Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Линкълн Райм (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Skin Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Колекционерът на татуировки

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПРЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-325-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6750

История

  1. —Добавяне

49.

Извършителят не беше оставил в къщата толкова улики, на колкото се надяваше Райм.

И нямаше други солидни следи. Телефонният сигнал за забелязания нападател беше анонимен. Търсенето на свидетели, които биха могли да са видели престъпника, се оказа безрезултатно. Камерите за наблюдение в два близки магазина бяха записали слаб мъж с тъмен гащеризон и куфарче, който върви с наведена глава. Внезапно се беше вмъкнал в задънената уличка. Разбира се, лицето не се виждаше.

Мел Купър анализира бутилката и установи пръстови отпечатъци само от Райм и Том (дори нямаше от продавача или служителите от дестилерията в Шотландия).

По стъклото нямаше други следи.

Сакс каза:

— Няма нищо значимо, Райм. Освен това, че е факир в разбиването на ключалки. Няма следи от инструменти. Използвал е автоматичен шперц, сигурна съм.

Купър проверяваше съдържанието на пликчетата за улики.

— Няма много неща. — След малко обаче откри нещо. — Косъм.

— Чудесно — каза Райм. — Къде?

Купър погледна бележките на Сакс и обяви:

— Близо до полицата, където е сипал отровата в уискито.

— Жалко за хубавото уиски — измърмори Райм. — Но все пак — косъм. Това е добре. Обаче дали е негов, мой, твой, на Том, на доставчика?

— Сега ще проверим.

Техникът вдигна косъма от лепливата ролка и се подготви да го погледне под оптичен микроскоп.

— Има ли луковица? — попита Райм.

От един косъм може да се извлече ДНК, но само ако е запазена косъмната луковица.

В тази проба нямаше.

Въпреки това един косъм може да разкрие други факти за престъпника. Токсикологичният му профил например (космите задържат приетите наркотични вещества месеци наред). И истинския цвят на косата, разбира се.

Купър фокусира микроскопа и натисна копчето, изкарващо това, което виждаше, на големия монитор наблизо. Косъмът беше къс, само няколко милиметра.

— Мамка му — изруга Райм.

— Какво? — попита Сакс.

— На някого не му ли изглежда познато?

Купър поклати глава, но Сакс се засмя леко:

— Миналата седмица.

— Именно.

Косъмът не беше паднал от Извършител 5–11, а бе останал от случая с убийството пред кметството, над който бяха работили миналата седмица — служителят, убит при опит за грабеж. Косъмче от брада. Жертвата се беше обръснала точно преди да излезе от работа.

Това се случва понякога. Колкото и да си внимателен с веществените доказателства, миниатюрни количества винаги изпадат. Няма как.

Екранът на масспектрометъра светна; Купър прочете данните и обяви:

— Получих профила на отровата: треметол. Вид алкохол. От растението агератина, или змийски корен. Не е в достатъчно количество, за да те убие, освен ако не изпиеш цялата бутилка наведнъж.

— Не ме изкушавай — предупреди Райм.

— Но щеше да те разболее много сериозно. Тежка деменция. Може би постоянна.

— Може би не е имал време да инжектира цялата доза в бутилката. Нали знаеш, смъртоносна е дозата, а не самото вещество. Човек ежедневно поглъща антимон, живак и арсен. Но не в количества, които могат да навредят. По дяволите, даже с вода можеш да се отровиш. Ако изпиеш голямо количество твърде бързо, може да се получи натриев дисбаланс, който да спре сърцето.

Това беше всичко, докладва Сакс. Нямаше пръстови отпечатъци, нямаше следи от обувки, нямаше други частици.

Не че в апартаменти „Белведере“ бяха открили нещо повече. Никой не беше видял фалшивия пожарникар, раздаващ отровно кафе. Екипът, който бяха изпратили да претърси кофите за боклук в района, не беше открил други чашки от смесена с отрова напитка. Камерите за наблюдение също не помагаха.

Лон Селито все още бе в критично състояние и в безсъзнание — затова не можеше да им даде повече информация за престъпника (пък и Райм не вярваше Извършител 5–11 да е бил толкова непредпазлив, че да разкрие нещо повече за себе си, докато е давал кафето на детектива).

Мел Купър се обади на създадения от Селито екип и научи, че не са открили нищо, свързано с численото послание. Все пак имаше някакъв резултат. Получиха кратък доклад от другите служители в отдел „Тежки престъпления“, които Селито бе „натирил“, по неговите собствени думи, да проучват значението на татуираната стоножка.

От: Работен екип „Извършител 5-11“

До: Дет. Лон Селито, кап. Линкълн Райм

Относно: Стоножка

Не открихме връзка между престъпници от миналото и извършителя от този случай по отношение на татуировката на стоножка. Научихме следното:

Стоножките са членестоноги от клас Хилопода на подтип Мириапода. Имат по един чифт крака на всеки сегмент, но не е задължително да имат сто крака. Могат да имат от двайсет до триста. Най-голямата е дълга около трийсет сантиметра.

Стоножките имат „форципули“ които представляват видоизменени крака. С тях те хващат плячката и през специални отворчета инжектират в тялото й отрова, която я парализира или убива. Имат отровни жлези на първия чифт крака, които образуват подобен на щипци придатък, намиращ се винаги зад главата. Форципулите не са истински устни части, въпреки че се използват за залавяне, умъртвяване и задържане на плячката. Каналчетата на отровните жлези достигат почти до върха на всяка форципула.

В човешката култура стоножките се изобразяват с две цели. Първо, за сплашване на врага. Образът на ходеща змия, въоръжена с отровни челюсти, възбужда първичен страх у човека. Срещнахме следния цитат от един тибетски будист: „Който обича да плаши хората, ще се прероди като стоножка“.

