Алберто Анджела
Imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя (151)

В каретата…

За нас това е изненада. Колата е същата като дилижансите на пионерите, които виждаме в американските уестърни. Има квадратна „кабина“ с широки прозорци и четири големи колелета. Единствената разлика е, че пътниците се качват отзад. Каретата е украсена с рисунки и посребрени пластинки, изобщо — истинска лимузина от римската епоха. Името на този вид превозно средство е carruca.

Един роб отваря вратата и както е според римската традиция, мъжът влиза пръв, после се качва жената… Заемат удобно местата си вътре в каретата, настанявайки се един срещу друг (като в купе на влак) — той на „трон“, тя на удобен стол.

След като се затваря вратата, екипажът се качва… върху каретата. Освен кочияша, там има човек на Квинт, който сяда в центъра на покрива, и още един „асистент“, който се е разположил върху сандък с гръб към всички и държи нещо като копие, завършващо с кука. То вероятно служи за отместване на ниските клони или си е просто копие, не е съвсем ясно. Всъщност всички са въоръжени, тъй като по пътя е обичайно да се защитават от бандити. Кочияшът също е въоръжен. Той е дебел мъж, навъсен, напълно плешив, с кожени дрехи и тежко наметало.

Има нещо, което веднага забелязваме и което ни учудва — това са наточените остриета, които стърчат над гривите на конете. Истински сърпове, поставени вертикално, с острие, обърнато напред.

За какво ли служат? Не знаем.

Точно във Везон ла Ромен археолозите са намерили изваян релеф върху камък, който изобразява една от тези carrucae със сърповете. Наброяват се четири сърпа и се вижда как се извисяват до нивото на кочияша и на другите седнали върху превозното средство мъже. Може би служат за рязане на ниската шума, когато каретата минава под дърветата? Възможно е, но може би има друга цел, както ще видим след малко…

С вик и рязък удар на камшика кочияшът подкарва колата. В началото конете едва задвижват тежката carruca, но после, след като веднъж е тръгнала, всичко става по-лесно. Зад нея потегля друга кола с личния багаж на Квинт и съпругата му (а той е много) и няколко мъже на коне като ескорт. Истинска малка процесия. Минувачите я наблюдават с любопитство и се мъчат да надникнат през прозорчетата, за да разберат кой е вътре. Квинт, както изисква неговото положение, не обръща внимание на никого и гледа напред.

Големите колелета, стегнати с обръчи, драскат каменните плочи, които покриват улицата на града. На някои места, преди всичко на кръстовищата, неравната настилка предизвиква подскоци, които обаче вътре в carruca-та са смекчени от тапицерията на седалките.

За няколко минути излизат от Вазио, преминават през много красив мост само с една арка, който пресича малко ждрело, и се отправят на юг.