Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (9)

9.

Преди да започнат с анализа на уликите обаче, на вратата още веднъж се позвъни.

Шумът от отваряне и затваряне на вратата бе придружен с познатия вече вой на вятъра и трясък на чупещ се лед. Лон Селито влезе в дневната, като влачеше краката си и се препъна в килима.

— Все по-лошо става. Леле! Каква бъркотия.

Райм не обърна внимание на тази кратка сводка за времето.

— Какво става със записите от камерите? — попита направо.

Имаше предвид видеокамерите за наблюдение на Елизабет стрийт, близо до шахтата, през която извършителят бе проникнал на мястото на убийството. И където, както изглеждаше, бе шпионирал Сакс.

— Няма.

Райм се намръщи.

— Но има очевидец.

Линкълн изгледа кисело дебелия детектив.

— Разбирам те, Линк. Но само с това разполагаме. Свидетелят се прибирал от работа и видял някакъв тип до шахтата около десет минути преди на спешния телефон да получат сигнала за убийството.

— Прибирал се от работа — саркастично повтори Райм. — Значи твоят свидетел е бил уморен.

— Да, и уморен очевидец, който е видял извършителя, е много по-полезен, отколкото свеж и бодър, който не го е видял.

— В такъв случай няма да е очевидец — отбеляза Райм. Погледна дъската. — Отворена ли е била шахтата?

— Да. И оградена с оранжеви конуси и ограничителна лента.

— Така си и мислех. Значи убиецът вдига капака с кука, огражда го с конуси, пъха се долу, убива жертвата и си тръгва. — Обърна се към Сакс: — Каза, че долу е било влажно. Значи шахтата е била отворена през цялото време. Какво е станало с конусите и лентата?

— Нямаше ги — отвърна тя. — Не видях, когато излязох.

— Разбира се, че няма да ги остави да се търкалят наоколо. Твърде умен е. Лон, какво каза твоят очевидец за извършителя?

— Бял мъж, с плетена шапка и тъмно палто. Тъмна раница. Не е видял добре лицето. Описанието съвпада с това на човека, когото са забелязали до шахтата, докато Амелия е правила огледа долу.

— Някакви улики от улицата?

— При тази виелица? — възкликна Сакс.

Метеорологичните явления са най-класическият и най-вредният замърсител на веществените доказателства от местопрестъплението. При уличната шахта имаше и друг проблем: хората от „Бърза помощ“ бяха заличили и малкото налични улики, докато са качвали Сакс в линейката след предполагаемото й отравяне, което се бе оказало фалшива тревога.

— Значи можем да отпишем тази част от местопрестъплението и да се съсредоточим върху намереното под земята. Първо, мазето на бутика.

Джейн Ийгълстън и колегата й бяха заснели и претърсили подземието и сервизната стаичка, но бяха намерили твърде малко неща. Мел Купър огледа микроследите, събрани от тях.

— Съвпадат с контролните проби от мазето — обяви. — Няма нищо, което можем да използваме.

— Добре. Един важен въпрос: излязоха ли резултатите от токсикологията? Каква е отровата?

Началното им предположение бе, че причината за смъртта е отравяне, но нямаше как да са сигурни, докато не бъде готов анализът на съдебния лекар. Сакс се беше обадила на патолога и настоя да им изпрати предварителния си доклад възможно най-бързо. Трябваше да узнаят каква е била отровата, а също приспивателното, с което убиецът е упоил Клоуи. Сакс изтъкна спешността на случая, като подчерта, че според тях това е само началото на серия от подобни убийства. Сега докладва на Райм, че патологът се е оплакал от прекалена натовареност (което по принцип е характерно за лекарите, особено тези на държавна служба), но е обещал да разгледа случая „Клоуи Мур“ с приоритет.

— Сакс, ти взе ли проба от мястото на татуировката? — попита Райм с типичното му нетърпение.

— Разбира се.

— Пусни я за изследване, Мел. Да видим дали няма да научим нещо повече за отровата.

— Веднага.

