Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (70)

Трафикът по римските магистрали

Двамата задминават малък конвой. Той е очевидно на богат човек. Върху колите е натоварен цял апартамент, който се построява всяка вечер. Богатите не спят в странноприемниците, а си носят всичко необходимо. Робите ще издигнат голяма шатра, обзаведена със столове, маси, удобно легло, килими и т.н. Естествено, вземат се и съдове, и храна (по пътя се купува още). Всичко напомня много на онези луксозни съвременни сафарита, на които туристът, след като през деня е обикалял, воден от рейнджър, за вечеря се връща в лагера. Там ще бъде обслужван от келнери в ливреи и ще спи в голяма шатра, оборудвана с легло, маси, дори душове и тоалетни…

Срещаме друг пътник, адвокат, излегнат върху носилка. Чете текста на защитната си реч, която ще трябва да произнесе в следващия град. Жестикулира и говори на глас. Осемте роби, които го носят на раменете си, не изглежда да обръщат внимание на това включено „радио“.

Този, който като него предпочита носилката пред колата, го прави по една-единствена причина — за да избегне друсането. Така пътуването е ужасно дълго. Но кой бърза? През римската епоха, за разлика от днес, не се кара с голяма скорост…

Все пак не е изключено на първата пощенска станция да смени робите с две мулета, впрегнати за прътовете.

Кого можем да срещнем по „Слънчевата магистрала“^[1] на империята?

Хора, коренно различни от онези, които виждаме по нашите магистрали. Римляните пътуват по съвсем други причини. Има малко туристи и шосетата не са задръстени в края на почивните дни. Огромната част от пътниците са тръгнали по работа. Това е преди всичко управленският персонал. Има непрекъснато движение на „държавни служители“ от всякакъв тип — чиновници, бирници, куриери, та докато се стигне до големите риби на императорската власт. Като управителите на провинциите.

Конвоите на последните се състоят от сътрудници, помощници, войници, обслужващ персонал, роби, и впечатляват преди всичко с размерите си. Човек почти има чувството, че те са императорите…

А преминаването на император е събитие. Движението спира както става и при нас, когато се организират състезания и се преграждат улиците. Минаването на императора е истински парад, сравним с този на 2 юни…^[2]. Цялото население излиза, за да види човека с най-голяма власт в света.

Има само едно шествие, по-дълго от това на императора и което е по-добре да не срещате никога. Шествието на легионите. Един легион в поход с хиляди войници, с колите на обоза, с разглобената военна техника блокира пътя ви с часове.

Ако пък имате нещастието да срещнете цяла войска в поход, спрете се и си сглобете шатрата. Ще бъдете блокирани може би за няколко дни. Точно това се е случило, когато Траян решил да нахлуе в Дакия и свикал много легиони.

Да си представим задръстването по пътищата, любопитството и страха на населението от малките провинциални градове, залети от тази придошла река от войници и оръжия. И сделките, които някой търговец реализира за кратко време, възползвайки се от нуждите на хиляди мъже в поход…

Има все пак някои аналогии със съвременния свят. Срещат се коли, сравними с нашите TIR-ове (бавни коли, теглени от волове), с нашите малолитражни автомобили (талиги и карети), с рейсовете ни (дилижансите), с моторите (хора на коне), с велосипедите (хора на мулета), както и много пешеходци. Подметките са били най-разпространеното средство за транспорт в Античността.

Един любопитен детайл: конете са били много по-малки от тези, които знаем днес, били са малко по-големи от пони… Така че правилно е да ги смятаме за тогавашните „мотори“ заради мястото, което заемат, и маневреността. В градовете не се виждали конете от уестърните, завързани пред кръчмите — римлянин би ги сметнал за гиганти. А и за недостатъчно гъвкави и неиздържливи при пътувания, както и в битки. Както и с по-лесно раними стави на неравни терени.

Друг интересен факт е, че наоколо не се срещат много коне. Те са били използвани преди всичко във войната, в пощенските услуги и лова. А и по-голямата част от хората са нямали достатъчно средства, за да ги закупят и да ги отглеждат. Следователно по пътищата се виждали много повече магарета, отколкото коне.

В движението по пътищата участват и болните, тръгнали на поклонение към светилища и прочути храмове, както и хора на път към известни термални местности. Все аспекти от Античността, които се доближават много до нашия модерен свят.

Тези, които вървят пеша, се придвижват и на „автостоп“. В повечето от случаите ги качват селяните с каруците. Това е изключително бавно пътуване, отегчително и досадно за човек с чувствителни уши — каруците скрибуцат ужасно!