Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (35)

Да убиеш баща си?

Една друга гробница покрай пътя е наистина зрелищна. Има формата на римски плавателен съд, който пори водата и на чийто нос има два илюминатора. Отпред, както при викингите, се издига главата на дракон. Отзад, върху „накъдрената“ кърма, се подава глава на мечка. Забелязват се и много гребци и в центъра на плавателния съд — пет огромни бъчви… Починалият е седнал в лодката и сочи с ръка към тях, сякаш иска да каже: „Вижте колко вино успях да продам… представете си колко съм забогатял“. Никой днес не би позволил да го изобразят така на гроба му, но в епоха, в която единствените неща от значение са били парите и социалното положение, този избор е нормален.

Така че можете да си представите какви мисли минават през главата на момчето на коня. В толкова конкурентно общество, което се интересува единствено от „банковата сметка“, синовете на богатите са в неизгодно положение. Докато бащата е жив, те са под неговата закрила, но и в неговата власт, и не могат нито да управляват, нито дори да разполагат със собствени средства. Нещо естествено, ако са още млади. Ситуацията обаче става деликатна и смущаваща, ако дълголетният баща продължава да държи юздите на имуществото, а синовете започват да побеляват. Докато бащата е жив, положението ще остане непроменено.

Следователно няма защо да се изненадваме, когато разберем, че някои синове са се опитвали да убият бащите си. Понякога причината са дълговете. Да убиеш баща си, заплащайки на наемен убиец или с отрова, означава най-сетне да отвориш сандъка със семейните ценности и да се разплатиш с кредиторите си.

С тези мотиви Мацедон, мъж, живял по времето на Веспасиан, оправдал убийството на баща си. Това престъпление предизвикало голям скандал и сенатът гласувал закон (Senatus consultum Macedonianum), който забранявал на когото и да било да дава заем на хора, все още зависими от бащите си.

Какво очаквало син, убил баща си? Ужасно наказание. Виновникът бил затварян в чувал със змия, петел, маймуна и куче, всичките живи. След това отворът се зашивал и чувалът бил хвърлян в реката.

Това наказание било прилагано изключително често в Рим. Има сведения за изпълнението му от времето на Константин и Клавдий, който, според Сенека, „зашил в чувала“ за няколко години повече отцеубийци от всички свои предшественици.