Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (53)

Защо кехлибарът се харесва толкова много на римляните

Кехлибарът идва от Балтийските територии. Местните народи го събират по своите ледени брегове. Никой римлянин не рискува да отиде дотам. Прекалено опасно е. Но съществува широка мрежа от дребни местни търговци и „преносвачи“, които като мравки доставят парченцата кехлибар до Римската империя. Вървят по пътеки, които само те познават и които образуват Пътя на кехлибара. Европейският еквивалент на Пътя на коприната. По него минават милиони сестерции, истинско червено злато, което се стича към римската цивилизация. То пристига в Аквилея, важен военен град на империята, недалеч от днешния Триест. Тук обикновените парченца вкаменена смола се превръщат в шедьоври на ювелирното изкуство.

Всъщност янтарът не е открит от римляните. Бил е вече ценен преди шест хиляди години. Дори микенските жени и царе са украсявали телата си с кехлибарени накити. Така са правели и египтяните, и гърците, и етруските…

От смолата се изработват пандантиви, колиета, пръстени, зарчета за игра, малки предмети за тоалета на жените (кутийки за цветните прахове за лицето или чинийки във форма на мида с пластинка за кремовете). Също и съвсем малки статуетки. Към тях и техните високи цени са насочени стрелите на Плиний Стари: „… една статуетка от кехлибар, макар и малка, е по-скъпа от живи хора, и то добре сложени!“.

Защо янтарът се харесва толкова? Заради цвета му, заради това, че се среща рядко, но преди всичко заради електростатичните му свойства, които в Античността трябва да са изглеждали „магически“. Ако го потъркате, се наелектризира и привлича косите или космите на ръката. Напълно свръхестествено свойство. Гърците го наричали electron — оттам произлиза нашата дума „електричество“.

Търсен е от римляните, защото му се приписват и лечебни свойства. Като добър наблюдател Плиний Стари, голям естественик, загинал в Помпей при изригването на Везувий, с дълга военна кариера зад гърба си (вероятно се е сражавал и срещу хатите), потвърждава това предположение. В своята Naturalis historia^[1], известен природонаучен, почти енциклопедичен трактат, той пише: „… и днес още селянките, които живеят отвъд реката По, носят украшения от кехлибар за красота, но и заради техните лечебни свойства. Вярва се, че той лекува възпалението на сливиците и болестите на гърлото“.

Кехлибарът очарова. Днес все още е разпространено вярването, че от него минава главоболието, че гони кошмарите. Всичко това може би заради насекомите, които е „пленил“ в себе си.

Те, както е известно, са умрели преди четирийсет и пет милиона години, когато капките смола, произведени от праисторическите дървета, са ги обхванали във вечна прегръдка. Ние го знаем благодарение на научните изследвания, извършени от палеонтолозите. Но какво обяснение дават римляните за тези насекоми?

Оставаме учудени как Плиний Стари намира точното обяснение в епоха, в която думата „фосили“ още не е съществувала. Удоволствие е човек да проследи неговата рационална и дедуктивна мисъл, като на „инспектор Коломбо“.

„Кехлибарът се ражда от лимфата, която капе от вид бор… Че е бор, го доказва миризмата му, когато се потърка, и фактът, че гори точно като насмолена факла и издава същия аромат. Че първоначално е течен, го доказват и някои тела, които се виждат във вътрешността му, като мравки, комари и гущери. Те са се залепили и после, когато се е втвърдил, са останали затворени вътре.“

Това е обяснението на един умен римлянин. Много негови сънародници обаче биха ви дали тълкувание, свързано с митологията — парченцата кехлибар са сълзите, пролети от Хелиадите (дъщерите на Хелиос) заради смъртта на Фаетон, който пожелал да използва колесницата на Хелиос и паднал в река По… Неслучайно се споменава По. Защото всъщност дотам стига пътят, който тръгва от Балтика.

Очевидно нашият търговец не си задава тези въпроси. Той желае само да продава и да си гледа „бизнеса“. И е много способен. Успял е, благодарение на един германски информатор и на много добри контакти, да получи парчета необработен кехлибар, много редки, като ги е „отклонил“ от класическия им път, за да стигнат до него. Той самият е чакал на границата на империята. И си е струвало.

Качеството е най-доброто. Кехлибарът е от разновидност, наречена Falernum, защото има същия цвят като това ценно вино. Прозрачен е и напомня на варен мед.