Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (38)

Римско „летище“

Центурионът на кон достига най-сетне до Могонциак(Mogontiacum), днешния Майнц. Пред очите му величествено тече Рейн. Градът е възникнал на неговите брегове и представлява голямо речно пристанище.

Има един факт, който поразява. Забелязахте ли? Почти всички големи градове на Римската империя се намират край река или на морето.

В съвременната епоха не е така. Връзката с големите водни потоци не е съществена. В древността обаче — да. Водата е основна съставна част на значимите градски центрове. Било защото реката доставя необходим елемент за ежедневния живот и за всички занаятчийски и производствени дейности, било защото е идеално средство за транспорт в континента.

В древността реката е еквивалентът на модерните въздушни линии. По нея пътуват хора и стоки в по-големи количества и по-бързо, отколкото по пътищата, където превозните средства имат малка вместимост и са бавни.

Следователно Могонциак е истинско „летище“ на Античността, прародител на сегашното Франкфурт на Майн, каквито са и Лондон или Париж, през които преминахме („Хийтроу“ и „Шарл дьо Гол“). Многото плавателни съдове, които нашият центурион наблюдава покрай кейовете, се равняват на самолетите на нашите летища. С една разлика обаче…

Могонциак е и военен град, една от главните гранични опори на Римската империя. Между различните „граждански самолети“ се забелязват и много „изтребители“ и „военнотранспортни самолети“.

Всъщност Могонциак е едно от пристанищата на classis Germanica — флота на Рейн.

Римляните имат два вида флот — морски и речен, като вторият е не по-малко важен. На практика Рейн и Дунав не само имат стратегическо значение за търговията, те представляват и граници, което обяснява присъствието на леки и бързи патрулни плавателни съдове.

 

 

Именно тях наблюдава сега отблизо нашият центурион, докато преминава с коня си по изключително дългия кей.

В този момент се приближава една либурна (Liburna), която прави голям завой, за да се привърже за кея. Това е транспортен кораб с изящна форма, дълъг двайсетина метра, с нисък нос (подобен на „ютия“), порещ водата, и с кърма, снабдена с елегантна оцветена дървена извивка, напомняща масур, която се извисява нагоре в небето.

Голямото й квадратно платно е сгънато. Либурната се задвижва от няколко военни, които управляват греблата в съвършен синхрон. Отдалече плавателният съд прилича на стоножка, която се плъзга по водата. Чува се рязка заповед и дългите над четири метра гребла с лекота се прибират във вътрешността на плавателния съд. Либурната, маневрирана внимателно от кормчията, седнал в разположена на кърмата „колиба“, се приближава плавно до кея. Двама военни слизат със скок и завързват бързо въжетата за дървените кнехтове.

Сякаш недоволен от това, че дългото пътуване по Рейн е свършило, плавателният съд се движи бавно странично и издава продължителни скрибуцания между опънатите си въжета. После се предава и се „намества“ до кея.

Военните стават от местата си и събират екипировката си, оръжията, копията и даже лъковете, идеални за поразяване на врага на брега. Завършили са патрулирането си по реката и сега слизат по мостче отстрани на кораба.

Центурионът забелязва на носа „артилерията“ либурната — истински топ от онази епоха. Това е scorpio — голям „арбалет“ с триножник, какъвто видяхме във Виндоланда в Шотландия. Само че този модел е малко по-различен. Зарежда се чрез снабден с манивела странен механизъм, който задвижва нещо като „велосипедна верига“, способна да опъне здравото въже, мятащо стрелите. Прилича на творение на Леонардо да Винчи.

Невероятно е, все едно че наблюдаваме съвременен стражеви кораб с малко оръдие на носа.

Погледът на центуриона се отправя към другите закотвени плавателни съдове. Кипи трескава работа. Товарят се екипировки, палатки, хранителни припаси… Наистина предстои нещо голямо.

Докато мисли за всичко това, центурионът пришпорва коня си към крепостта на града, където е седалището на неговия легион — XXII Примигения. За няколко мига изчезва в тълпата, пробивайки си път между военните и цивилните, които носят торби и сандъци на пристанището.

Междувременно по реката преминават бързо два изключително леки римски кораба. Приличат на викингските дракари — имат гребла, много кръгли щитове на бордовете, а на носа — драконова глава, протегната напред.

Тези лесноподвижни плавателни съдове, които патрулират по Рейн, са истинските „изтребители“ на онази епоха. На светлината на залеза техните пъстри корпуси оставят две съвсем ясни следи. Приличат на комети, които се плъзгат безшумно по златистата повърхност на реката.

Зад двата кораба, отвъд брега, се простира територия с гъсти гори и войнствени племена, които живеят още в желязната епоха и са готови да ви направят на парчета, ако им дадете възможност.