Инструментът, който Купър използва за този анализ, бе газов хроматограф, комбиниран с масспектрометър — два големи, свързани апарата в ъгъла на помещението. Методът на газовата хроматография се използва за изследване на проби от неизвестен материал, при което химичните вещества се разделят въз основа на различната им летливост — свойството да се изпаряват при различни условия. Така разделените изпарения преминават през масспектрометъра, който определя веществата, като сравнява уникалната им структура с база данни на известни химикали.

След като шумната, нагорещена машина (пробите реално се изгарят) поработи няколко минути, Купър обяви резултата:

— Цикутоксин.

Нюйоркската полиция имаше голям архив с данни за отровни вещества, който Райм бе използвал още навремето като началник на отдел „Следствени ресурси“ (сега отдел „Криминалистика“), но по онова време убийствата с отрова бяха дори по-редки от сега. Купър прегледа информацията за веществото и обобщи:

— Съдържа се в блатния бучиниш. Уврежда централната нервна система. Причинява силно гадене, повръщане, изпускане на пяна през устата. Мускулни спазми. Това е едно от най-смъртоносните растения в Северна Америка. — Кимна към апарата: — Веществото явно е специално дестилирано. Няма данни да е откривано в толкова висока концентрация. Смъртта настъпва бавно. При това количество сигурно е умряла за около половин час, може би малко повече.

— Не е ли това отровата, с която се е самоубил оня известен гръцки философ? — обади се Пуласки.

— Не точно. Онова е друг вид бучиниш. Но и двете са от семейството на моркова.

— Да оставим Сократ намира — сопна се Райм. — Концентрирайте се върху нашия случай. Има ли някой друг освен мен, който да забелязва нещо обезпокоително в източника на отровата?

— Растението може да се намери из нивите и блатата в цялата страна — отбеляза Сакс.

— Именно.

Промишлените химикали, които се използват в индустрията и могат да се купят свободно на пазара, могат да бъдат проследени от производителя по цялата верига до купувача. Някои дори съдържат химически „етикет“, който може да доведе разследващите до касова бележка с името на извършителя върху нея. Това обаче нямаше как да стане, ако е добил оръжието на убийството от полето.

Имаше някаква възможност да стеснят кръга на търсене до определен район на страната. Но имайки предвид, че беше ноември, вероятно убиецът бе набрал растението преди месеци. Дори можеше да го е отгледал в оранжерия в мазето си.

Също толкова обезпокоителен беше фактът, че по някакъв начин бе концентрирал токсина, за да бъде по-силен.

Рон Пуласки бе застанал до бялата дъска. Райм му нареди:

— Новобранец! Запиши това на таблото със сбития си почерк, гордост за сестрите от Църквата на скептичното сърце.

Настроението му се беше подобрило значително сега, след като имаше предизвикателство, мистерия за разгадаване… а също улики, върху които да работят.

— Няма пръстови отпечатъци — продължи Сакс.

Райм и не очакваше да има. Не, убиецът бе твърде умен, за да остави.

— Колкото до косми, намерих плъши и няколко от Клоуи, но не други, затова предполагам, че освен плетената шапка е носил и нещо друго на главата.

Плътно прилепващите шапки имат ефект повече да разрошват косата, отколкото да пазят от падане на косми, особено вълнените и найлоновите, защото причиняват сърбеж и принуждават човека да се чеше. Райм предположи, че извършителят е знаел този факт и затова е взел други, по-ефикасни мерки, за да осуети попадането на ДНК улики на местопрестъплението.

— Първоначалният преглед за сексуално насилие даде отрицателен резултат — каза Сакс, — но съдебният лекар може да открие нещо. Във всеки случай гениталиите и вторичните полови органи не са докосвани. Освен корема… — кимна към снимката — … цялото тяло беше покрито. Но когато я облъчих с алтернативната светлина, открих нещо интересно: докосвал е на десетки места кожата й, галил я е. Повече, отколкото е необходимо, за да я опъне за татуирането. Освен това тя има друга малка татуировка на врата. Цвете. — Тя показа снимката на монитора с висока разделителна способност. — При облъчването се видя, че я е потъркал няколко пъти.

— Обаче никакво сексуално докосване, така ли? — измърмори Селито.

