Живея в Уиндърмиър Хилс, до игрището за голф.

— Страхотно. — Тръгнаха към паркинга.

— Е, разкажи ми за дядо ти. Смятам, че старите филми са толкова яки…

Шевролет „Ел Камино“ зави иззад ъгъла и спря пред тях. Коуди отскочи назад, протягайки ръка инстинктивно в предпазен жест. Киша от една мръсна локва плисна върху краката му. В обувките му се запроцежда леденостудена вода.

— Хей, Айрис! — Шофьорът излезе и заобиколи колата, отваряйки предната врата. — Мислех, че съм те изпуснал, но ето ме.

Момичето прехапа устна.

— Здравей, Били. Това е Коуди Търнър. Коуди, това е Били Хо. Момчетата отзад са Итън Линдвиг и Джейсън Китредж. — Те му кимнаха по гангстерски от ръждясалата кола.

Били беше едно от най-яките момчета в училището, доколкото знаеше Коуди. С индианска хубост. Пред библиотеката Моли го беше посочила, казвайки, че носи големи неприятности. Но той бе просто як. Вероятно Моли не можеше да го разбере.

— Коуди ми предложи да ме откара вкъщи — обясни Айрис. — Мислех, че сте тръгнали без мен — побърза да добави, издавайки долната си устна напред.

— Днес е щастливият ти ден. — Били отвори по-широко вратата.

Когато тя се поколеба, Коуди разбра, че трябва да действа сега или никога. Да заговори и да спечели на своя страна най-сладкото момиче в училището, или завинаги да замълчи… и да седи на масата на смотаняците.

— Предложението все още важи — каза той.

Били мълчеше, но черните му проблясващи очи и изражението, което казваше „върви по дяволите“ бяха достатъчно красноречиви. Коуди пристъпваше на чужда територия и на Били никак не му харесваше.

— Може би друг път — отвърна Айрис.

— Може би никога — сопна се Били.

Сграбчи момичето за ръката. Коуди не се замисли, просто пристъпи между тях.

— Може би тя ще реши сама — заяви той.

— Разкарай се от пътя ми! — Били го блъсна силно. Коуди се олюля назад, протягайки ръка зад себе си, но нямаше къде да се хване, така че цопна по задник в локвата кална полузамръзнала тиня.

Изправи се, ругаейки, готов да се бие, но това бе глупав ход. Не го биваше в боя, а Били Хо имаше телосложение на боклукчийски камион. Коуди се засмя и се надяваше, че звучи убедително.

— Хей — каза той, опитвайки се да не трака със зъби. — Нищо особено не е станало, нали?

В този момент шевролетът изкашля и угасна.

— Мамка му! — Били се пресегна и опита да запали. — Цял ден ми създава проблеми. — Пробва още няколко пъти, но бракмата не искаше да тръгне. — Най-добре да я избутаме настрана.

Айрис седна зад волана. Момчетата отидоха отзад. Били отметна дългата си черна коса от очите.

— Ей, Коуди. Така ли ще си стоиш или ще помогнеш?

Коуди хвърли раницата си ядосано. Това беше неговият шанс да се сближи с тези момчета. Ако станеше част от тайфата им, може би училището щеше да е по-поносимо.

След като преместиха колата на паркинга, Айрис се нацупи на Били.

— А сега къде ми е превозът до вкъщи?

Само за секунда Коуди си припомни разговора със Сам за пътниците в джипа. Само ако има достатъчно колани. Бяха с един по-малко, но той не се поколеба. Майната му на Сам. Никога нямаше да научи.

— Ще откарам всички ви.

— Отлично, човече. Трябва да стигна до магазина за авточасти.

Всички се скупчиха в джипа. Дънките на Коуди бяха подгизнали и го караха да си мечтае за горещ душ и сухи дрехи. Докато потегляше от паркинга, дочу тихо:

— Ей, Коуди!

— Коя е тая? — попита Били.

— Ах, Моли Лайтнинг. — Айрис сбърчи нос. — Каубойското момиче.

Моли приближи до тях.

— Можеш ли да ме оставиш до арената?

— Не! — каза Били, поставяйки ръка на рамото на Коуди. — Боже, детето на учителката. Майка й ме скъса на изпита.

Коуди разполагаше с част от секундата, за да реши. Срещна погледа на Моли, докато тя се приближаваше към джипа. Поемайки си дълбоко дъх, каза:

— Съжалявам, хлапе. Колата е пълна. — Поне не му се наложи да лъже. Натисна педала на газта твърде силно и вдигна струя кал и киша.

— Добър ход, човече! — Итън го потупа по гърба.

Коуди хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и съзря Моли, застанала на бордюра, тръскайки чантата си с учебници. Усети нещо по-вледеняващо от кишата на паркинга. Нещо, което не можеше да премахне с един горещ душ.