Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (176)

Пристигане в Картаген

Топлият африкански вятър, който гали лицата на моряците и пътниците, носи със себе си аромата на земя, различен от онзи на бреговете на Поцуоли. Той няма уханието на европейските брегове. Тук се усеща сухата и прашна миризма на пустинята.

Картаген е влязъл в историята заради своята мощ и заради своя край. Основан от финикийците, станал суперсила в Средиземноморието със своите потомци, картагенците, той бил зачеркнат от римляните, които го разрушили до последния камък, като изсипали отгоре му дори сол, за да не може нищо от древната картагенска цивилизация да се възроди.

На негово място римляните построили съвсем нов град, който нямал нищо общо с пунийския. Това е било категорично и безвъзвратно обръщане на страницата на историята, едно от най-впечатляващите.

Все пак нещо е останало — пристанището, където сега влиза корабът Europa. Римляните го запазили и впоследствие използвали.

Първата част е обширен правоъгълник от седем хектара. Плаваме бавно във вътрешността му, теглени от лодка влекач, представляваща лодка с гребла, управлявана от шестима силни чернокожи. На вълноломите виждаме като във филм редица от закотвени кораби, които разтоварват стоки. Пред очите ни минават безредно много кадри от ежедневието на пристанището — докери с торби на гърба, собственикът на малка компания за корабоплаване, който мъмри свой подчинен, двама приятели, които се прегръщат сърдечно — единият току-що е слязъл от кораба. Мъж си гризе ноктите, седнал върху няколко торби, вързани с въжета, двама роби, един зад друг, носят дълъг прът с клатушкаща се на него амфора точно както правят ловците с отстреляната плячка… Лицата им обаче са характерни. Въпреки че Картаген е „международно“ пристанище, тъмната кожа и къдравите коси определено преобладават. Намираме се на друг континент.

Корабът преминава през правоъгълния басейн и навлиза в ръкав със странна и много оригинална форма — прилича на космическа база от филма „Междузвездни войни“. Формата му е съвършено кръгла с кръгъл остров в средата. От доковете наоколо са излизали военните кораби на картагенците. Дълъг покрив е закривал бърлогите на тези морски хищници. Той е съвсем бял и сякаш е дело на модерен архитект. От „кошера“ на тези отвори са можели да се „нароят“ сто и двайсет галери, готови за атака. В центъра, върху острова, е било адмиралтейството.

Римляните са запазили структурата на пристанището, но са променили употребата му — от военно то е станало търговско. На острова са издигнали храм, докато тесните и дълги докове за военните кораби са изчезнали, за да отстъпят мястото си на складовете за стоки. Внушителна колонада от африкански мрамор заобикаля водното кръгло огледало на пристанището. Гледката е великолепна. Представете си да се залее с вода площад „Свети Петър“ с прочутата колонада на Бернини и да се влезе там с платноход. Това е усещането, което изпитваш, когато си в пристанището на Картаген.

Завързваме нашия кораб между други два, единият идващ от Александрия, другият от Крит.

Сега кормчията и моряците са на кърмата, където върху малко олтарче изпълняват ритуал за благодарност за благополучното пристигане. Кормчията дроби някаква храна върху запаления огън и произнася свещени думи. Това се прави на всички плавателни съдове, както на тръгване, така и при пристигане в пристанището. По-късно обаче ще отиде в храм, за да даде оброк за избягнатата опасност. И няма да е единственият, който ще го направи.