— Не по общоприетия начин — изтъкна Сакс. — Може извършителят да има фетиш или парафилия. Останах с впечатление, че се е възхищавал на кожата й. Искал е да я докосва. Или може би се е изкушил да го направи.

— „Изкушил“? — измърмори Райм. — Това ми звучи малко мътно, Сакс. Малко мелодраматично. Отбелязвам го като информация, но дай да видим конкретните улики.

Започнаха с микроследите — да анализират частиците, които Сакс бе намерила около тялото, и да ги сравняват с контролните проби от тунела, опитвайки се да изолират тези, които са уникални за извършителя.

Купър постоянно захранваше газовия хроматограф с нови проби.

— Така, имаме азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен.

Райм кимна:

— Всичко това е било близо до тялото?

— Да. — Амелия погледна подробния регистрационен картон, описващ точното място, откъдето е взета пробата.

— Хъм — изръмжа криминалистът.

— Какво има, Линк? — попита Селито.

— Това са вещества, които се използват при запояване. Най-вече в горивото за ацетиленови горелки. Може да са дошли от извършителя, но мисля, че по-вероятно да са останали от монтирането на тръбите. Все пак запишете ги в таблицата.

Купър взе друга проба — от земята около стълбата, водеща към изхода на шахтата. След като машината направи анализа, лаборантът се намръщи:

— Може би тук има нещо интересно.

Райм въздъхна. „Ами кажи го де, да ти се моля ли искаш?“ — подсказваше усмивката му.

Купър не беше човек, който ще позволи да го притискат. Внимателно разгледа графиката от масспектрометъра.

— Това е тетродотоксин.

Тази информация заинтригува Линкълн:

— А, да. Това вече е интересно. Друго вероятно оръжие на убийството.

— Това отрова ли е, Линк? — попита Селито.

— О, и още как — отговори Купър. — Доста силна при това. Съдържа се в яйчниците на рибата-таралеж фугу. Представлява невротоксин, за който все още няма открита противоотрова. В Япония ежегодно от него умират около шейсет души — след умишлено поглъщане. В малки дози причинява еуфория… и имаш шанс да оцелееш, за да си понесеш последствията. И друго важно — тетродотоксинът е наркотикът на зомбитата.

— Какво? — изхили се Селито.

— Сериозно. Като във филмите. Някои карибски племена го вземат, за да забавят пулса и дишането си до такава степен, че изглеждат като мъртви. След известно време се съживяват. Правят го по религиозни подбуди или за измама. Антрополозите смятат, че това може да е източникът на мита за зомбитата.

— Добро забавление за скучна съботна нощ в Хаити — измърмори Райм. — Хайде да се съсредоточим върху същественото. Върху конкретния проблем. Върху фактите.

Купър намести очилата си на носа и уточни:

— Много малко количество.

— Ако патологът не открие тетродотоксин в кръвта на Клоун, убиецът сигурно е планирал да го използва за бъдещи атаки — намръщи се Райм. — И откъде, по дяволите, го е намерил? Сигурно сам е хванал риба-таралеж. Както сам си е отглеждал бучиниша. Продължавай нататък, Мел.

Купър вдигна глава от едно картонче за съхранение на доказателства и продължи:

— Ето нещо от един отпечатък от стъпка — от неговите, предполагам, защото е бил близо до стълбата. Замазан е.

Калцуни…

— Да, така е — потвърди Сакс.

Купър й показа графиката от масспектрометъра. Тя кимна и преписа данните върху дъската:

• Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л

— Лайна — измърмори Райм.

— Какво не му хареса? — попита Пуласки.

— Не това. Говоря буквално. Фекална материя. Защо това? Защо там? Някакви предположения, момчета и момичета?

— По тавана на тунела имаше тръби на отходната канализация, но не видях течове по пода и стените. Вероятно не е от там.

— От някоя градинка, където разхождат кучета? — предположи Селито. — Или убиецът има куче?

— Моля ти се — намеси се Райм, като едва се сдържа да не завърти подигравателно очи. — Тези вещества са от човешки лайна. Можем да пуснем ДНК анализ, но само ще хвърлим усилия в канала. Извинявам се за израза.

