Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (200)

Среща с императора

Индуският търговец прибира сестерцията в кутия и я изважда чак когато заминава на дълго пътешествие към Персийския залив, към устието на Ефрат. Чул е от араби, с които редовно си разменят стоки, че в Месопотамия нещата са се променили, че властта на партите залязва. Има голямо объркване, римляните са превзели северната част и триумфално напредват навсякъде. Вероятно ще я завладеят цялата (нещо, което наистина ще се случи). Индусът знае, че римляните много ценят стоките, които той може да достави (и плащат добре), говорил е надълго за това с Юний Фауст Флор и с другите търговци. Затова е решил да замине. Може би ще може да установи нови контакти и да сключи изгодни сделки. А ако римляните стигнат до южната част, той иска да бъде сред първите, за да си осигури най-добрите канали. Това е качествена промяна, която би могла да го направи много богат. Трябва да опита.

Така че се качва на кораб с арабски търговци, които познава и които се връщат там. Монетата е отново на път…

Пътуването до Персийския залив минава без проблеми.

След това корабът се насочва към най-южната част на Месопотамия, където водите на Ефрат и Тигър се сливат в обширна влажна област (днес крайната точка на Ирак). Там се намира пристанищен град от „Хиляда и една нощ“. Това е Харакс, истинско място за среща на два свята. Тук се контролира целият поток от стоки, който от Месопотамия отива към Индия по море и обратно. Градът е толкова важен, че е независим, нещо като самостоятелно царство, Монте Карло на Персийския залив. И точно в него нашият търговец очаква римляните.

Правилно е прозрял. В разстояние на няколко месеца желанията му ще се сбъднат. Ситуацията в Месопотамия се променя главоломно. Траян прилича на трамбоващ валяк. Новините се следват във френетичен ритъм.

Императорът продължава своето нашествие, започнало предишната година. От бреговете на Средиземно море е пренесъл, дори през пустинята, предварително сглобени мостове, чрез които е преминал през Ефрат. Колосално начинание. Войската му е превзела градове с известни имена като Ниневия и Вавилон…

После флот от петдесет кораба слиза надолу по Ефрат. Плавателните съдове са теглени с валяци и други съоръжения над 30 километра по сушата, за да преминат от Ефрат в Тигър. Така изненадващо превземат град Селевкия и столицата Ктезифон… Царят на неприятелите панически избягва, като изоставя в града и златния си трон, и дъщеря си, взета в плен от Траян.

Римският император става абсолютен господар на Месопотамия. Знае се и от монетите с надпис PARTHIA CAPTA^[1] (Партия била царството на партите, най-върлите врагове на Рим, сега пометени).

Римляните побеждават благодарение на военната си организация. Дори днес да се влачат мостове и лодки в пустинята не е лесно начинание. Но за победата им допринасят и разногласията в царството на партите.

Траян е на върха на кариерата си. Империята е достигнала най-голямото си разширение. Това се случва именно в този момент, през тези месеци — между пролетта и есента на 116 г. сл.Хр.

Не минава много време и в Харакс пристига друга вест, още по-гръмка — императорът е на път към града…

Настава трепетно очакване. Досега само един владетел от Средиземно море е стигал дотук, преди повече от четиристотин години. Това е бил Александър Велики. Именно той е основал града, като му е дал името… „Александрия“, както е правел винаги. Сега пристига Траян.

Римският император е вече в града. Неговият цар, Атамбел, е изпълнил ритуал за подчинение и царството му официално се е задължило да плаща данъци на победителя. В Персийския залив се появяват военните знаци на Рим.

Сега Траян се отправя към пристанището. Цялото население от ниската част на града е по прозорците или се трупа навън, за да го посрещне. Първи пристигат конниците, войниците и легионерите, които овладяват пристанището. Няма напрежение, но все пак е война и не може да се рискува. Накрая, ето го и Траян. Пристига на кон, ограден от своите телохранители, също на коне. Носи великолепна лъскава ризница с украшения, които проблясват при движението на коня. Траян поразява с… нормалния си вид. Тук хората от хилядолетия са свикнали да виждат всемогъщи царе, които са подчертавали по всякакъв начин, че нямат нищо общо с обикновените хора. Траян е различен. Не се прави на могъщ владетел, а се държи като всеки друг, усмихва се, вдига ръка да поздрави тълпата. Хвърлят му цветя и хората го приветстват. Както биха правили с който и да е победител в крайна сметка. Нещо, което присъстващите забелязват, са белите му коси. Траян ги има от много години, побелял е преждевременно. Белег, който позволява на всички да го разпознаят на бойното поле. Включително и неприятелите. След няколко месеца, по време на конна атака, която ще командва той самият срещу град Хатра, вражеските стрелци ще забележат побелялата му глава и ще се опитат да го убият. Вместо това ще поразят няколко души от личната му гвардия. Това позволява да се разбере от какво тесто е замесен Траян. Той е на шейсет и две години и не се щади. Сражава се с открита глава, втурва се в атака на кон, върви пеш, храни се заедно с хората си и заедно с тях понася несгодите. Затова е много обичан. Но и затова изглежда доста по-възрастен. Има много бръчки, очите му са хлътнали.

Забелязва го и индуският търговец, който е в първата редица покрай пристанището. Пристигнал е тази сутрин, за да изпрати сънародниците си, отправили се точно към Музирис. Вероятно това е последното превозно средство, което заминава, после ветровете ще се обърнат в обратна посока. Данданията, създадена от пристигането на римския император, го е спряла на вълнолома, близо до кораба. Но сега той е отплавал и бавно се отдалечава.

