Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (52)

52.

Линкълн Райм бе отново в лабораторията.

През нощта се буди на няколко пъти. Загадката на татуировките не му даваше мира. Но никаква гениална идея не му хрумна. Когато заспеше, сънуваше сънища, безсмислени като всички други. В шест се събуди окончателно и извика Том за сутрешния тоалет.

Пуласки, Купър и Сакс също дойдоха и сега всички бяха скупчени в салона, като си блъскаха главите със същите мистерии, които не бяха успели да решат предишната вечер.

Райм чу избръмчаване на мобилен и погледна в другия край на стаята, където Пуласки тъкмо вадеше телефона си. Но не айфона, а предварително платения.

Значи операцията под прикритие.

Младежът погледна дисплея. И очите му се разшириха като на подплашена сърна. Беше сменил дрехите от посещението в погребалното бюро, но пак бе цивилен: с дънки, тениска и тъмносин пуловер с V-образно деколте. Маратонки. Не приличаше много на корав мафиот, но пак по-добре, отколкото с поло и „Докерс“.

— Адвокатът ли е? — попита Райм. — От погребалното бюро?

— Да. Да изчакам ли да остави съобщение?

— Няма да го направи. Вдигни. Всички други пазете тишина.

За момент Райм си помисли, че Пуласки ще се вцепени. Но погледът на младежа стана решителен и той се обади. Незнайно защо се обърна с гръб към другите, за да проведе по-дискретно разговора.

Линкълн искаше да чуе какво говори, но беше поверил задачата за откриване на съучастниците на покойния Часовникар — били те безвредни или опасни — на Пуласки. Вече не беше негова работа да следи всички подробности от мисията. Даже не беше в позиция да казва на младия полицай какво да прави и как да го прави. Райм бе просто един цивилен консултант; Пуласки официално движеше задачата.

След няколко минути младият полицай затвори и отново се обърна към колегите си.

— Уелър иска да ме види. Един от клиентите му — също.

Райм вдигна вежди. Така беше още по-добре.

— Отседнал е в „Хънтингтън Армс“. Западна петдесет и шеста.

Райм поклати глава. Не знаеше хотела. Но Мел Купър намери информация в Интернет:

— Един от онези бутикови хотели в Уест Сайд.

Намираше се непосредствено на север от Хелс Кичън — този район на града (наречен на един опасен лондонски квартал от епохата на кралица Виктория), който в миналото е бил най-голямото свърталище на престъпници. Сега беше олицетворение на снобарията, макар че все още имаше някоя и друга запусната постройка. Хотелът, в който бе отседнал адвокатът, се намираше на улица с други твърде скъпи и луксозни хотели и ресторанти.

— Ще се срещнем след половин час — каза Пуласки. — Как да действам?

— Мел, какво е разположението на квартала и хотела?

Техникът отвори сайта „Гугъл Ърт“ на единия компютър и този на Нюйоркската служба по градоустройство на друг. За по-малко от шейсет секунди изкара на главния монитор общ вид на улицата и плановете на самия хотел.

Имаше външно дворче откъм Петдесет и шеста улица, което би било много удобно за наблюдение, ако навън не беше такова арктическо време, но днес срещата щеше да се състои вътре.

— Сакс, можем ли да вкараме екип за наблюдение във фоайето?

— Ще се обадя да видя какво можем да направим. — След няколко минути по телефона тя обяви: — Няма време да действаме по каналния ред. Но използвах влиянието си в „Тежки престъпления“. До двайсет минути в хотела ще има двама цивилни.

— Имаме нужда от по-мащабна операция на място, Пуласки. Трябва да спечелиш време. Два дни. Как звучеше Уелър? Стори ли ти се, че бърза?

— Не много — отговори младежът, като прокара ръка през русата си коса. — Останах с впечатление, че иска да ме зариби с някаква идея. Каза да спра пред хотела, ако ще идвам с кола. Звучеше доста, нали се сещаш, тайнствено. Не искаше да казва никакви подробности по телефона.

Райм го огледа и попита:

— Имаш ли глезенен кобур?

— Глезенен… а, за резервен пистолет? Не, дори не притежавам.

— Не за резервен. За единствено оръжие. Може да те претърсят. И повечето хора, когато те претърсват, спират до кръста. Сакс?

— Ще го оборудвам. „Смит и Уесън — Бодигард“. Калибър 38. Има вграден лазерен мерник, но не се занимавай с това. Използвай обикновения. — Бръкна в едно чекмедже и извади малък черен автоматичен пистолет. Подаде го на младежа. — Слагам лак за нокти на мерника. Улеснява прицелването при лошо осветление. Нали не ти пречи, че е в яркорозово?

— Ще го преглътна.

Тя му подаде малък платнен кобур и кожен ремък с метална закопчалка. Райм си спомни, че не е привърженичка на закрепването с велкро. Амелия Сакс не оставяше нищо на случайността.

Пуласки вдигна крака си на един стол и си сложи кобура. Беше невидим под панталона му. Полицаят разгледа малкия компактен пистолет. Зареди, после взе още един патрон от Сакс, за да попълни празното място в пълнителя. Шест в коридора, един в спалнята. Върна пълнителя на мястото му.

— Как е спусъкът?

— Твърд. Натиск — четири килограма и половина.

— Четири и половина? Брей.

— И е с двойно действие. Трябва да го дръпнеш почти докрай, за да стреля. Но е миниатюрен. Дръж го с освободен предпазител. Даже се чудя защо изобщо са му сложили. При толкова твърд спусък.

— Разбрах. — Пуласки погледна часовника си. — Имам двайсет и пет минути. Няма време да се окабелявам.

— Не, няма — съгласи се Райм. — Но хората от екипа за наблюдение ще носят микрофони. Искаш ли бронирана жилетка?

Пуласки поклати глава:

— Веднага ще я забележат. Не, ще отида чист.

— Сигурен ли си? — попита Сакс. — Решението е твое.

— Сигурен.

— Ще трябва да ги примамиш някак, новобранец. Кажи им, че пак искаш да се срещнете. Дръж се потайно и предпазливо, но настоявай. Даже да поискат да е в друг щат. Ще включим Фред Делрей. С подкрепата от ФБР. Те са печени в шпионирането. И не ходи никъде с тези типове сега. Няма да можем да те следим.

Пуласки кимна. Излезе в коридора и се погледна в огледалото. Приглади леко косата си.

— Достатъчно ли съм неразгадаем?

— Ти си самата неразгадаемост — увери го Райм.

— И изглеждаш опасен — добави Мел Купър.

Младият полицай се усмихна, облече якето си и тръгна.

— Дръж ни в течение — извика след него криминалистът.

Когато чу отварянето на входната врата и воя на вятъра, Райм се запита: „Какви глупости говоря?“.