Сюзън Уигс
Завръщане у дома (23)

Глава 23

Зимните гуми на Сам изскърцаха по алеята, когато зави към фермата си. Изненада се, когато завари форда на Гевин Слейд паркиран пред обора. По дяволите, какво търсеше той тук?

Сам спря пред къщата и забеляза светлината в кухнята. Спря на задната веранда, удивен да види как майка му предлага димяща чаша на възрастния мъж.

Изчака, за да се окопити. Първата му среща с Гевин Слейд бе дала ход на събития, които никой не можеше да предвиди. Когато беше седемнадесетгодишен, колата на майка му загасна на паркинга пред кафене „Тръкстоп“ в Кристъл Сити. Собственикът, много свестен човек, уреди да я закарат в гаража на Макавой и даде работа на Тами Лий. Няколко запитвания отведоха Сам до Блу Рок. Добра репутация, доставчик на животни за родеото. Мечтата на всеки каубой.

Управителят на Гевин му хвърли един поглед на седлото и повика шефа. Телосложението на Сам работеше в негова полза. Беше висок и строен, с дълги ръце и спокойно държание, което вдъхваше увереност на хора и коне.

— Е, приличаш на каубой. Можеш ли да яздиш като такъв? — поиска да узнае Гевин.

Забивайки пети, Сам направи демонстрация върху коня, който му заеха.

— Как стигна дотук — попита Гевин.

— Пеша.

— От града? Това са шест мили.

Сам не коментира забележката. Гевин го нае на мига.

Младежът изпитваше безмълвно удивление пред парада от знаменитости, които навестяваха прочутия актьор. Разпознаваше лица от стари филми, от вечерни програми, от звездни телевизионни игри. Красиви жени и добре облечени мъже идваха да молят за услуга, защото след като се бе оттеглил от актьорството, Гевин Слейд се превърна в уважаван продуцент, внимателно подбиращ проектите си.

Той записа Сам в няколко местни състезания. Наградите от малките шоу програми не бяха кой знае какво, но момчето опита нещо непознато му дотогава — възможността.

Съдбата се оказа с руса конска опашка, скъп костюм за езда и нежен замечтан поглед, който го накара да забрави мястото си в този свят.

Проклятие! Дъщерята на шефа.

Как можеше да е толкова глупав?

Сам отвори рязко кухненската врата. Гевин беше чаровник, любимец на дамите. Какво искаше той от Тами Лий, по дяволите?

— Здравей, мамо. — Свали шапката си и подаде ръка — Гевин.

— Радвам се да те видя. — Гевин му отправи ослепителна усмивка, но очите му останаха студени и предпазливи.

— Имах проблеми с колата — обясни майка му. — Гевин ме докара дотук.

Сам се поотпусна. Звучеше достатъчно невинно. Но не се заблуждаваше относно Гевин Слейд. Старецът го бе сметнал за работнически боклук, недостатъчно добър за дъщеря му. Само по себе си това бе простимо, но Гевин бе играл грубо. Дори подвеждането с липсващите пари беше разбираемо, макар и непростимо. Но онова, което Сам не можеше да забрави, беше фактът, че интригите му бяха съсипали майка му, когато тя и без това бе загазила.

— Исках да се запозная с Коуди — продължи Тами Лий.

— Чувстваше се достатъчно добре, за да дойде на работа. — В гласа на Гевин се прокрадна гордост. — Честно казано, това ме зарадва. Малко работа със сигурност не може да му навреди.

— Значи го видя, мамо? — Сам се вгледа изпитателно в сбръчканото и повехнало лице и долови тъгата в очите й. Откакто се помнеше, се чувстваше отговорен за тази тъга. Знаеше, че вината не е негова, но би дал всичко, за да я разсее.

— Гевин ни запозна — каза тя. — Няма да те залъгвам, Сам. Не сме се сближили.

— Надявам се поне да се е държал учтиво.

Тя махна с ръка.

— Не мисля, че ще открием много допирни точки, но се радвам, че се срещнахме. Той е хубаво момче. Напомня ми за теб на същата възраст.

Сам се питаше дали се е държал също толкова безцеремонно. Може би. Може би това, че бе чукал дъщерята на шефа, се дължеше толкова на безцеремонността му, колкото и на хормоните.

— Като стана дума за Коуди, най-добре да тръгваме. — Гевин взе шапката си от закачалката зад вратата. — Стъмва се.

Сам стрелна с поглед майка си. Цял следобед ли бе прекарала с Гевин Слейд? Казвайки си, че не е негова работа, тръгна към конюшнята. Докато Гевин подгряваше двигателя, Сам намери Коуди в далечния край на редицата боксове, опрял рамо на вратата. Зарадва се, когато видя, че всички принадлежности са измити и подредени. Но не бе така доволен, когато забеляза, че момчето пуши цигара.

Опита се да звучи небрежно, когато каза:

— Тези неща ще те убият.

Коуди се извърна рязко. Бунтарско изражение помрачи лицето му.

— Пуша само понякога. Мога да спра по всяко време.

— Защо не сега?

— Аз ще избера момента.

— Е — грабвайки един маркуч, Сам насочи струята и поля облечената му в ръкавица ръка и цигарата, — аз предпочитам да е сега.

— Ей! — Коуди отскочи назад, изтръсквайки водата от ръката си. — Адски студена е!

— Ами недей да пушиш тук повече.

— Ще правя каквото си…

Сам вдигна маркуча.

— Не ме предизвиквай. Въоръжен съм.

Коуди хвърли ръкавицата си с отвращение.

— Можеше просто да ме помолиш да я загася.

— Нареждам ти да ги откажеш.

— Аз пък ти казвам да не ми се бъркаш.

Застанаха лице в лице, гледайки се свирепо като съперничещи си кучета. Сам не трепваше, но и Коуди не отстъпи.

— Как е главата ти?

— Сърби ме. Най-добре да тръгвам. Чао. — Отдалечи се, мърморейки под носа си.

„Добре дошъл в отбора на родителите.“ — Господи, как ли се справяше Мишел, запита се Сам.