Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (169)

Посока Картаген

Корабът вдига котва. Посоката е Картаген. Плавателният съд, на който се намира нашата сестерция, е navis oneraria, товарен кораб. Монетата е притежание на гръцки моряк. Как я е получил? По най-бързия и незабележим начин — откраднал я е.

Бил в термите и забелязал, че пристига богат търговец с няколко клиенти. Търговецът разправял за банкета, който бил организирал в къщата си предишната вечер, и казвал, че главата му още тежи от изпитото вино. Между другото, вино, което току-що бил донесъл самият той от Галия. При тези думи гръцкият моряк разбрал, че този човек трябва да е богат. Освен това забелязал, че е изморен и разсеян заради прекаляването със забавленията до късно през нощта. Идеална плячка. Изчакал го да се нареди на опашка, за да влезе в термите, и с бърз замах на ножа отрязал въжетата на кесийката, закачена на колана му. Класика! Но когато я отворил, разбрал, че търговецът въобще не бил глупав, защото, въпреки богатството си, се разхождал само с две сестерции в кесията. Очевидно добре познавал положението в Поцуоли.

Сега откраднатите неща са на сигурно място в кораба, увити в плат и пъхнати между две дъски. По-добре да не се доверява на колегите.

Морякът хвърля поглед към кърмата. Поцуоли с вилите на търговците, Бая с термите и Лукринското езеро с оргиите бавно се отдалечават. Ако преди е усещал кораба неподвижен под краката си, сега, на дълбокото, започва да усеща дишането на морето, което се надига и снишава. На борда вече няколко души се чувстват зле. Те са от трийсетте пътници, качили се в Поцуоли. Не е удобно да се пътува по море в римската епоха — не съществуват пътнически кораби. Отива се на пристанището и се чака, докато не тръгне някой плавателен съд в желаната посоката. Разбира се, за превоза се заплаща. Но обслужването на борда е много лошо — никакви кабини, нито легла, нито завивки. Спи се на палубата. И освен това няма никаква храна, трябва да си я носиш със себе си и да си я приготвяш сам. Пак се търпи, когато не става въпрос за дълги пътувания.

Римляните, ако могат да избират, предпочитат да усещат земята под краката си. Морето е среда, на която не се доверяват. Вярно е, че е много по-малко изморително да се пътува по море, не трябва да се върви с дни наред. Но мисълта, че можеш да умреш във всеки един момент при корабокрушение, е нещо, с което не могат да свикнат, за разлика от други, много „по-морски“ народи, като гърците и финикийците. Понякога обаче нямат избор заради продължителността на пътуването.

За да се отиде от Поцуоли до Александрия, са нужни около девет дни. Може да изглеждат много, след като със самолет днес трябват само три часа. Но имайте предвид, че става въпрос за дистанция от хиляда мили (морски), тоест малко по-малко от 2000 километра. По суша на римлянина са му необходими минимум два месеца, за да ги измине.

Нашето пътуване към Картаген ще бъде кратко — няколко дни корабоплаване, за да се достигнат бреговете на Африка при скорост от около шест възела, тоест горе-долу 11–12 километра в час (един възел отговаря на една морска миля (1852 метра) в час или малко по-малко от два километра).

Моряците се движат напред-назад върху кораба, който се казва, виж ти каква случайност, Europa и има типичната форма на товарно римско плавателно средство (oneraria). Тумбест е и на кърмата се издига огромна „къдрица“ с формата на въпросителен знак. Изваяли са я, като са й придали вид на лебед, който елегантно допира човка до шията си. Всички onerariae са украсени с такава скулптура.

Корабът има централна мачта с голямо квадратно платно. Над него друго, с триъгълна форма, по-малко, което използва и най-малкия полъх в дни на безветрие.

На носа на oneraria е поставена друга мачта, по-ниска, прегъната напред като копие на конник. Това е бушпритът, който също е снабден с малко квадратно платно, идеално за правене на маневри.

Командващият дава знак на моряците да опънат някои въжета, за да уловят по-добре вятъра. Тези кораби може и да са красиви, но не вървят като модерните яхти, те са транспортни, груби и малко тежки.

Но съществува ли колелото на руля? Не, нито румпелът — лостът, който държите с едната ръка, когато сте на малка платноходка. В действителност има нещо, което учудва. От Средновековието нататък всички кораби са само с един рул в центъра на кърмата. В Античността това „изобретение“ още не съществува. Корабите винаги имат два „руля“ отстрани на корпуса, на кърмата — единият вдясно, другият вляво. Приличат на две огромни гребла, поставени вертикално, които слизат във водата. И кормчията трябва да ги управлява и двете, с двете си ръце, все едно че е мотоциклетист. Така че неговото място е на върха на малка „кула“, разположена на кърмата.