Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (67)

Да се омъжиш на десет години

Тройката, двете жени и бъдещият съпруг на едната от тях, току-що е свила зад ъгъла. Не са забелязали девойката, която минава покрай градската стена. От дрехите й разбираме, че е жена от ниските слоеве. Придвижва се с наведена глава, увита в palla, много по-скромна от тези на жените, които е срещнала. Върви след мъж, като спазва дистанция от няколко метра. Съпругът не я удостоява и с една дума. Той е много по-възрастен. Би могъл спокойно да й бъде баща. Но в що за свят живее тази жена? Сега ще открием. Това е свят, изпълнен със страхове и смърт, която дебне зад ъгъла, това е светът на милиони жени.

Все едно че римската жена е медал — от едната му страна е еманципираното й лице, което току-що описахме, а от обратната е традиционното лице. Две лица, които съжителстват в едно и също общество. Животът не е лесен за тези подчинени на традицията жени. Тяхното детство трае съвсем малко по времето на Траян, както и през цялата епоха на империята. Женят ги съвсем млади, понякога на тринайсет години, понякога дори на десет!

В тези случаи обаче съществува строга договореност между страните, която забранява на младоженеца да има сексуална връзка със съпругата дете — традиция, която вероятно винаги е присъствала в римския свят и ще бъде продължена и във византийския, защото знаем за мъже, които не спазват договорите, предизвиквайки вреди и трайни разкъсвания на момичетата.

Вледеняващият обичай да се принуждават жените да се омъжват в съвсем ранна възраст, дори преди пубертета, тоест преди още да могат да създават поколение (разпространен и досега в страните от Третия свят, преди всичко в ислямските), може да впечатли свикналия като нас с представата за жена, която се омъжва все по-късно. Понякога на възраст, в която римлянките често са били вече отдавна мъртви!

Всъщност това е една от големите разлики между нашето и онова общество. Защо ги карат да се омъжват толкова млади?

Причините са многобройни, но най-важната е следната: за да родят повече деца, тъй като много от децата ще умрат рано, а и майките им ще имат кратък живот. Твърде кратък…

Да караме поред. Детската смъртност в римската епоха е изключително висока, като в Третия свят, дори по-висока. В някои случаи се стига до 20 процента, тоест умира едно дете от пет още в първата година на живота.

Понякога процентът е дори двоен.

При проучванията на некропола на Портус на Изола Сакра (Остия) е открита една от най-пълните сбирки на останки от римляни, изследвани някога (2000 погребани, от които 800 с напълно запазен скелет). Учените са установили, че детската смъртност достига 40 процента в първата година на живота…

Следователно всяка римска двойка знае, че трябва да създаде много деца, ако иска да е сигурна, че ще оцелеят поне някои от тях. Законът също подтиква към това — първият римски император, Август, ставайки свидетел на заплашителния демографски срив, постановил, че за да се ползва от специални икономически облаги и данъчни облекчения, римската жена трябва да роди поне три деца (а освободената робиня поне четири!).

Дори да го иска, не е лесно за римлянката да достигне до този брой. И, разбира се, в това отношение не помага трудното забременяване, което, както се каза, изглежда е било разпространено в римското общество.

Страхът, че може да не забременее, изпитван от жената, последователка на архаичните принципи на Рим, се долавя в светилищата, свързани с женската плодовитост (обикновено разположени до вода или до някакъв извор с чудодейни свойства) и в оброчните предмети, открити от археолозите. Забелязва се целият социален натиск, който те усещат върху себе си…

Понякога причината за временното затруднение е лошото хранене, между другото, много разпространено през онази епоха. Но жените не знаят това и не могат да направят кой знае какво.

Освен това съществува и факторът време — жените виждат, че в сравнение с мъжете имат кратък живот. И причината са именно ражданията. При липсата на медицински познания и хигиена като днешните да родиш дете по онова време е геройско начинание.