— Може би е ходил до тоалетната, преди да отиде на местопрестъплението?

— Възможно е, новобранец, но по-скоро да се е оцапал някъде от канализацията. Това ни подсказва, че прекарва дълго време в подземията на Ню Йорк. Това е ловното му поле. Там се чувства спокоен. И щом на мястото на убийството на Клоуи Мур не е имало теч, това означава, че вече е избрал и други локации. Освен това навежда на извода, че избира жертвите си предварително.

Стационарният телефон иззвъня и Сакс вдигна. Проведе кратък разговор и след като затвори, съобщи:

— Беше патологът. Да, причината за смъртта е отравяне с цикутоксин. И в кръвта на жертвата няма тетродотоксин. Ти беше прав, Мел — концентрацията е осем пъти по-голяма, отколкото се открива в растението източник. И я е упоил с пропофол. Две места на инжектиране: във врата и в ръката.

— Предписва се с рецепта — отбеляза Райм. — Това не можеш да си го отгледаш в градината. Как се е сдобил с веществото? Добре, запишете го в таблицата. Сега татуировката. Това ми е много интересно.

Райм се вгледа в снимката, направена от Сакс: без мастило, но с очертания от зачервена, възпалена кожа. Беше доста по-ясна, отколкото я бе видял през видеокамерата на тъмното местопрестъпление.

— Леле — отбеляза Рон Пуласки, — добра е.

— Не разбирам от татуировки — призна Линкълн. — Но се питам дали не се броят на пръсти хората, които биха могли да го изпълнят по този начин за кратко време.

— Ще мина през няколко от големите студиа в града — каза Селито. — Да видим какво ще кажат.

— Тези линии… — Райм посочи вълнообразните очертания под и над думата. — Ти беше права, Сакс. Изглеждат като порязвания, а не татуировка. С бръснач или скалпел.

— За декорация, по дяволите! — измърмори Селито. — Извратен мръсник.

— Да се запише в таблицата. Не знам какво означава това. Нито думата: „втория“. Какво може да значи? Някакви идеи?

— Може би втората жертва — предположи Пуласки.

Селито се изсмя:

— Този тип не се старае да прикрива деянията си. Сигурно щяхме да чуем, ако имаше първа жертва, не мислиш ли? Обзалагам се, че Си Ен Ен щеше да разгласи.

— Да, така е. Не се замислих.

— Нямаме достатъчно информация, за да си правим изводи на този етап — заяви Райм, като гледаше снимката. — И каква е останалата част на посланието? Имам наблюдения, че човек, който толкова добре владее калиграфия, има добри познания по правопис и граматика. Думата е изписана с малка буква. Значи преди нея трябва да има нещо друго. Няма точка, значи следват още думи.

— Питам се дали тези линии са някаква рамка — измърмори Сакс. — Или означават цитат? Може би някакъв ребус?

— Нямам представа… Лон, обади се в управлението и събери екип да провери в базите данни.

— Гениална идея. Да мобилизираме цял екип да търси думата „втория“ в някоя книга или нещо друго? Мислиш ли, че се е появявала някъде преди?

— Да, накарай ги да търсят думата в известни цитати от престъпления, убийци, татуировки, нюйоркския ъндърграунд. Кажи им да проявят въображение!

— Добре — измърмори Селито. — „Втория“. А също като съкращение: числото 2 с окончание „-рия“ накрая.

— Хъм — измърмори Райм, като кимна; не се беше сетил за това.

Едрият детектив извади мобилния си телефон, стана и отиде в ъгъла на стаята; след няколко секунди започна да раздава заповеди. Върна се при другите, след като затвори.

— Давайте нататък — каза Линкълн на хората си.

След като анализира още няколко проби, Мел Купър обяви:

— Имаме следи от бензалкониев хлорид.

— Аха, амонячен дезинфектант. Използва се често на обществените места, особено при опасност от бактериални зарази или при чувствителни групи хора. В училищните столове например. Да се запише!

— Каучуково лепило — продължи Купър.

Райм обясни, че този продукт се използва за всичко, от превръзки до строителството.