Второ, стоножките олицетворяват нахлуване в на пръв поглед безопасни места. Те имат навик да се спотайват в обувки, легла, дивани, бебешки креватчета, чекмеджета. Теорията е, че това членестоного олицетворява идеята, че това, което мислим за безопасно, всъщност не е.

Забележете също, че някои хора си правят татуировки, вдъхновени от „Човешка стоножка“ — изключително безвкусен и гаден филм, в който трима души биват зашити един за друг по начина, който подсказва заглавието. Тези татуировки нямат нищо общо с въпросното членестоного.

— Написано е като некадърна курсова работа — измърмори Райм. — Пълен миш-маш, но все пак го разпечатай и го закачи на дъската.

Отвън се позвъни и за забавление на Райм всички в стаята се стреснаха. Купър и Сакс посегнаха към оръжието си — все още им държеше влага от опита за нападение по-рано днес. Линкълн обаче се съмняваше, че извършителят ще се появи отново, още по-малко, че ще обяви завръщането си, като звъни на входа.

Том отиде да отвори и пусна Рон Пуласки да влезе. Младият полицай забеляза загрижените изражения на всички и попита:

— Какво е станало?

Райм му разказа за опита за отравяне.

— Теб ли да отрови, Линкълн? Олеле!

— Няма страшно, новобранец. Още съм жив, за да те измъчвам. Как мина задачата под прикритие?

— Мисля, че добре.

— Разкажи.

Пуласки обясни какво се е случило в погребалния дом, за срещата с адвоката и неговото нежелание да даде повече информация и да каже кой го е наел.

Адвокат. Интересно.

Пуласки продължи:

— Мисля, че го спечелих. Нарекох те „кучи син“, Линкълн.

— Така стана ли ти по-добре?

— Да, почувствах се супер.

Райм се изсмя.

— После направих каквото ти ми каза. Намекнах, без никакви конкретни подробности, че съм работил с Логан. И че наскоро сме разговаряли.

— Получи ли визитна картичка?

— Не. Уелър не ми предложи. Държеше картите си скрити.

— А ти не искаше да насилваш късмета си?

— Да, точно както каза. Направо затапи клишето ми с твоето.

Хлапето започваше да се отраква.

— Успя ли да достигнеш до някакви изводи?

— Опитах се го подпитам дали е от Калифорния, но не каза. Обаче имаше хубав тен. Изглеждаше в добро здраве, плешив, набит. Има южняшки акцент. Казва се Дейв Уелър. Ще го проуча.

— Добре. Ще видим дали ще предприеме нещо. Ако не, ще говоря с Нане Лоръл в прокуратурата да даде заповед за изискване на архивите на погребалното бюро. Но това е крайна мярка. Искам да използваме прикритието ти колкото можем по-дълго. Браво. Добре си се справил, новобранец. Сега да се връщаме на основната задача. Извършител 5–11. Все още не е завършил посланието си. „Втория“, „четирийсет“, „седемнайсети“. Още не е свършил. Искам да разбера къде ще нанесе следващия си удар. Трябва да действаме.

Райм се приближи с количката до таблицата. „Отговорите са някъде там“ — помисли си. Отговори за мястото на следващия удар, за самоличността му, за причината да извършва тези ужасни убийства.

Тези отговори обаче бяха обвити в мъгла като оловносивото небе над Ню Йорк.

 

 

Изт. 52-ра улица (Покрит паркинг „Белведере“)

• Жертва: Брейдън Алигзандър

— Оцелял

• Извършител 5–11

— Виж подробностите от предишните местопрестъпления

— Метър и осемдесет

— Жълта гумена маска

— Жълти ръкавици

— Вероятно мъжът от фоторобота

— Вероятно гащеризон

— Вероятно от Средния запад, Западна Вирджиния, планинските райони — или друга аграрна област

— Имал е скалпел

• Упояване с пропофол

— Откъде го е взел? Достъп до медицински материали? (Не от района.)

• Вероятно място на убийството

— Подземен гараж

— Сходна инфраструктура с другите местопрестъпления

о IFON

о ConEd

о Аварийна връзка за Северната железница

• Белезници

— Масов модел, непроследими

• Татуировка

— Импланти

— „17ти“

— Заредени с концентриран никотин

о Семейство Картофови

о Твърде много възможни източници

• Микроследи от найлоново пликче

— Човешки албумин и натриев хлорид (Може би планира пластична операция?)

— Надпис „No3“ с червен водоразтворим маркер (твърде много възможни източници)

„Сидни Плейс“, Бруклин Хайтс

(Апартаментът на Пам Уилоуби)

• Жертва: Сет Макгуин

— Не е убит, само леки наранявания

• Извършител 5–11

— Червена татуировка на стоножка

— Татуировъчна машинка „Американ Ийгъл“ — потвърдена

— Отговаря на общото описание от предишните нападения

— Гащеризон

• Упояване с пропофол

— Откъде го е взел? Достъп до медицински материали? (Не от района=)

• Игла за подкожни инжекции за еднократна употреба

— Използва се предимно в пластичната хирургия

• Токсичен екстракт от бяла актея (кукленско око)

— Кардиогенична отрова

• Няма пръстови отпечатъци

• Няма следи от обувки (носил е калцуни)

• Белезници

— Масов модел, непроследими

• Микроследи

— Влакна от архитектурен план

— Следи от цикутоксин, вероятно от по-ранното нападение.

11. Къщата на Райм

• Извършител 5–11

— Няма пръстови отпечатъци

— Няма следи от обувки (калцуни)

— Ловък в отварянето на ключалки (използвал е автоматичен шперц?)

• Косъм

— От брада, но вероятно от предишно разследване

• Токсин

— Треметол от агератина (змийски корен)