Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (55)

55.

Амелия Сакс се върна от последното местопрестъпление по случая „Извършител 5-11“ — татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън в Ийст Вилидж.

Оказа се обаче, че жертвата не е самият Гордън. Той не бил в студиото, когато убиецът се промъкнал вътре, заключил вратата и отишъл в задната стая, за да направи поредната си смъртоносна татуировка. Тялото, което бе използвал този път, беше на един от татуировчиците, работещи в студиото — Еди Бофорт. Беше се преместил в Ню Йорк от Южна Каролина преди няколко години и по думите на Гордън вече започваше да се утвърждава като име в занаята.

— Трябваше да оставим човек в студиото, Райм — каза тя.

— На кого би му хрумнало, че има опасност за него?

Райм бе искрено изненадан, че убиецът е открил татуировчика. Как? Изглеждаше малко вероятно, но все пак беше възможно да е проследил Гордън от къщата на криминалиста. Но общността на татуировчиците беше малка и някой сигурно бе издал на Извършител 5–11, че Гордън помага в разследването. Затова убиецът бе решил да го убие. Но когато е отишъл в студиото и не го е намерил, може би просто е решил да покаже на всички какво се случва, ако помагаш на полицията, и е избрал за жертва първия служител, когото е заварил.

Освен това беше време да остави поредното послание.

Сакс описа какво е заварила: Бофорт, проснат по гръб. Ризата му бе вдигната и убиецът бе татуирал още една част от пъзела на корема му. Сакс извади паметта от фотоапарата си и изкара снимките на екрана.

Рон Пуласки, който се беше върнал от катастрофалната си операция под прикритие, стоеше пред монитора със скръстени ръце.

— Не са по реда на числата — отбеляза. — Втория, четирийсет, седемнайсети и шестстотната.

— Уместна забележка — каза Райм. — Можеше да ги подреди по възходящ ред, ако искаше. Значи, или редът има някакво значение, или е искал нарочно да ги разбърка. И сега пак е числително редно, не бройно. Четирийсет е единственото бройно.

— Може би е някакъв код — предложи Мел Купър.

Възможно беше. Но имаше твърде много комбинации и нямаха отправна точка. Разбиването на прост шифър, в който буквите са заместени с числа, обикновено се основава на факта, че буквата „е“ е най-разпространената в английския език, и с нея се замества най-често срещаното число в шифъра. Тук обаче имаше твърде малко числа — и бяха изписани с букви, което означаваше, че значението им е само това, което по принцип означават, колкото и мистериозно да беше.

Все още можеха да насочват към определено място, но този формат изключваше да са географски координати. Да не беше адрес?

— Бофорт не е убит под земята — отбеляза Пуласки.

Райм изтъкна:

— Този път убиецът е имал друг мотив: да убие Ти-Ти Гордън или поне някого в студиото му. Не е било необходимо да следва обичайния си метод на действие. Хайде сега да видим какво друго си събрала, Сакс.

Сакс и Купър отидоха при работната маса. И двамата си сложиха ръкавици и маски.

— Не открих отпечатъци от пръсти или обувки — каза тя. — Патологът взе кръвни проби. Казах му, че искам резултатите за вчера. Той обеща да впрегне всички усилия.

— Други микроследи? — попита Райм.

Сакс кимна към няколко пликчета.

— Мел, започвай! — заповяда криминалистът.

Докато Купър вземаше пликчетата едно по едно и анализираше съдържанието им, Сакс прехвърли останалите снимки от местопрестъплението. Еди Бофорт лежеше по гръб със заключени с белезници ръце зад гърба, както и предишните жертви. Очевидно бе страдал от болки в корема и силно беше повръщал.

Телефонът иззвъня и на дисплея се появи познат номер.

— Ето това се казва спешно обслужване — засмя се Сакс.

— Докторе, тук е Линкълн Райм. Какво открихте?

— Странна работа, капитане — каза патологът, използвайки бившето звание на Райм. Винаги успяваше да се държи едновременно дразнещо и свойски.

— В какъв смисъл?

— Жертвата е отровена с алфа-аманитин.

— Зелена мухоморка — уточни Купър. — Аманита фалоидес.

— Точно така.

Райм добре познаваше тези гъби. Мухоморките са известни с три неща: миришат на мед, имат много приятен вкус и са по-отровни от всяка гъба на земята.

— Кое е странното?

— Дозата. Никога не съм виждал тази отрова толкова концентрирана. Обикновено минават дни, докато жертвата умре. Тази е умряла за около час, доколкото мога да преценя.

— Доста мъчителен час — измърмори Сакс.

— Е, да, може да се каже — съгласи се съдебният патолог, сякаш не му беше хрумнало.

— Други вещества?

— Пак пропофол. Както при другите.

— Нещо друго?

— Не.

Райм понечи да затвори, но Сакс го изпревари:

— Благодаря.

— Няма…

Щрак.

— Продължавай, Мел.

Купър пусна поредната проба на газовия хроматограф.

— Това е…

— Не казвай „странно“ — сопна се Райм. — Стигат ми толкова странни неща.

— Обезпокоително. Това е думата.

— Казвай.

— Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит.

Райм се намръщи.

— Колко?

— Много.

— Какво е това, Линкълн? — попита Пуласки.

— Експлозив. По-точно барут. Бездимен — модерна рецепта.

— От стрелба? — попита Сакс.

— Не. Има непокътнати зърна. Не е горял.

— Да не би сам да презарежда патроните си? — попита Пуласки.

Уместен въпрос. Но Линкълн се замисли за момент и отсече:

— Не, не мисля. Обикновено само ловците и снайперистите сами пълнят боеприпасите си. А нашият извършител досега не е давал признаци, че е такъв. Изобщо не проявява интерес към огнестрелните оръжия. — Той се вгледа в компютърната разпечатка от масспектрометъра. — Не, мисля, че използва суров експлозив за саморъчно взривно устройство. — Въздъхна. — Отровата не му стига. Иска да взриви нещо.

 

 

12. Сейнт Маркс стрийт 537

• Жертва: Еди Бофорт, 38 г.

— Служител в татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън

— Вероятно не е първоначално набелязаната жертва

• Извършител: Вероятно Извършител 5–11

• Причина за смъртта: Отравяне с алфа-аманитин (от Аманита фалоидес, зелена мухоморка), вкаран в тялото чрез татуиране

• Татуировка: „шестстотната“

• Упоен с пропофол

— Как се е сдобил с него? Достъп до медицински материали? (Няма сигнали за кражби в района.)

• Белезници

— Масов модел, непроследими

• Микроследи

— Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит: бездимен барут

• Планира да използва саморъчно взривно устройство?