Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (156)

Акведуктът на петте евро

Ако Рим е покорил света със своите легионери, с инженерите си е пуснал корени навсякъде. Римляните прилагат във всички завладени територии собствения си урбанистичен модел. А акведуктите са негов основен елемент. Цялата империя е осеяна с тях.

Днес само малко са останали неразрушени. Някои още функционират, като Аква Верджине в Рим, който, представете си, подхранва едно от чудесата на града и света — фонтана Ди Треви. Но захранва и други шедьоври, като фонтана Баркача на Бернини в подножието на стълбището на Пиаца ди Спаня… Изобщо шедьовър на Античността, който „дава живот“ на други шедьоври на изкуството.

Ако в съвременната епоха искате да се възхитите на най-зрелищния римски акведукт, все още прекрасно запазен, трябва да дойдете тук, в Прованс, където Квинт държи своята реч. Говорим за Пон дю Гар.

Съоръжението, което пресича река Гар, е наистина красиво и елегантно. Има три реда арки, един над друг. Изглежда така, сякаш е направено от карти за игра, толкова е хармонично и леко.

Може би никога не сте се замисляли, но този акведукт „се намира“ и във вашите джобове. Ще го видите, ако вземете банкнота от пет евро, всъщност ще видите същия като него. По принцип банкнотите на еврото би трябвало да изобразяват не конкретни паметници, а само архитектурни стилове, символ на европейската култура… И все пак е трудно да не си помислим за Пон дю Гар, като гледаме петте евро.

Неговите реални измерения са колосални. Представете си пет футболни игрища, малко по-тесни от нормалните, строени в редица. Ето, това са пропорциите на акведукта на река Гар. Дълъг е 370 метра и е висок 48. Това, което впечатлява, са трите нива арки — шест в долното ниво (едната от които висока колкото олимпийски басейн, тоест 25 метра), единайсет в средното и трийсет и пет в горното. Защо толкова много?

Зад естетическите съображения се крият точни изисквания на инженерството. Не само свързаните с разтоварването на тежестта и олекотяването на структурата.

Например последният ред арки, най-горният, служи и за да намали повърхността, изложена на вятъра. Все едно да пробиете дупки в платно на яхта. А дебелината на арките в основата стига до 6,5 метра — целта е да се даде отпор на течението на реката.

Фактът, че акведуктът е още непокътнат след две хиляди години, свидетелства за гениалността на проекта. Той е реализиран в 19 г. пр.Хр. от Агрипа, зет на Август, за да снабди с вода град Немаузус (келтско божество), днешния Ним.

На върха има канал, в който е текла водата. Днес прилича на дълъг тъмен и тих коридор с отрязъци светлина там, където липсват плочите от покрива. Но в римската епоха е можело да се чуе ромоленето. Всеки ден са минавали 35 000 кубически метра вода! Числото е толкова голямо, че не можем да си го представим. Затова нека дадем пример — нали ги знаете бутилките от половин литър? Е, добре, съберете на едно място 70 милиона и ще получите количеството вода, което е минавало оттук всеки ден… И това в продължение на шест века непрекъснато.