Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (208)

Смъртта на императора

Този, който взима сестерцията, е симпатичен на вид мъж с посребрени коси, с предразполагаща усмивка, с трапчинки на бузите. Казва се Алексис и е търговец на мрамор. Заедно е със свой колега, слаб човек с къдрава коса. Това е последният им обяд в Антиохия. Корабът им трябва да отплава след малко. Всичко е било наред — от сънищата до божествените знаци, до свещенодействията… Има разрешение от боговете да се замине.

След два часа са на големия търговски кораб, който вдига платната и се отдалечава от брега. Събличат хубавите си дрехи. На борда те не са необходими, само се развалят. Както и обувките — и двамата носят caligae. Когато ги събуват, забелязваме нещо любопитно — стъпалата им са на цветни „ивици“. Това е детайл от ежедневието, за който обикновено не можем да прочетем в учебниците по история. Тънките ленти от кожа, които овързват краката на римляните, не им позволяват да почернеят целите от слънцето и оставят бели следи по тях.

По този повод, при вида на всички тези кожени връзки и ленти спонтанно възниква въпросът: не е ли малко трудно да ги слагаш и сваляш тези сандали? Отговорът е: не. След като веднъж се пъхне кракът и се стегнат връзките така, че да не пречат, човек върви спокойно. Когато пожелае да си ги свали, достатъчно е просто да се разширят първите ленти и да се измъкне кракът като от обикновена обувка. Всъщност сандалите на римляните са просто кожени обувки с много „отвори“.

Да стоят голи на борда е нещо нормално, особено при този климат.

По време на плаването трябва много да се внимава за лъжливите нощни фарове. Селяните, рибарите и овчарите често палят огньове. По този начин, когато падне мрак, моряците мислят, че там има пристанище. Всъщност това са места, където корабите могат да заседнат, така че да бъдат нападнати и обрани както хората, така и товарите. Тези набези са невероятно чести. Затова император Адриан и още повече неговият наследник, Антонин Пий, ще издадат много строги закони. Специално Антонин Пий ще постанови, че ако нападението е извършено с много насилие и ако стоката има голяма стойност, извършителите ще бъдат осъдени на бой с тояги и изпратени в изгнание за три години, ако са свободни и заможни. А ако са бедни, на три години принудителен труд. Ако са роби, отиват направо в мините… Законът, както вече имахме възможност да кажем, съвсем не е еднакъв за всички, той е „еднакъв“ само за висшите класи…

Алексис, търговецът на мрамор, се е излегнал на кърмата под тента, опъната, за да прави малко сянка. Люлян от движението на плавателния съд, той наблюдава отраженията на светлината върху кила. Приличат на пламъци от огнище и създават впечатлението, че корабът се движи върху огнено легло. После постепенно затваря очи и заспива. От дясната му страна бавно се плъзга брегът на бъдещата Турция.

Събуждат го възбудените гласове и вълнението на екипажа. Всички сочат голяма група кораби, пуснали котва на рейд в залива на Селинунт (днес Газипаша). Това е флотът на императора. Какво прави тук, на това толкова безлично място? На брега няма светилища, нито дворци. Има само гори и тихи плажове, където костенурките идват да снесат яйцата си. Защо Траян е тук? На борда всички си задават този въпрос, но не могат да му отговорят.

В действителност на сушата се развива драма. Траян умира. След завръщането си от Месопотамия в Антиохия е получил удар, от който се е парализирал частично. Поверил е контрола на операцията на изключително добър командващ. Това е Адриан, бъдещият император. После е потеглил с флота заедно с императрицата Плотина, за да се върне в Рим и да се радва на заслужения триумф в своята столица. Но по обратния път състоянието му се е влошило. Наложило се е да потърсят най-близкото пристанище, за да го свалят на сушата.

За мнозина това не е изненада. Здравето му се е разклатило видимо в последно време. Един необикновен бронзов бюст на император Траян, изложен на форума в Анкира (днешна Анкара) и намерен от археолозите, ни го показва може би в последните седмици от живота му. Той е много различен от статуите и портретите, които се виждат върху монетите (включително и нашата сестерция).

Лицето му е опънато, под очите кръгове, бузите хлътнали, скулите изпъкнали, носът стърчи, няма я хармоничността на чертите от младежките години. Кожата му е изтъняла и бръчките са набраздили челото му. Разбира се, това са белезите на възрастта на човек, който е стоял под дъжда, брулен от вятъра и от бурите в пустинята, докато е воювал рамо до рамо с легионери с четирийсет години по-млади от него. И въпреки това изглежда доста по-стар за своите шейсет и две години. Има много физически проблеми и е изисквал прекалено много от своя организъм.

Почти сигурно е, че накрая се е предало сърцето. При липсата на подходящи лекарства пациент като него, поразен вече от удар, е нямало как да се справи…

Според Джулиан Бенет^[1] възможно е да го е поразила силна инфекция в Месопотамия. Античният историк Флавий Евтропий смята, че е страдал от вътрешни кръвоизливи. Фактът, че един от неговите най-близки и доверени ординарци, Марк Улпий Федим, е починал едва три дни след него само на двайсет и осем години, би могъл да означава, че наистина е ставало дума за инфекция. Която е нанесла последния удар на един вече много отслабен организъм.

Траян никога не е посочвал ясно свой приемник. Но непосредствено преди смъртта си осиновил Адриан, откривайки му пътя към императорския трон. Това твърдение не е доказано. Дълго време се е смятало, че неговата съпруга Плотина, императрицата, е организирала тази приемственост, обявявайки, че е направил този завет на смъртното си ложе. Никога няма да узнаем истината…

Заливчето с пристанището на Селинунт изчезва от погледа ни, а с него и императорският флот. След ритуалните церемонии тялото на императора ще бъде кремирано тук и златната урна с праха му ще бъде занесена в Рим с неговия кораб. За да бъде поставена в основата на Колоната на Траян в сърцето на града. Траян, макар и мъртъв, ще „изживее“ своя триумф. Ще бъде организирано голямо триумфално шествие, което ще пренесе неговото изображение през Рим…

Така умира optimus princeps. Този, който ни позволи да направим уникалното пътешествие по време на апогея на Римската империя, този, който я направи повече от всякога богата, обширна, могъща и всяваща страх.

Бил е различен от всичките свои предшественици. Всъщност той е бил първият провинциалист (въпреки че император Клавдий, родом от Лион, не е бил точно „италиец“), дошъл е от Испания с изненадваща глобална и „модерна“ визия за империята. Поразява преди всичко с личността си. Бил е обикновен войник, свикнал на трудностите и на дисциплината. И е бил преди всичко скромен човек, способен да сяда сред публиката в Циркус Максимус, да се задоволява с дажбата на войниците и да се храни заедно с тях. Бил е способен дори да даде от личните си средства, за да помага на децата в нужда.

Данте ще го спомене в X песен на „Чистилище“. А обикновените хора ще го помнят в продължение на векове като справедлив човек, най-добрия от императорите, optimus princeps.