Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (212)

Корабокрушението

Плавателният съд вече е натоварен. Капителите са обърнати като чаши върху основите на колоните. Подредените една до друга мраморни „купи“ напълват трюма. Когато отново навлизат в открито море, корабът е много натежал и се движи трудно. Курсът ги води на север, покрай брега.

Вече се смрачава и водата започва да се надига. Тъмни облаци закриват звездите, а морето се вълнува все повече. Невъзможно е да се продължава напред. С приближаващата се нощ би било лудост да се упорства. Екипажът се опитва да намери подслон в спокойните води между два носа.

Но вятърът и вълните тласкат кораба към брега. Платната са събрани, един от екипажа продължава да хвърля и да изтегля лота от водата. Това е въже с оловна тежест в края. То позволява да се установи дълбочината, като се измерва колко от него е потънало, когато тежестта стигне дъното.

Друг моряк върти манивелата на помпата, изчерпвайки водата, влязла в трюма. Но корабът вече опасно се е приближил до сушата. В полумрака Алексис и другият търговец ясно виждат бялата пяна на прибоя върху бреговата ивица.

Един член на екипажа хвърля котвата, за да се помъчи да задържи движението на кораба. Но това се оказва безполезно. С кърма, обърната към сушата и нос към водната шир, той подскача като в някакво „родео“ върху вълните, които морето запраща срещу него.

После настъпва изненадващ обрат. Килът се удря в нещо, вероятно в скала на дъното. Плавателният съд се завърта и се наклонява на една страна, блъскан от вълните. Товарът се премества в единия край на трюма и равновесието се нарушава.

Алексис с ужас забелязва, че корабът продължава да се накланя. Ударът трябва да е разкъсал борда му, защото той като че ли „присяда“ в морето. От помпата излиза обилна струя. Сякаш от някакъв вътрешен кръвоизлив…

Прекалено късно е да се правят други маневри, водата вече залива палубата. Когато достига до големия отвор, който води към трюма, нахлува с грохот вътре. Това е краят. Да се спасява кой както може… Корабът потъва в морето като камък.

Алексис и всички останали сега са във водата. Не е било необходимо да се хвърлят в нея, морето само е дошло на борда да ги „прегърне“. Всичко това се случва в мрак. Мъжете са на повърхността на бурните вълни и течението. За щастие, всички се спасяват. Плажът е много близо.

Плавателният съд поляга на дъното, което нежно го приютява. За няколко десетки години той ще изчезне, изяден от морето и от мекотелите, наречени „червеите на корабните останки“. От това злощастно пътуване ще остане само товарът. Той е още там.

Онова, което поразява, е колко много е променен пейзажът около останките на кораба. Там, където се е случила драмата, сега има дълъг плаж, изключително елегантен, близо до град Чешме, с чадъри, беседки, павилиони и дори танцьорки, които привличат клиентите. Но достатъчно е да се отдалечи човек на 50 метра от брега, за да открие на дъното великолепните капители само на четири-пет метра дълбочина. Това е едно от най-хубавите видения, които могат да се появят пред човек, който плува или се гмурка.

Не е много ясно защо товарът не е бил изваден. Вероятно, тъй като всичко се е случило през нощта, не са могли да открият кораба. Или, като се има предвид близостта на кариерите, са преценили, че ще струва по-малко да се поръчат нови капители, отколкото да се губят пари и време в опити да се извади товарът от прочутите urinatores…

Алексис и неговият приятел са се спасили, улавяйки се за малката лодка на борда. И сега, в шок, седят на брега измръзнали, докато в морето бушува буря.

Много скоро ще тръгнат към пристанището, към което се бяха отправили, за да потърсят помощ. А нашата сестерция къде е отишла? На дъното на морето ли? Не, тя е още в търговеца — останала е в кесийката, окачена на колана му. Но много време е била потопена в студените и тъмни води.

След дълго вървене двамата търговци на мрамор и екипажът са приети и подслонени в малкото пристанище. И точно по време на този престой се е наложило Алексис да си купи чисти дрехи.

Така сестерцията е преминала в нови ръце. Сега се намира в платнена торба заедно с други монети и дрънка по пътя в ритъм с крачките на един мъж.

Мъжът е управител на магазина, освободен роб, и носи парите от деня на собственика, своя господар. Този вид отношения са много разпространени. Те са полезни и за двамата, преди всичко за освободения роб, който по този начин е получил едно рамо от своя бивш господар, за да навлезе в „света на работата“…

Собственикът е богат мъж, който развива много дейности и притежава пет плавателни съда, чрез които търгува с главните пристанища на Егейско море. Утре, след като отмине лошото време, и той ще се качи на кораб за Атина. Ще носи заедно с другите стоки ценна партида коприна, идваща от Александрия, и бродерии, току-що пристигнали от Антиохия.