Търговецът с безпокойство забелязва, че шествието с императора и неговия конвой се насочва точно към него и се спира на няколко метра. Той, както и всички наоколо, стои неподвижен и го гледа вцепенен. От шествието забелязват отдалечаващия се кораб. Казват на Траян, че това е последният за този сезон за Индия и че насмалко е нямало да го види.

Докато войниците правят кордон с насочени за бой оръжия, императорът слиза от коня и се приближава до ръба на вълнолома, заобиколен от телохранителите. Гледа водите на залива, платното, което се плъзга върху водата, и възкликва: „Много съм стар, за да отида в Индия като Александър Велики!“. Казва го сякаш на себе си, но достатъчно силно, за да го чуят всички и за да бъде тази негова мисъл записана и да достигне до нас.

Индуският търговец разбира, че пред него се разкрива невероятна възможност и че трябва да направи нещо. Не говори латински, но може да даде да се разбере, че има контакти с римския свят. Изважда нашата сестерция и я държи високо, като я показва на антуража на Траян.

Императорът се обръща, за да се върне при коня, но забелязва блясъка й. Разбира, че става въпрос за римска монета. Любопитно му е, че вижда тук сестерция, затова прави знак на един от стражите, като посочва търговеца. Здрава ръка издърпва от ръката му сестерцията и я подава на императора. Сега Траян я държи и я разглежда, като я върти. Усмихва се. Спомня си добре периода, когато е изсечена. После я стиска в юмрука си и се взира в морето с онова платно, което се насочва към Индия. Не знаем за какво си мисли. Но много историци смятат, че една от причините, тласнали Траян да стигне дотук, до тези толкова отдалечени от Рим брегове, намиращи се между днешния Кувейт и Иран, е и икономическа.

Прогонвайки партите, които са изпълнявали ролята на филтър за всички стоки, идващи от Ориента, той е постигнал три цели: победил е много голям враг; премахнал е огромните надбавки в цените, налагани от партите за всеки продукт, минаващ през ръцете им (това са приходи, които после служат за финансиране на войните срещу Рим); овладял е търговския трафик от Индия, от Китай и от Далечния изток.

Всъщност точно това е направил и с нахлуването в Дакия — сдобил се е със златните мини и е прогонил яростен неприятел.

Изглежда, че след посещението си в пристанището на Харакс Траян се е върнал във Вавилон, за да уреди икономическия аспект на директния пазар с Ориента, като между другото е определил данъците и тарифите, които трябва да се плащат по прекия път между Рим и Индия (и Китай).

Траян дава монетата на един от телохранителите си и се качва на коня. Войникът я подхвърля на търговеца. Много скоро шествието се отдалечава, като оставя индуса замаян от срещата.

Сестерцията, минала досега през толкова много ръце, от тези на роби до тези на философи, проститутки и легионери, не е завършила още своя път.

Индуският търговец има силен нюх за сделки и след като е установил някои обещаващи контакти, се е освободил от сестерцията. Тя е напълно безполезна в Индия, защото има малка стойност (ако ставаше дума за златна монета, нещата щяха да бъдат съвсем други). Така че една сутрин в едно магазинче в Харакс търговецът заменя красива метална кутийка с римска ключалка и малка скулптура от слонова кост на неговия град, към която добавя и нашата сестерция.

Ръката, която поема монетата, е убила много хора през тези седмици. Тя е на центурион. Храбър мъж, който ще се помни и в съвременната епоха с един свой подвиг. Бил пленник в Аденистра, когато римските войски се показали на хоризонта, за да атакуват града, и успял да се освободи заедно със своите войници, да убие командващия на вражеския гарнизон и да отвори големите порти на селището. Така дал възможност на легионерите да влязат и да го превземат.

Центурионът ще се върне във Вавилон. Ще види Траян да извършва жертвоприношение в големите царски дворци, по-точно в стаята, където повече от четири века преди това е умрял Александър Велики. После ще присъства, когато ще пристигнат вестите за едновременните бунтове срещу римляните в много области на Месопотамия, и ще е свидетел на усилията на императора да си възвърне контрола над положението. Това ще бъдат мрачни месеци с масови избивания и от двете страни. И неговите ръце ще се изцапат с нова кръв, когато бъдат изравнени със земята градове като Низибия, Едеса и Селевкия. Войници, военнопленници, жени, старци и деца ще минат под меча без милост…

Точно като войските на САЩ в началото на инвазията в Ирак, римляните са се „разпрострели“ прекалено много, без да си осигурят тила в превзетите области. Атаките на партите, които са успели да се преустроят, са се оказали убийствени.

Траян побеждава главния си враг в голямо сражение, но не е в състояние да контролира толкова обширна територия. Затова ще реши да постигне с дипломация това, което не може да направи с оръжие. Ще постави начело на територията на Партия цар Партамас, васал на Рим, и ще се прибере „вкъщи“, в Римската империя. Много историци смятат, че е имал намерение да се върне в Месопотамия следващата година, за да разреши един път завинаги проблема.

Писмото, което ще изпрати до сената, е красноречиво. „Тази територия е толкова обширна и безкрайна и е толкова неизчислимо разстоянието, което я отделя от Рим, че нямаме как да я управляваме. Но даваме на народа цар, който е подчинен на Рим.“

И така, нашата сестерция ще поеме пътя към дома с римските легиони чрез дълги преходи през безкрайните пустини на Близкия изток. Докато стигне до бреговете на Средиземно море. Докато стигне до Антиохия.