Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (81)

Domus^[1] на хирурга Евтюх

Военният излиза от вилата, докато другите гости продължават да пеят и да рецитират стихове заедно с домакина. Вече са изгубили сметката на купите вино, които са изпили. И нашият познат е изгубил сметката… на жените, които е прелъстил. Знае само, че от тази вечер има една повече…

Един роб му е приготвил коня. Даже го е разчесал. Военният остава впечатлен от това неочаквано обслужване и пъха ръка в кесийката си. Неговите добре поддържани пръсти изваждат нашата сестерция, за да му я дадат. После се качва на коня и се отдалечава в нощта.

Грубите пръсти на роба задържат монетата, сякаш са уста на звяр и после я „поглъщат“, като я плъзгат в дланта. Хватката е силна. Ръката е набръчкана, с кожа като гьон, с масивни и широки нокти. Това е ръката на човек, който е свикнал да обработва земята. За няколко секунди сестерцията е отишла в друг свят, света на роба. Робът, който на другия ден ще изпълни много деликатна мисия. Името му е Лузий.