Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Юдит Филипова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- danchog(2014 г.)
Издание:
Автор: Алберто Анджела
Заглавие: Imperium
Преводач: Юдит Филипова
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Историография
Националност: италианска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20 януари 2014
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-257-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025
История
- —Добавяне
Магистралите на древността
Но какво е било специалното на римските пътища?
Това, което учудва най-много, е, че концепцията на римляните за тях е невероятно подобна на нашата.
Доказателството е пред очите ни всеки ден. Ние не го забелязваме, но в града продължаваме да използваме римските пътища, за да отидем на работа, в центъра, за да заведем децата на училище, за да пазаруваме, а също и да излезем сред природата или в отпуск. Понякога асфалтът просто е покрил древната отсечка, направена от римските инженери, или минава успоредно до нея.
Достатъчно е да споменем прочутите консулски пътища като Фламиния, Касия, Апия, Салария, Аурелия…
Освен това съществува и цяла мрежа от по-малки връзки между селищата, която и до днес не е променена. Това показва колко правилно са проектирали римляните. Техните нужди са били подобни на нашите, защото и светът им е бил подобен на нашия…
Ако се вгледате в някой от консулските пътища като Апия, който е прав в продължение на километри, ще си дадете сметка, че римските инженери вече са били възприели модерната концепция за магистрала. А тя е артерия, която пресича територията по права линия, оставя встрани по-малките центрове и не се спира пред пречки като долини, планини, скали. Преодолява ги по ефектен начин (докато преди това съоръжението се е съобразявало с терена, заобикаляло е пресечените местности, следвало е хребетите и т.н.).
Всъщност, когато римляните трябвало да построят важен за легионите и икономиката път, те не се приспособявали към природата, а нея приспособявали към своите нужди. Събаряли цели крайбрежни хребети (като „Отрязъка“ при Терачина — огромна част от скала, разрушена с кирки по нареждане на Траян, за да може да премине оттам Апия). Прокопавали тунели (като галерията при Фурло в областта Марке по заповед на император Веспасиан, където и днес могат да се видят следите от римските „скалпели“). Изсичали пътища и арки направо върху скалистите склонове на планините (като в Донац в областта Вале д’Аоста)…
Все в планините римляните строели пътища, които преминавали превали на почти 2500 метра надморска височина (като този при Гран Сан Бернардо), използвани после в продължение на векове за каруците преди появата на автомобилите. Виадукти, арки, мостове позволявали да се преминава относително бързо през долините и превалите, запазвайки наклон максимум от 8–9 процента (само в изключителни случаи се стигало до 10–12 процента.)
Поради това пътищата, построени от римляните (това никога не се изтъква достатъчно), са представлявали истинска революция — те обединили Европа със стабилна, устойчива мрежа, „изобретение“, което е останало дори в езиците. На латински език пътят се наричал via strata, тоест път, застлан с плочки, откъдето на италиански има две думи — via и strada, на английски думата е street, на немски — Straße.