Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Impero. Viaggio nell’Impero di Roma seguendo una moneta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
danchog(2014 г.)

Издание:

Автор: Алберто Анджела

Заглавие: Imperium

Преводач: Юдит Филипова

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Историография

Националност: италианска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20 януари 2014

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-257-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7025

История

  1. —Добавяне

Магистралите на древността

Но какво е било специалното на римските пътища?

Това, което учудва най-много, е, че концепцията на римляните за тях е невероятно подобна на нашата.

Доказателството е пред очите ни всеки ден. Ние не го забелязваме, но в града продължаваме да използваме римските пътища, за да отидем на работа, в центъра, за да заведем децата на училище, за да пазаруваме, а също и да излезем сред природата или в отпуск. Понякога асфалтът просто е покрил древната отсечка, направена от римските инженери, или минава успоредно до нея.

Достатъчно е да споменем прочутите консулски пътища като Фламиния, Касия, Апия, Салария, Аурелия…

Освен това съществува и цяла мрежа от по-малки връзки между селищата, която и до днес не е променена. Това показва колко правилно са проектирали римляните. Техните нужди са били подобни на нашите, защото и светът им е бил подобен на нашия…

Ако се вгледате в някой от консулските пътища като Апия, който е прав в продължение на километри, ще си дадете сметка, че римските инженери вече са били възприели модерната концепция за магистрала. А тя е артерия, която пресича територията по права линия, оставя встрани по-малките центрове и не се спира пред пречки като долини, планини, скали. Преодолява ги по ефектен начин (докато преди това съоръжението се е съобразявало с терена, заобикаляло е пресечените местности, следвало е хребетите и т.н.).

Всъщност, когато римляните трябвало да построят важен за легионите и икономиката път, те не се приспособявали към природата, а нея приспособявали към своите нужди. Събаряли цели крайбрежни хребети (като „Отрязъка“ при Терачина — огромна част от скала, разрушена с кирки по нареждане на Траян, за да може да премине оттам Апия). Прокопавали тунели (като галерията при Фурло в областта Марке по заповед на император Веспасиан, където и днес могат да се видят следите от римските „скалпели“). Изсичали пътища и арки направо върху скалистите склонове на планините (като в Донац в областта Вале д’Аоста)…

Все в планините римляните строели пътища, които преминавали превали на почти 2500 метра надморска височина (като този при Гран Сан Бернардо), използвани после в продължение на векове за каруците преди появата на автомобилите. Виадукти, арки, мостове позволявали да се преминава относително бързо през долините и превалите, запазвайки наклон максимум от 8–9 процента (само в изключителни случаи се стигало до 10–12 процента.)

Поради това пътищата, построени от римляните (това никога не се изтъква достатъчно), са представлявали истинска революция — те обединили Европа със стабилна, устойчива мрежа, „изобретение“, което е останало дори в езиците. На латински език пътят се наричал via strata, тоест път, застлан с плочки, откъдето на италиански има две думи — via и strada, на английски думата е street, на немски — Straße.