Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (16)

16.

Около полунощ Били Хейвън почисти чиниите от вечерята си. Изми с белина всичко, което не беше за еднократна употреба, за да премахне следите от ДНК.

А те бяха опасни — за него — колкото някои от отровите, които бе екстрахирал и пречистил.

Седна на разклатената маса в кухненския бокс на студиото си в квартала около Канал Стрийт и отвори измачканата тетрадка със Заповедите.

Беше ги получил, в известен смисъл, от Бог.

Като онези каменни плочи, които Той е дал на Моисей.

Тетрадката с десетина плътно изписани страници — с красивия, правилен почерк на Били — описваше с детайли как трябва да протече Модификацията, кой трябва да умре, кога какво да направи, какви опасности да избягва, какви рискове да поеме, от какви преимущества да се възползва, как да реагира при неочаквани ситуации. Точно разписание. Ако „Битие“ беше точно ръководство като „Заповедите на Модификацията“, първата книга на Библията щеше да гласи:

„Ден трети, 11:20: Създай широколистните дървета. Добре, сега имаш седем минути да създадеш иглолистните…

Ден шести, 6:42: Време е за сьомгата и пъстървата. Продължавай нататък!

Ден шести, 12:00: Хайде да направим Адам и Ева“.

Това, естествено, му напомни за Хубавото момиче. Представи си го за момент: лице, коса, чисто бяла кожа; после бавно потисна разсейващия го образ, както човек прибира скъпоценната снимка на починалата любима — внимателно, със суеверен страх да не нарани любовта на живота си, ако изпусне рамката.

Започна да прелиства страниците, за да види какво следва. Отново спря за момент и се замисли, че Модификацията е доста сложен план. На различни етапи на процеса се беше колебал дали не е прекалено сложен. Но се сети за страниците от книгата, които бе откраднал от библиотеката по-рано през деня, „Серийни градове“. Спомни си цялата изненадваща — но не шокираща — информация, която бе научил.

„Експертите от правоохранителните агенции са на мнение, че едно от най-важните умения на Линкълн Райм е способността да предугажда какъв ще е следващият ход на престъпника, когото преследва.“

Вярваше, че това е пълният цитат; но не беше съвсем сигурен, защото Клоуи Мур, вече не на този свят, недалновидно бе откъснала парченце от този абзац.

Да предугажда…

Затова, да, планът за Модификацията трябваше да бъде изключително прецизен. Хората, срещу които се изправяше, бяха твърде добри, за да си позволи да бъде небрежен или да пропусне нещо.

Били преговори плановете за следващата атака утре. Запомни разположението, часа. Всичко изглеждаше наред. Мислено изрепетира атаката; вече беше ходил на мястото. Сега си го представи как изглежда, как мирише.

Хубаво. Беше готов.

Погледна дясната си китка с часовника. Беше уморен.

Как ли, запита се, вървеше разследването за смъртта на госпожица Клоуи?

Пусна радиото, като се надяваше да кажат някакви подробности.

По-рано по новините съобщиха, че млада жителка на Куинс, продавачка в моден бутик в Сохо, е била намерена мъртва в един тунел, водещ към мазето на магазина. Е, помисли си Били, едва ли можеха да нарекат бутика „моден“. Китайски боклуци с надути цени, предназначени за курви с бухнали коси и домакини, ужасени от наближаването на критическата.

Отначало не съобщаваха името на Клоуи, защото чакаха да уведомят близките й.

Като чу това, той си помисли: Какви садисти бяха тия ченгета! Да пуснат новината, че е била убита млада жена от Куинс, и да не кажат името! Колко родители, чиито деца живееха в района, бяха започнали отчаяно да им звънят?

Били чакаше още новини, но единственото, което пускаха, бяха реклами. На никого ли не му дремеше за горкичката Клоуи Мур?

Клоуи Мур, Клоуи курвата…

Той закрачи напред-назад пред терариумите. Бели листа, зелени листа, червени листа, сини…

Изведнъж, както често се случваше, когато гледаше растенията си, най-добрите си приятели, той се замисли за Олеандъра.

И за Олеандровата стая.

Тази мисъл го подразни, но нямаше как да я пропъди. Можеше…

И сега — новините. Най-сетне!

Скандал в общинския съвет, дерайлирал влак без тежки последици, икономически новини. Накрая — нова информация за кончината на Клоуи Мур. Изплюха малко повече подробности, малко история. Уликите подсказвали, че нападението не било от сексуално естество. (Разбира се, че не беше! Били се почувства засегнат, че изобщо говореха за това. Тия журналисти! Ужасни!) Кратко описание. Значи някой го беше забелязал при изхода на шахтата.

Той изслуша внимателно какво ще кажат.

Все още не споменаваха нищо за татуировката. Нито за отровата.

Това беше нормално, Били знаеше. Беше чел за полицейските процедури за проверка на самопризнания. Ако се появеше някой, твърдящ, че той е извършил престъплението, ченгетата го питаха за специфични детайли и ако не успееше да отговори, освобождаваха заподозрения като самозванец (удивително голям брой хора си признаваха за престъпления, които не са извършили).

По радиото не споменаха и за думата „втория“.

О, това беше трън в петата на ченгетата, разбира се.

Какво послание, по дяволите, им изпращаше убиецът?

Заповедите на Модификацията обаче повеляваха да направи така, че полицията да не успее да разкодира посланието му от първите няколко жертви.

Били изключи радиото.

Прозя се. Наближаваше време за сън. Провери имейла си, изпрати няколко текстови съобщения, получи няколко, после две избръмчавания от часовниците му подсказаха, че е време за почивка.

Мина през банята, където изми умивалника и четката за зъби с белина — отново за заличаване на ДНК — после се върна при леглото и се изтегна. Измъкна своята Библия изпод възглавницата и я притисна до гърдите си.

Преди няколко години Били имаше криза на вярата. Сериозна криза. Той вярваше в Исус и неговата сила. Но освен това вярваше, че призванието му е да използва таланта си на татуировчик.

Проблемът беше следният: в книгата „Левит“ пишеше: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ“.

След като прочете това, Били седмици наред се терзаеше. Отчаяно търсеше изход от това противоречие.

Един от аргументите му бе, че Библията е пълна с такива разминавания. Във „Второзаконие“ например пишеше: „Да не обличаш дреха, направена от вълна и лен, смесени заедно“. Но Бог със сигурност имаше по-важни занимания, отколкото да праща в ада хора, носещи дрехи от различни платове.

Били си бе задавал въпроса, дали Той е имал намерение да даде на бъдните поколения право да тълкуват Библията, да я хармонизират със съвременното общество. Това обаче изглеждаше съмнително; звучеше малко като едно решение на Върховния съд, според което Конституцията била жива система и трябвало да се променя, за да отговаря на изискванията на времето.

Това беше опасно мислене.

В крайна сметка Били намери решение на това привидно противоречие. В Библията се казва също: „Не убивай“. Обаче Светото писание е пълно с крещящи примери за убийства, включително сериозни кръвопролития, причинени от самия Всевишен. Значи беше оправдано да убиваш в определени ситуации. Например, за да величаеш Божията слава, да унищожаваш неверници и опасности, да затвърждаваш ценностите и справедливостта. Десетки причини.

Така и в „Левит“ Бог очевидно имаше предвид, че татуирането е приемливо в някои случаи, точно както отнемането на живот.

И какъв по-подходящ повод за това от мисията, която Били изпълняваше в момента.

Модификацията.

Той отвори Библията. Съсредоточи се върху един стих от „Изход“, една доста изтъркана от четене страница.

„Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.“