— Масово производство?

— Да.

— Естествено — измърмори Райм. Криминалистите предпочитат вещества с установена марка, чийто произход лесно може да се установи.

Купър пусна още проби за анализ. След няколко минути погледна монитора и обяви:

— Добре, добре. Ясен резултат за вид скала. Мрамор. И по-точно, инуудски мрамор.

— Каква форма? — попита Райм. — Покажи го на екрана.

Специалистът го направи и той видя увеличена картина на белезникави, сивкави и бежови прашинки и зърна с различна големина. Лабораторният техник каза:

— Натрошен. Виждате края на това парченце в горния ляв ъгъл?

— Да, очевидно е. Изпечи го!

Купър пусна пробата през газовия хроматограф.

— Има следи от „Тоувекс“ — обяви след малко.

— „Тоувекс“ ли? — стъписа се Селито. — Промишлен експлозив?

Райм кимна:

— Имах предчувствие, че ще намерим нещо такова. Използва се за взривяване на каменни основи. Ако съдя по натрошаването на мраморните частици, убиецът е бил близо до строителен обект. Място, където има много инуудски мрамор. Новобранец, обади се в кметството и питай какви разрешения за взривяване са издавали наскоро. После засечи с геоложката база данни за района. Хайде, какво друго?

В пробите, взети изпод ноктите на Клоуи Мур, не бяха открити следи от кожа — само памучни и хартиени влакна.

Райм обясни на Селито:

— Може би Клоуи се е съпротивлявала и тези частици са попаднали под ноктите й при борбата. Жалко, че не е одрала и кожата му. Къде е ДНК точно когато най-много ни трябва? Пишете на дъската и да продължаваме.

Тиксото, с което извършителят бе вързал краката на Клоуи, беше масово производство; белезниците — също. А фенерчето — семафорът, с който бе осветил творението си — беше евтин пластмасов боклук. Нито по него, нито по батериите вътре имаше пръстови отпечатъци; нямаше косми или други частици — само лепило като това, което се използва при ролките за събиране на животински косми (същите, с които криминалистите събираха микроследи). Както предполагаше Сакс, престъпникът вероятно бе почистил дрехите си, преди да тръгне за местопрестъплението.

— Този тип е по-добър, отколкото си мислех — измърмори Райм със смесени чувства на изненада и неохотно възхищение.

— Долу имаше ли някакви електрически контакти, Сакс? Не си спомням.

— Не. Прожекторите, които бяха сложили първите пристигнали полицаи, бяха акумулаторни.

— Значи и неговата машинка за татуиране също би трябвало да е на батерии. Новобранец, хайде почини си малко от мраморното търсене и намери кой произвежда татуировъчни машинки.

Пуласки веднага отвори нов прозорец за търсене в Интернет на компютъра, като коментира:

— С малко късмет, сигурно няма много.

— Хъм, това ще бъде интересно.

— Кое?

— Татуировъчна машинка, заредена с късмет.

— Заредена с… какво?

Селито се усмихна накриво. Знаеше какво ще последва.

— „С малко късмет“ — продължи Райм. — Трябваше да кажеш: „Очаквам, че няма много марки татуировъчни машинки“. Това „с малко късмет“ изразява личното ти отношение, което не е меродавно в случая.

Младият полицай поклати глава:

— Линкълн, когато говоря с теб, понякога имам чувството, че участвам във филм на Куентин Тарантино.

Райм вдигна вежди. Тоест: „Продължавай“.

— Ами — обясни Пуласки, — сещаш ли се за онази сцена, в която двама наемни убийци се канят да убият някого, но десет минути обсъждат как „нервен“ и „изнервен“ не означавали едно и също или че „незаинтересован“ не е същото като „неинтересуващ се“. В един момент направо ти идва да ги удариш.

Сакс се закашля и се разсмя.

— Тези неточности в употребата на думите притесняват и мен — измърмори Райм. — Хубаво е да се знае разликата. Сега последната улика от местопрестъплението. И тя е тази, която най-много ме интересува.

Погледна пликчето с вещественото доказателство, като си помисли: „Трябва да проуча кой е този Тарантино“.