Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (74)

74.

Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам самоличността на убиеца — източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.

— Трябваше да се досетя — каза на Купър и Пуласки.

— Кое? — Пуласки остави едно пликче, от което с пинсети вадеше пробите, и го погледна.

— Това, че Били е близък на Стантънови. Реакцията на Хариет, когато Амелия й каза, че е мъртъв — тя изпадна в истерия. Това трябваше да ми подскаже, че го познава добре. Много добре. Също и синът, Джошуа — щеше да припадне, когато чу новината. Можех да се досетя, че макар да не е техен син, сигурно е близък роднина. Знаем, че им е племенник; знаем името му. Но намери всички подробности за господин Уилям Хейвън, новобранец. Стат.

— Латински, съкратено от статим, което означава „незабавно“ — издекламира Пуласки.

— А, да. Точно. Голям познавач си на класическите езици. И доколкото си спомням, голям познавач на филмите, в които се използват плоски шеги, отвличащи вниманието от посредствения сюжет и нереалните герои. Е.г., онези граматически правилно изразяващи се убийци, за които говореше. И така, ще вършим ли работа?

— Екземпли грация — измърмори Пуласки и бързо започна да пише на клавиатурата.

След няколко минути вдигна очи от монитора и обяви:

— Негоциум иби терминетур.

— Работата е завършена — преведе Райм. — Но по-елегантно би било, ако кажеш: Фактум ест. По-добре звучи. Това е проблемът с латинския. Звучи, сякаш дъвчеш камъни. Добре че са италианците и румънците, та да облагородят езика.

Пуласки съобщи, като четеше от монитора:

— Матю Стантън е единствено дете. Хариет обаче е имала сестра, Елизабет. Омъжила се за Ибът Хейвън. Имат син, Уилям Ейрън. Ибът бил старейшина в СВАС, но двамата с жена си загинали, когато момчето било още малко. В операцията срещу „Клонка Давидова“. Отишли да им продадат оръжие и попаднали точно по време на престрелката. Уилям е живял при леля Хариет и чичо Матю. Повече бил известен като Били. Има досие, но като непълнолетен, затова няма отпечатъци в системата; засекретено е. Става дума за обвинения за побой. Престъпление от омраза. Били пребил едно еврейче в училище. После с шило за лед и мастило татуирал свастика на ръката му. Бил е на десет. Има снимки. Вижте.

Татуировката беше доста добре направена. Двуцветна, със сенки, отчетливи очертания.

— Учил рисуване и политология в Университета на Южен Илинойс. После отворил студио за татуиране.

В раницата на Били имаше разписки за два апартамента в града. Единият бе в Мъри Хил, на името на Сет Макгуин — приятеля на Пам. Другият, нает под псевдонима Франк Самюелс, беше близо до Китайския квартал, в района на Канал стрийт. Криминалистите бяха претърсили и двете места. Били бе почистил доста добре втория апартамент, който беше използвал като студио — полицаите намериха оборудване и няколко терариума, пълни с растенията, от които бе извлякъл и пречистил отровите, използвани за убийствата.

Тези стъклени съдове със зловещото им осветление сега бяха наредени покрай стената в салона на Райм. Всичките без един — херметично запечатаната стъкленица с ботулиновите спори. Специалистите от центъра за биологична и химическа защита във Форт Дерик я бяха взели. Въпреки обичайното си собственическо отношение към веществените доказателства Райм не се противопостави срещу изземването точно на тази улика.

Криминалистът приключи с регистрирането на растенията в протокола на разследването (като забеляза, че водният бучиниш е особено красив) и се свърза с Фред Делрей, който водеше разследването от страната на ФБР. Обясни какво са открили. Ексцентричният агент измърмори:

— Е, този вече надмина всички. Чудех се къде са се скрили оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. А те били на две пресечки от любимия ми китайски ресторант. „Хепи панда“. Онзи на „Канал“. Не, не „Хепи панда“ на „Мот“ или на Шесто. Оригиналната и единствена „Хепи панда“. Ам-ам. Какви вкусни медузи. Не, не, по-вкусни са, отколкото предполагаш. Хубаво, обади ми се, когато си готов с доклада.

След като затвори, Райм чу смях от другата страна на стаята.

— Това е доста добре — каза Мел Купър, загледан в компютърния монитор.

— Кое? — попита Райм.

Пуласки също се изсмя и обърна монитора към криминалиста. Беше отворил онлайн версията на „Ню Йорк Поуст“. Статията за Стантънови бе озаглавена: „Отровната писалка“.

Имаха предвид оръжието на убийствата, извършени от Били Хейвън.

Находчиво.

Купър и Пуласки продължиха да анализират и регистрират уликите от апартамента на Пам и студиото, и тайната квартира на Били. Райм се върна при работната маса.

— Ръкавица — извика.

— Искаш… — започна Том.

— Искам ръкавица. Ще пипам веществени доказателства.

С известно усилие болногледачът сложи една на дясната ръка на криминалиста.

— Сега дай това — нареди Райм.

Посочи тетрадката, озаглавена „Модификацията“, съдържаща подробности за отравянията: време, жертви, места, полицейски процедури, цитати от „Серийни градове“ и указания как да „предугади ходовете на предугаждащия“. Бележките бяха написани с красивия почерк на Били. Не беше изненадващо, имайки предвид художествения талант на убиеца, че приличаха на изящен древен ръкопис.

Райм бе прегледал тетрадката по-рано, но искаше да го анализира по-подробно, за да потърси други евентуални съучастници.

Том закрепи тетрадката на облегалката на инвалидната количка и с движения, къде по-тромави, къде по-елегантни, Линкълн Райм започна да разлиства страниците с функциониращата си ръка и да чете.