Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (211)

Адът на кариерите

Рано на следващия ден двамата търговци са отново на борда на кораба, насочил се към една мраморна кариера. Около Ефес има поне четирийсет, включително прочутата кариера на Теос (днешния Сигачик), където се добиват две специални разновидности мрамор — африкански и сив африкански. Това е съвършено различен свят, самото преддверие на ада.

Кариерата се намира зад скалист хребет, там, където свършва пътят. Но вече се чува шумът от ударите с чук на робите, които работят. След като преминават през хребета, двамата достигат до мястото на охраната при входа на кариерата. Спира ги мъж с дълга брада и с оцелял кичур коса на оплешивяващата глава. Той е въоръжен и им иска акредитивни писма. После, след като прочита пропуските им, ги пуска да минат.

Търговецът със сестерцията не се чувства комфортно, няма да свикне никога с тези сцени. Десетки, може би стотици роби са впрегнати в работа. Някои в сянката на стената, някои на слънцето, което започва вече да напича скалата. До тях минава ранен мъж, подпомогнат от други двама, които го водят към бараката на охраната. Мъжът е почти припаднал — парче скала се е забило в окото му.

Работата тук е изключително опасна и не допуска спиране. Истинска поточна линия.

Първият етап е да се издълбаят бразди с най-обикновени секачи и чукове. Това е най-убийствената работа. После в браздата се пъхат дървени клинове и отгоре им се полива вода. Дървото постепенно се издува и разцепва скалата точно на определеното място, като отделя от нея огромни блокове от по пет-шест тона. После блоковете се преместват, като се използват дървени лостове или малки кранове. Да те заболи сърцето, като гледаш да работят деца, слаби, лишени от бъдеще. Това е нечовешко. В тази епоха има много чудеса, но и много голяма жестокост…

Едно момченце си избърсва носа с ръка и после се затичва да вземе вода за възрастен роб. Някакъв пазач му крещи, взима камък и го замерва, но не го уцелва. Малкият е по-пъргав от неговата злоба. На тези места стражите се отнасят много жестоко към робите. Охранителите често се превръщат в истински надзиратели по силата на онзи перверзен психологически механизъм, който кара някои хора да изпитват удоволствие от чуждото страдание.

Алексис и колегата му са дошли да вземат няколко постамента и капитела, които са поръчали. Минават покрай сектор, където роби в редица удрят с кирки скалата, издълбавайки дълбоки бразди. От малко повече от двайсет години в римските кариери има нова технология за увеличаване на производителността. Въведена е кирка с по-остър връх и по-тежка, така че да навлиза по-дълбоко в твърдия мрамор. Използвайки този инструмент и нареждайки се в редица, робите работят по-ефективно. После блоковете биват остъргвани, без да се завършват докрай. Голямото нововъведение е това, че не се чакат специални поръчки, а предварително се оформят по шаблон незавършени колони, капители, саркофази. Правят се серийно, складират се и се изпращат на различни места в империята, където в малки работилници каменари ще ги доизработят според вкуса на поръчителите. Едната страна на саркофазите е двойно по-плътна от другата. В тази дебелина е включен капакът, който каменарите от работилниците на съответния град ще „извлекат“ с чукчета. Всъщност това е прединдустриална система на серийно производство по калъп, не, разбира се, по отношение на технологията, а по концепцията.

Двамата търговци са привлечени от любопитна дървена структура, която вдига голям шум. Приближават се. Прилича на въртящо се водно колело, задвижвано от поток, като при мелниците. Но е различно. Чрез система от зъбчати колела, която много напомня механизмите на Леонардо да Винчи, движението на колелото задейства трион, който постъпателно реже на парчета мраморен блок. Изненадани сме. Та това е машина за разрязване на камък… Следователно древните са били напълно в състояние да я изработят и да спестят труда на хората. Има само един роб, който работи с нея. Защо не са прилагали тази технология повсеместно?

Съществуват все пак някои примери за „автоматизация“ на дейности в римската епоха. Например в Барбегал, Франция. Там система от колела, задвижвани от вода, привежда в действие няколко мелници, както и нещо като „влек“ с плъзгачи, който пренася торбите със зърно.

Основното възражение на римляните би било: за какво ни е автоматизацията? Имаме си робите, които извършват същата работа, без никакво заплащане… Може би именно това е възпряло разпространението на технологиите, които, както показват археологическите находки, не са им били чужди.

Автоматичната система за рязане на мрамор е изобразена върху саркофага на мъж, живял именно в Ефес. Саркофаг… естествено, от мрамор.

Поръчката на двамата търговци е изпълнена — трийсет и осем коринтски капитела с грубо изчукани листа, които подлежат на довършване. Няма да е необходимо много време да ги натоварят на техния кораб, само няколко часа. Ще ги прекарат под навеса на малка странноприемница, където обикновено купувачите остават през нощта. Тук, докато търговецът, в когото е нашата монета, чака, като си приказва и пие вино, другият се уединява с келнерката и я завежда на горния етаж. Това е нещо нормално, очаква се всички келнерки и собственички на заведения да са готови да правят секс, точно като проститутки.