Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (60)

60.

— Сапьорните отряди са на позиция — извика Пуласки.

— Чудесно. Е, намери ли го, Мел?

Купър бе изкарал Библията на главния монитор.

— Точно както каза, Линкълн. В „Битие“.

— Чети.

— „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четирийсет дни и четирийсет нощи.“ — Купър отмести очи от екрана. — Ето: „Шестстотната“, „втория“, „седемнайсетия“ и „четирийсет“. Всичките са тук.

— Другата книга! Трябва ми другата книга!

— „Серийни градове“ ли?

— Коя друга, Мел? Изглеждам ли ти в настроение да чета Пруст, „Ана Каренина“ или „Петнайсет нюанса сиво“?

— Не „Петнайсет“, а „Петдесет“ — поправи го Пуласки и Райм го изгледа смразяващо. — Само казвам. Не е като да съм я чел или нещо подобно.

Амелия Сакс намери документална книга и я отвори.

— Какво да търся, Райм?

— Бележката под линия. Интересува ме бележката под линия за разследването на Шарлот, майката на Пам, и нейната дясна военизирана групировка.

Имаше предвид бомбения атентат в Ню Йорк, който Шарлот бе планирала.

Сакс прочете дългия абзац, в който подробно се описваше как Райм и ФБР са разследвали случая.

Райм измърмори:

— Добре, нашият извършител може да има някаква симпатия към Колекционера на кости. Но не за това е гледал в книгата — интересувал се е от метода ни за разкриване на местни терористични групировки. Не на психопати, каквото беше моето предположение — добави, сякаш изричаше мръсна дума.

— Някоя терористична групировка го е наела, за да направи това? — попита Пуласки.

— Може би. А може би самият той е част от групировката. А пък целта? — Линкълн посочи снимките от местопрестъпленията под земята. — Вижте тръбите. Тези с надпис DEP. Отделът по околна среда. Това са тръби на водопровода.

— Вълни, библейският потоп — намеси се Сакс. — Разбира се. Искат да взривят водопровода.

— Точно така. Местата на убийствата са подбрани така, че при скъсване на тръбите пораженията да са най-големи.

Райм се обърна към Пуласки:

— Благодаря, новобранец.

— Няма защо. Но какво съм направил?

— Ти си мислеше, че тези линии около татуировките са вълни, а не орнаменти с формата на мидени черупки. И те наистина са. Вълни! Това ми припомни потопа на Ной. Вече сме на апокалиптична тема. Това променя всичко.

Райм се загледа в таблицата с уликите. Идеите заваляха една след друга като мокрия сняг навън. „Добре, добре. Продължавай.“

— Откъде извършителят е разбрал кои са уязвимите точки? — попита Купър. — Схемите на водопроводната система са засекретени.

Точно в този момент умът на Райм направи един от необяснимите си скокове на логиката. Не се случваше често — повечето изводи се налагат естествено, ако имаш достатъчно факти. Но понякога, много рядко, от най-невероятните зависимости се ражда някое неочаквано прозрение.

— Косъмчето от брада, което намери тук, до полицата, на която Извършител 5–11 съсипа любимото ми уиски.

Очите на Сакс светнаха.

— Мислехме, че е замърсяване с улики от друг случай — възкликна тя. — Но не е било това. Косъмчето е паднало от самия Извършител 5–11, когато е влязъл. Защото той е убил общинския служител миналата седмица.

— За да вземе ключовете от офиса му — добави Райм.

— Защо? Къде е работил този служител? — попита Пуласки.

— В общината, и по-точно в Отдела по околна среда — измърмори Линкълн. — Който отговаря за водопровода. Убиецът е проникнал в службата и е откраднал плановете на водопроводната система, за да види къде е най-добре да сложи взривните устройства. А, и целулозното влакно, което е паднало от извършителя в апартамента на Пам, когато е нападнал Сет — то е от схемите.

Райм отново погледна картата на града. Посочи големия „Воден тунел 3“, най-голямото инфраструктурно начинание в историята на града. Това бе един от най-мащабните изкуствени водоизточници в света. Самият тунел се намираше твърде дълбоко под земята, за да бъде уязвим. Но от него започваха огромни тръбопроводи, преминаващи през целия град. Ако бъдат взривени, милиони литри вода щяха да залеят Мидтаун и Долен Манхатън. Резултатът щеше да е много по-катастрофален от ефекта на един ураган.

— Обадете се в „Тежки престъпления“ — нареди Райм. — Също в Отдела по околната среда и на кмета. Искам водоснабдяването да бъде спряно незабавно.